ПРИЛОЖЕНИЯ

Номер на приложението	Заглавие на приложението	Страница
I	Изисквания към другите специфични горива, горивни смеси или горивни емулсии
II	Разпоредби във връзка със съответствието на производството
III	Методика за адаптиране на резултатите от лабораторните изпитвания за емисии, за да се включат коефициентите на влошаване
IV	Изисквания към стратегиите за контрол на емисиите, мерките за контрол на NOx и мерките за контрол на праховите замърсители
V	Измервания и изпитвания във връзка с областта, свързана с цикъла на изпитване на извънпътна техника със стабилни състояния
VI	Условия, методи, процедури и апаратура за провеждане на изпитвания и за измерване и вземане на проби от емисиите
VII	Метод за оценка и изчисляване на данните
VIII	Изисквания към експлоатационните показатели и процедури за изпитване на двигатели, работещи с два вида гориво
IX	Технически характеристики на еталонните горива
X	Подробни технически спецификации и условия за доставяне на двигател отделно от неговата система за последваща обработка на отработилите газове
XI	Подробни технически спецификации и условия за временно пускане на двигатели на пазара за целите на полеви изпитвания
XII	Подробни технически спецификации и условия за двигатели със специално предназначение
XIII	Приемане на еквивалентни одобрявания на тип двигател
XIV	Подробни данни за съответната информация и инструкциите за ПОО
XV	Подробни данни за съответната информация и инструкциите за крайни потребители
XVI	Стандарти за работата и оценката на техническите служби
XVII	Характеристики на циклите на изпитване със стабилни състояния и с преходни режими

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Изисквания към другите специфични горива, горивни смеси или горивни емулсии

1.   Изисквания към двигателите, използващи течни горива

1.1.   Когато подават заявление за ЕС одобряване на типа, производителите могат да изберат една от следните възможности във връзка с гамата горива за двигателя:

а)	двигател за гама стандартни горива съгласно изискванията по точка 1.2; или

б)	двигател за конкретни горива съгласно изискванията по точка 1.3.

1.2.   Изисквания към двигател за гама стандартни горива (дизелово гориво, бензин)

Двигателят за гама стандартни горива трябва да отговоря на изискванията по точки 1.2.1 — 1.2.4.

1.2.1.   Базовият двигател трябва да отговаря на приложимите гранични стойности, посочени в приложение II към Регламент (ЕС) 2016/1628, и на изискванията по настоящия регламент, когато двигателят използва еталонните горива, посочени в раздели 1.1 или 2.1 от приложение IХ.

1.2.2.   При липсата на стандарт на Европейския комитет за стандартизация („стандарт на CEN“) за газьола за извънпътната техника или на таблица за свойствата на горивата за газьола за извънпътната техника в Директива 98/70/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (1), дизеловото еталонно гориво (газьолът за извънпътната техника) в приложение IХ представлява предлаганите на пазара газьоли за извънпътната техника със съдържание на сяра, не повече от 10 mg/kg, цетаново число — не по-малко от 45, и съдържание на метилови естери на мастни киселини (FAME), което не е повече от 7,0 % об./об. Освен ако е разрешено друго съгласно точки 1.2.2.1, 1.2.3 и 1.2.4, производителят трябва да направи съответната декларация пред крайните ползватели съгласно изискванията в приложение ХV, че работата на двигателя на газьол за извънпътната техника е ограничена до горивата със съдържание на сяра, не повече от 10 mg/kg (20 mg/kg в точката на крайната дистрибуция), цетаново число, не по-малко от 45 и съдържание на FAME, което не е над 7,0 % об./об. По избор производителят може да посочи други параметри (например за мазилната способност).

1.2.2.1.   В момента на ЕС одобряването на типа производителят на двигателя не трябва да посочва, че даден тип двигател или фамилия двигатели може да работи в Съюза с предлагани на пазара горива, различни от тези, които отговарят на изискванията в настоящата точка, освен ако в допълнение производителят отговаря на изискването по точка 1.2.3.

а)	При бензин Директива 98/70/ЕО или стандарт на CEN EN 228:2012. Може да се добави смазочно масло в съответствие със спецификациите на производителя.

б)	При дизелово гориво (различно от газьола за извънпътната техника) Директива 98/70/ЕО на Европейския парламент и на Съвета или стандарт на CEN EN 590:2013.

в)	При дизелово гориво (газьол за извънпътната техника) Директива 98/70/ЕО и цетаново число, не по-малко от 45, и FAME, което не надвишава 7,0 % об./об.

1.2.3.   Ако производителят разрешава двигателите да работят с допълнителни предлагани на пазара горива, различни от посочените в точка 1.2.3, като например B100 (EN 14214:2012+A1:2014), B20 или B30 (EN16709:2015), или с други специфични горива, горивни смеси или горивни емулсии, в допълнение към изискванията от точка 1.2.2.1 той трябва да извърши всички следващи действия:

а)	да декларира в информационния документ (списъка с данни), определен в Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/656 на Комисията (2), спецификациите на предлаганите в търговската мрежа горива, горивни смеси или емулсии, с които може да работи фамилията двигатели;

б)	да докаже способността на базовия двигател да отговори на изискванията на настоящия регламент по отношение на декларираните горива, горивни смеси или емулсии;

в)

да се задължи да изпълнява изискванията към наблюдението при експлоатация, посочени в Делегиран регламент (ЕС) 2017/655 на Комисията (3), по отношение на декларираните горива, горивни смеси или емулсии, включително всяка комбинация между декларираните горива, горивни смеси или емулсии и приложимото предлагано на пазара гориво, посочено в точка 1.2.2.1.

1.2.4.   При SI двигателите отношението на сместа гориво/масло трябва да отговаря на посоченото отношение от производителя. Процентът на маслото в сместа гориво/смазочно масло трябва да се запише в информационния документ (списъка с данни), установен в Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/656 относно административните изисквания.

1.3.   Изисквания към двигателите, използващи конкретни горива (ED 95 или E 85)

Двигателят, използващ конкретни горива (ED 95 или E 85), трябва да отговоря на изискванията по точки 1.3.1 — 1.3.2.

1.3.1.   За ED 95 базовият двигател трябва да отговаря на приложимите гранични стойности, посочени в приложение II към Регламент (ЕС) 2016/1628, и на изискванията по настоящия регламент, когато двигателят използва еталонното гориво, посочено в точка 1.2 от приложение IХ.

1.3.2.   За E 85 базовият двигател трябва да отговаря на приложимите гранични стойности, посочени в приложение II към Регламент (ЕС) 2016/1628, и на изискванията по настоящия регламент, когато двигателят използва еталонното гориво, посочено в точка 2.2 от приложение IХ.

2.   Изисквания към двигателите, използващи за гориво природен газ (ПГ)/биометан или втечнен нефтен газ (ВНГ) (включително двигателите, работещи с два вида гориво)

2.1.   Когато подават заявление за ЕС одобряване на типа, производителите могат да изберат една от следните възможности във връзка с гамата горива за двигателя:

а)	двигател за гама универсални горива съгласно изискванията по точка 2.3;

б)	двигател за ограничена гама горива съгласно изискванията по точка 2.4;

в)	двигател за конкретни горива съгласно изискванията по точка 2.5.

2.2.   В допълнение 1 са дадени таблици, в които са обобщени изискванията към ЕС одобряването на типа на двигателите, използващи за гориво природен газ (ПГ)/биометан, двигателите, използващи за гориво ВНГ, и двигателите, работещи с два вида гориво.

2.3.   Изисквания към двигателите за гама универсални горива

2.3.1.   В случай на двигатели, използващи за гориво природен газ/биометан, включително двигателите, работещи с два вида гориво, производителят трябва да докаже капацитета на базовия двигател да се адаптира към всеки състав на природен газ/биометан, който може да се срещне на пазара. Това доказване се извършва в съответствие с настоящия раздел 2, а в случай на двигатели, работещи с два вида гориво, и в съответствие с допълнителните разпоредби относно процедурата по адаптиране на горивото, посочена в точка 6.4 от приложение VIII.

2.3.1.1.   В случай на двигатели, използващи за гориво сгъстен природен газ (СПГ)/биометан, обикновено се срещат два типа гориво — висококалорично гориво (Н-газ) и нискокалорично гориво (L-газ), но със значителен брой разновидности и за двата типа; те значително се различават по своето енергийно съдържание, изразено с числото на Вобе, и по коефициента си на коригиране λ — (Sλ). За природните газове с коефициент на коригиране λ между 0,89 и 1,08 (0,89 ≤ Sλ ≤ 1,08) се приема, че принадлежат към гамата на H-газове, докато за природните газове с коефициент на коригиране λ между 1,08 и 1,19 (1,08 ≤ Sλ ≤ 1,19) се приема, че принадлежат към гамата на L-газове. Съставът на еталонните горива отразява пределните вариации на Sλ.

Базовият двигател трябва да отговаря на изискванията на настоящия регламент за еталонните горива GR (гориво 1) и G25 (гориво 2), както е определено в приложение IX, или за еквивалентните горива, създадени чрез използване на смеси от газ от тръбопровода с други газове, както е посочено в допълнение 1 от приложение IХ, без ръчно регулиране на системата за захранване с гориво на двигателя между двете изпитвания (изисква се саморегулиране). След смяната на горивото се допуска един пробег за адаптиране. Той се състои от предварителна подготовка за следващото изпитване за емисии съгласно съответния цикъл на изпитване. В случай на двигатели, изпитвани при цикли на изпитване на извънпътна техника със стабилни състояния (NRSC), когато подготвителният цикъл не е подходящ за захранването с гориво на двигателя с оглед на саморегулирането, може да се извърши алтернативен пробег за адаптиране, посочен от производителя, преди предварителната подготовка на двигателя.

2.3.1.1.1.   Производителят може да изпита двигателя с трето гориво (гориво 3), ако коефициентът на коригиране λ (Sλ) е между 0,89 (т.е. по-ниската гама на GR) и 1,19 (т.е. по-високата гама на G25), например ако гориво 3 е предлагано на пазара гориво. Резултатите от това изпитване могат да послужат за основа за оценяване на съответствието на производството.

2.3.1.2.   В случай на двигатели, използващи за гориво втечнен природен газ (ВПГ)/втечнен биометан, базовият двигател трябва да отговаря на изискванията на настоящия регламент за еталонните горива GR (гориво 1) и G20 (гориво 2), както е определено в приложение IX, или за еквивалентните горива, създадени чрез използване на смеси от газ от тръбопровода с други газове, както е посочено в допълнение 1 от приложение IХ, без ръчно регулиране на системата за захранване с гориво на двигателя между двете изпитвания (изисква се саморегулиране). След смяната на горивото се допуска един пробег за адаптиране. Той се състои от предварителна подготовка за следващото изпитване за емисии съгласно съответния цикъл на изпитване. В случай на двигатели, изпитвани при NRSC, когато подготвителният цикъл не е подходящ за захранването с гориво на двигателя с оглед на саморегулирането, може да се извърши алтернативен пробег за адаптиране, посочен от производителя, преди предварителната подготовка на двигателя.

2.3.2.   В случай на двигатели, използващи за гориво сгъстен природен газ (СПГ)/биометан, които могат сами да се регулират спрямо гамата на Н-газове, от една страна, и гамата на L-газове, от друга, и които преминават от гамата на Н-газове към гамата на L-газове чрез превключвател, базовият двигател се изпитва със съответното еталонно гориво, посочено в приложение IХ за всяка гама, при всяко положение на превключвателя. Горивата са GR (гориво 1) и G23 (гориво 3) за гамата на H-газове и G25 (гориво 2) и G23 (гориво 3) за гамата на L-газове или еквивалентните горива, създадени чрез използване на смеси от газ от тръбопровода с други газове, както е посочено в допълнение 1 към приложение IХ. Базовият двигател трябва да отговаря на изискванията от настоящия регламент за двете положения на превключвателя без никакво регулиране на захранването с гориво между двете изпитвания при всяко положение на превключвателя. След смяната на горивото се допуска един пробег за адаптиране. Той се състои от предварителна подготовка за следващото изпитване за емисии съгласно съответния цикъл на изпитване. В случай на двигатели, изпитвани при NRSC, когато подготвителният цикъл не е подходящ за захранването с гориво на двигателя с оглед на саморегулирането, може да се извърши алтернативен пробег за адаптиране, посочен от производителя, преди предварителната подготовка на двигателя.

2.3.2.1.   Производителите могат да изпитат двигателя с трето гориво вместо гориво G23 (гориво 3), ако коефициентът на коригиране λ (Sλ) е между 0,89 (т.е. по-ниската гама на GR) и 1,19 (т.е. по-високата гама на G25), например ако гориво 3 е предлагано на пазара гориво. Резултатите от това изпитване могат да послужат за основа за оценяване на съответствието на производството.

2.3.3.   В случай на двигатели, използващи за гориво природен газ/биометан, отношението „r“ на резултатите от емисиите се определя за всеки замърсител, както следва:

или

и

2.3.4.   В случай на двигатели, използващи за гориво ВНГ, производителят трябва да докаже капацитета на базовия двигател да се адаптира към всеки състав на горивото, който може да се срещне на пазара.

В случай на двигатели, използващи за гориво ВНГ, съществуват разлики в състава C3/C4. Тези вариации са отразени в еталонните горива. Базовият двигател трябва да отговаря на изискванията по отношение на емисиите при използване на еталонните горива А и Б, определени в приложение IХ, без никакво регулиране на захранването с гориво между двете изпитвания. След смяната на горивото се допуска един пробег за адаптиране. Той се състои от предварителна подготовка за следващото изпитване за емисии съгласно съответния цикъл на изпитване. В случай на двигатели, изпитвани при NRSC, когато подготвителният цикъл не е подходящ за захранването с гориво на двигателя с оглед на саморегулирането, може да се извърши алтернативен пробег за адаптиране, посочен от производителя, преди предварителната подготовка на двигателя.

2.3.4.1.   Отношението „r“ на резултатите от емисиите се определя за всеки замърсител, както следва:

2.4.   Изисквания към двигателя за ограничена гама горива

Двигателят за ограничена гама горива трябва да отговоря на изискванията по точки 2.4.1 — 2.4.3.

2.4.1.   В случай на двигатели, използващи за гориво СПГ и предназначени за работа в гамата на H-газове или L-газове.

2.4.1.1.   Базовият двигател трябва да се изпитва със съответното еталонно гориво, посочено в приложение IХ, за съответната гама. Горивата са GR (гориво 1) и G23 (гориво 3) за гамата на H-газове и G25 (гориво 2) и G23 (гориво 3) за гамата на L-газове или еквивалентните горива, създадени чрез използване на смеси от газ от тръбопровода с други газове, както е посочено в допълнение 1 от приложение IХ. Базовият двигател трябва да отговаря на изискванията от настоящия регламент без никакво регулиране на захранването с гориво между двете изпитвания. След смяната на горивото се допуска един пробег за адаптиране. Той се състои от предварителна подготовка за следващото изпитване за емисии съгласно съответния цикъл на изпитване. В случай на двигатели, изпитвани при NRSC, когато подготвителният цикъл не е подходящ за захранването с гориво на двигателя с оглед на саморегулирането, може да се извърши алтернативен пробег за адаптиране, посочен от производителя, преди предварителната подготовка на двигателя.

2.4.1.2.   Производителите могат да изпитат двигателя с трето гориво вместо гориво G23 (гориво 3), ако коефициентът на коригиране λ (Sλ) е между 0,89 (т.е. по-ниската гама на GR) и 1,19 (т.е. по-високата гама на G25), например ако гориво 3 е предлагано на пазара гориво. Резултатите от това изпитване могат да послужат за основа за оценяване на съответствието на производството.

2.4.1.3.   Отношението „r“ на резултатите от емисиите се определя за всеки замърсител, както следва:

или

и

2.4.1.4.   При доставяне на клиента трябва да е поставен етикет на двигателя, както е определено в приложение III към Регламент (ЕС) 2016/1628, върху който е посочено за коя гама газове двигателят е получил ЕС одобряване на типа.

2.4.2.   В случай на двигатели, използващи за гориво природен газ или ВНГ и предназначени за работа с един специфичен състав на горивото.

2.4.2.1.   При СПГ базовият двигател трябва да отговаря на изискванията към емисиите за еталонните горива GR и G25 или за еквивалентните горива, създадени чрез използване на смеси от газ от тръбопровода с други газове, както е посочено в допълнение 1 от приложение IX, при ВПГ — за еталонните горива GR и G20 или за еквивалентните горива, създадени чрез използване на смеси от газ от тръбопровода с други газове, както е посочено в допълнение 2 към приложение VI, а при ВНГ — за еталонните горива A и Б, както е посочено в приложение IX. Между изпитванията се допуска извършването на фина настройка на системата за захранване с гориво. Тази фина настройка се състои от повторно калибриране на базата данни за захранване с гориво, без да се извършват никакви промени в основната стратегия за контрол или в основната структура на базата данни. При необходимост се допуска смяната на части, които имат пряко отношение към количеството горивен поток (например дюзите за впръскване на гориво).

2.4.2.2.   В случай на двигатели, използващи за гориво СПГ, производителят може да изпита двигателя с еталонните горива GR и G23 или еталонните горива G25 и G23, или еквивалентните горива, създадени чрез използване на смеси от газ от тръбопровода с други газове, както е посочено в допълнение 1 от приложение IX, при което ЕС одобряването на типа е валидно само за гамата на H-газове или L-газове съответно.

2.4.2.3.   При доставяне на клиента трябва да е поставен етикет на двигателя, както е определено в приложение III към Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/656. относно административните изисквания, върху който е посочено за какъв състав на гамата горива е бил калибриран двигателят.

2.5.   Изисквания към двигателите за конкретни горива, използващи за гориво втечнен природен газ (ВПГ)/втечнен биометан.

Двигателите за конкретни горива, използващи за гориво втечнен природен газ/втечнен биометан, трябва да отговарят на изискванията по точки 2.5.1 — 2.5.2.

2.5.1.   Двигатели за конкретни горива, използващи за гориво втечнен природен газ (ВПГ)/втечнен биометан

2.5.1.1.   Двигателят трябва да се калибрира за ВПГ със специфичен състав, при което коефициентът на коригиране λ не се различава с повече от 3 % от коефициента на коригиране λ на горивото G20, посочено в приложение IX, и чието съдържание на етан не надвишава 1,5 %.

2.5.1.2.   Ако изискванията по точка 2.5.1.1 не са изпълнени, производителят трябва да подаде заявление за двигател за универсални горива съгласно спецификациите в точка 2.1.3.2.

2.5.2.   Двигатели за конкретни горива, използващи за гориво втечнен природен газ (ВПГ)

2.5.2.1.   При фамилия двигатели, работещи с два вида гориво, двигателите трябва да са калибрирани за ВПГ със специфичен състав, при което коефициентът на коригиране λ не се различава с повече от 3 % от коефициента на коригиране λ на горивото G20, посочено в приложение IX, и чието съдържание на етан не надвишава 1,5 %, и базовият двигател трябва да се изпитва само с еталонното газово гориво G20 или еквивалентното гориво, създадено чрез използване на смес от газ от тръбопровода с други газове, както е посочено в допълнение 1 от приложение IX.

2.6.   ЕС одобряване на типа на член от фамилията

2.6.1.   С изключение на случая, посочен в точка 2.6.2, обхватът на ЕС одобряването на типа на базов двигател се разширява, за да включва всички членове на фамилията, без допълнително изпитване за всеки състав на горивото в рамките на гамата, за която базовият двигател е получил ЕС одобряване на типа (в случай на двигателите, описани в точка 2.5), или за същата гама горива (в случай на двигателите, описани в точка 2.3 или 2.4), за която базовият двигател е получил ЕС одобряване на типа.

2.6.2.   Когато техническата служба прецени, че като се има предвид избраният базов двигател, подаденото заявление не представя напълно фамилията двигатели, определена в приложение IХ към Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/656, техническата служба може да избере и да изпита алтернативен и ако е необходимо, допълнителен еталонен изпитвателен двигател.

2.7.   Допълнителни изисквания към двигателите, работещи с два вида гориво

За да получи ЕС одобряване на типа на типа двигател или фамилията двигатели, работещи с два вида гориво, производителят:

а)	трябва да извърши изпитванията съгласно таблица 1.3 от допълнение 1;

б)	в допълнение към изискванията по раздел 2 трябва да докаже, че двигателите, работещи с два вида гориво, подлежат на изпитванията и отговарят на изискванията по приложение VIII.

---

(1)  Директива 98/70/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 13 октомври 1998 г. относно качеството на бензиновите и дизеловите горива и за изменение на Директива 93/12/ЕИО на Съвета (ОВ L 350, 28.12.1998 г., стр. 58).

(2)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/656 на Комисията от 19 декември 2016 г. за определяне на административните изисквания към граничните стойности на емисиите и към одобряването на типа на двигателите с вътрешно горене за извънпътната подвижна техника в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/1628 на Европейския парламент и на Съвета (вж. страница 364 от настоящия брой на Официален вестник).

(3)  Делегиран регламент (ЕС) 2017/655 на Комисията от 19 декември 2016 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 2016/1628 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на наблюдението на емисиите на газообразните замърсители от монтираните в извънпътната подвижна техника двигатели с вътрешно горене при експлоатация (вж. страница 334 от настоящия брой на Официален вестник).

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Разпоредби във връзка със съответствието на производството

1.   Определения

За целите на настоящото приложение се прилагат следните определения:

1.1.	„система за управление на качеството“ е съвкупност от аспекти, взаимносвързани или взаимодействащи помежду си, които се използват от съответната организация, за да ръководи и контролира изпълнението на стратегията по качеството и реализирането на целите в тази връзка;

1.2.	„одит“ е процес на събиране на доказателства, който се използва с цел да бъде оценено до каква степен се прилагат критериите, които са обект на одита; одитът следва да бъде обективен, безпристрастен и независим, а неговото протичане следва да бъде системно и да се документира;

1.3.	„коригиращи действия“ е процес на разрешаване на проблемите, при който се предприемат последващи мерки за отстраняване на причините за несъответствието или причините, довели до съответната нежелана ситуация, като с тези мерки се цели предотвратяване на повторната им поява.

2.   Цел

2.1.   С мерките за съответствие на производството се цели да се гарантира, че всеки двигател отговаря на изискванията към спецификациите, експлоатационните показатели и маркировката на одобрения тип двигател или фамилия двигатели.

2.2.   Неделима част от процедурите са оценката на системите за управление на качеството, наричана „първоначална оценка“ и описана в точка 3, и проверката и свързаният с производството контрол, наричани „мерки за осигуряване на съответствието на продуктите“ и описани в точка 4.

3.   Първоначална оценка

3.1.   Преди издаване на ЕС одобряването на типа органът по одобряването проверява за наличието на необходимите мерки и процедури, установени от производителя, за да се осигури ефективен контрол с оглед на съответствието на произвежданите двигатели с одобрения тип двигател или фамилия двигатели.

3.2.   Към първоначалната оценка се прилагат указанията за одитиране на системи за управление на качеството и/или околната среда, определени в стандарт EN ISO 19011:2011.

3.3.   Органът по одобряването трябва да счита първоначалната оценка и мерките за осигуряване на съответствието на продуктите от раздел 4 за достатъчно добри, като взема предвид, ако е необходимо, една от мерките по точки 3.3.1 — 3.3.3 или комбинация от всички тези мерки или от част от тях.

3.3.1.   Първоначалната оценка и/или проверката на мерките за осигуряване на съответствието на продуктите се извършва от органа по одобряването, който издава одобряването на типа, или от определен орган, действащ от името на органа по одобряването.

3.3.1.1.   При разглеждане на обхвата на първоначалната оценка, която трябва да се извърши, органът по одобряването може да вземе предвид наличната информация за сертифицирането на производителя, което не е било прието по точка 3.3.3.

3.3.2.   Първоначалната оценка и проверката на мерките за осигуряване на съответствието на продуктите могат да се извършат също от органа по одобряването на друга държава членка или от определен орган, оправомощен за тази цел от органа по одобряването.

3.3.2.1.   В този случай органът по одобряването на другата държава членка подготвя декларация за съответствие, в която се посочват областите и производствените обекти, които тя обхваща, тъй като те са счетени за релевантни за двигателите за ЕС одобряване на типа.

3.3.2.2.   При получаване на заявление за декларация за съответствие от органа по одобряването на държава членка, предоставящ ЕС одобряването на типа, органът по одобряването на другата държава членка изпраща незабавно декларацията за съответствие или уведомява, че не е в състояние да осигури такава декларация.

3.3.2.3.   Декларацията за съответствие трябва да включва най-малко следното:

3.3.2.3.1.

група или дружество (напр. XYZ manufacturing);

3.3.2.3.2.

конкретна организация (напр. европейския филиал);

3.3.2.3.3.

заводи/обекти (напр. завод за двигатели 1 (Обединено кралство) — Завод за двигатели 2 (Германия);

3.3.2.3.4.

включени типове двигатели/фамилии двигатели;

3.3.2.3.5.

оценени аспекти (напр. комплектуване на двигателя, изпитване на двигателя, производство на система за последваща обработка);

3.3.2.3.6.

разгледани документи (напр. наръчник и процедури по качеството на дружеството и обекта);

3.3.2.3.7.

дата на оценката (напр. одит, извършен от 18 до 30.5.2013 г.);

3.3.2.3.8.

планирано контролно посещение (напр. октомври 2014 г.).

3.3.3.   Органът по одобряването приема също, че подходящото сертифициране на производителя по хармонизиран стандарт EN ISO 9001:2008 или равностоен на него хармонизиран стандарт отговаря на изискванията към първоначалната оценка в точка 3.3. Производителят трябва да осигури подробни данни за сертифицирането и поема задължение да информира органа по одобряването за всички промени в неговата валидност или обхват.

4.   Мерки за осигуряване на съответствието на продуктите

4.1.   Всеки двигател, който е получил ЕС одобряване на типа в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/1628, настоящия делегиран регламент, Делегиран регламент (ЕС) 2017/655 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/656, трябва да се произвежда така, че да отговаря на одобрения тип двигател или фамилия двигатели, като изпълнява изискванията от настоящото приложение, Регламент (ЕС) 2016/1628 и горепосочените делегирани регламенти и регламенти за изпълнение.

4.2.   Преди издаване на ЕС одобряване на типа съгласно Регламент (ЕС) 2016/1628 и делегираните актове и актовете за изпълнение, приети съгласно посочения регламент, органът по одобряването проверява за наличието на адекватни мерки и документирани планове за контрол, които се договарят с производителя за всяко одобряване и в които се предвижда извършването на определени интервали на посочените изпитвания или съответните необходими проверки, за да се удостовери, че продължава да е налице съответствие с одобрения тип двигател или фамилия двигатели, включително, ако е приложимо, изпитванията по Регламент (ЕС) 2016/1628 и делегираните актове и актовете за изпълнение, приети съгласно посочения регламент.

4.3.   Притежателят на ЕС одобряването на типа трябва:

4.3.1.

да осигури наличието и прилагането на процедури за ефективен контрол на съответствието на двигателите с одобрения тип двигател или фамилия двигатели;

4.3.2.

да има достъп до оборудването за изпитване или до друго подходящо оборудване, необходимо за проверка на съответствието с всеки одобрен тип двигател или фамилия двигатели;

4.3.3.

да осигури записването на данните от изпитванията или резултатите от проверките и съхраняването на приложените документи за срок до 10 години, който се определя след съгласуване с органа по одобряването;

4.3.4.

за категориите двигатели NRSh и NRS (без NRS-v-2b и NRS-v-3) да осигури, че за всеки тип двигател се извършват най-малко проверките и изпитванията по Регламент (ЕС) 2016/1628 и делегираните актове и актовете за изпълнение, приети съгласно посочения регламент. За другите категории могат да се договорят между производителя и органа по одобряването изпитвания с подходящ критерий на ниво компонент или комплектуване на компоненти;

4.3.5.

да анализира резултатите от всеки тип изпитване или проверка с цел да провери и осигури стабилност на показателите на продукта, като се имат предвид допустимите отклонения в едно промишлено производство;

4.3.6.

да гарантира, че ако за дадена група образци или изпитвани части се установи несъответствие при изпитването за въпросния тип, ще се извършат допълнително вземане на образци и допълнителни изпитвания или проверки;

4.4.   ако органът по одобряването счете за незадоволителни резултатите от допълнителния одит или проверка по точка 4.3.6, производителят трябва да предприеме необходимото за възможно най-бързо възстановяване на съответствието на производството чрез коригиращи действия, които удовлетворяват органа по одобряването.

5.   Разпоредби във връзка с текущите проверки

5.1.   Органът, който е издал ЕС одобряването на типа, може по всяко време да проверява методите за контрол на съответствието на производството във всеки производствен обект, като извършва периодични одити. За целта производителят трябва да осигурява достъп до обектите за производство, контрол, изпитване, съхранение и разпространение и трябва да представя цялата необходима информация във връзка с документацията и записите на системата за управление на качеството.

5.1.1.   Обичайният подход при тези периодични одити е да се проверява дали процедурите по раздели 3 и 4 (първоначална оценка и мерки за осигуряване на съответствието на продуктите) продължават да са ефективни.

5.1.1.1.   Надзорът, осъществяван от техническите служби (приети за отговарящи на изискванията или признати, както се изисква в точка 3.3.3), се счита за отговарящ на изискванията по точка 5.1.1 по отношение на процедурите, установени при първоначалната оценка.

5.1.1.2.   Минималната честота на проверките (различни от посочените в точка 5.1.1.1) е такава, че да гарантира, че съответният контрол за съответствие на производството, извършван съгласно раздели 3 и 4, се преразглежда през период от време, който отговаря на духа на доверие, установен от органа по одобряването, и трябва да е поне веднъж на всеки две години. Въпреки това допълнителните проверки трябва да се извършват от органа по одобряването в зависимост от годишното производство, резултатите от предходни оценки, необходимостта от наблюдение на коригиращите действия и при обосновано искане от друг орган по одобряването или друг орган за надзор на пазара.

5.2.   При всяко преразглеждане записите от изпитванията, проверките и производството, и по-специално записите за изпитванията или проверките, документирани съгласно точка 4.2, трябва да се представят на инспектора.

5.3.   Инспекторът може да избере случайни образци, които да се изпитат в лабораторията на производителя или в обектите на техническата служба, като в този случай се извършват само физически изпитвания. Минималният брой на образците може да се определи в зависимост от резултатите от проверката, извършена от производителя.

5.4.   Ако нивото на контрол изглежда незадоволително или ако е необходимо да се провери валидността на изпитванията, извършени на основание точка 5.2, или при обосновано искане от друг орган по одобряването или друг орган за надзор на пазара, инспекторът избира образци, които да се изпитат в лабораторията на производителя или да се изпратят на техническата служба за физически изпитвания съгласно изискванията, посочени в раздел 6, Регламент (ЕС) 2016/1628 и делегираните актове и актовете за изпълнение, приети съгласно посочения регламент.

5.5.   При установяване на незадоволителни резултати от страна на органа по одобряването при проверка или преглед във връзка с наблюдението или от орган по одобряването в друга държава членка съгласно член 39, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/1628, органът по одобряването трябва да предприеме всички необходими мерки за възможно най-бързо възстановяване на съответствието на производството.

6.   Изисквания към изпитванията на съответствието на производството в случай на незадоволително ниво на контрол на съответствието на продуктите по точка 5.4

6.1.   При незадоволително ниво на контрол на съответствието на продуктите по точка 5.4 или 5.5 съответствието на производството трябва да се провери чрез изпитване за емисии въз основа на описанието в сертификатите за ЕС одобряване на типа, установени в приложение IV към Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/656 относно административните изисквания.

6.2.   Освен ако има различни разпоредби в точка 6.3, трябва да се изпълнява следната процедура:

6.2.1.   Вземат се за проверка на случаен принцип три двигателя и ако е приложимо, три системи за последваща обработка от серийното производство на разглеждания тип двигател. Вземат се допълнителни двигатели, ако е необходимо с оглед на решението дали са преминали или съответно не са преминали изпитването. За да се вземе решение, че изпитването е преминато, е необходимо да се изпитат най-малко четири двигатели.

6.2.2.   След като инспекторът избере двигателите, производителят не трябва да извършва никакви настройки по избраните двигатели.

6.2.3.   Двигателите се подлагат на изпитване за емисии съгласно изискванията по приложение VI или в случай на двигатели, работещи с два вида гориво, — съгласно допълнение 2 от приложение VIII, и се подлагат на циклите на изпитване, които са релевантни за типа двигател в съответствие с приложение ХVII.

6.2.4.   Граничните стойности са посочените в приложение II към Регламент (ЕС) 2016/1628. Когато двигател с последваща обработка регенерира нечесто, както е посочено в точка 6.6.2 от приложение VI, всеки резултат за емисиите на газообразни или прахови замърсители трябва да се коригира с приложимия коефициент за типа двигател. При всяко положение всеки резултат за емисиите на газообразни или прахови замърсители се коригира с подходящите коефициенти на влошаване (DF) за типа двигател, както е определено съгласно приложение III.

6.2.5.   Изпитванията се провеждат с новопроизведени двигатели.

6.2.5.1.   По искане на производителя изпитванията могат да се извършат на двигатели, които са разработвани в рамките на време, равно до 2 % от периода на устойчивост на характеристиките на емисиите (EDP), или, ако това е по-кратък период — 125 часа. Когато процедурата за разработване се извършва от производителя, той се задължава да не прави никакви настройки на тези двигатели. Когато производителят е посочил процедура за разработване в точка 3.3 от информационния документ (списъка с данни), определен в приложение I към Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/656, разработването трябва да се извърши, като се използва тази процедура.

6.2.6.   Въз основа на изпитвания на двигателя посредством вземане на проби, както е предвидено в допълнение 1, се приема, че серийното производство на разглежданите двигатели отговаря на одобрения тип, когато всички замърсители са преминали изпитването, и че не отговаря на одобрения тип, когато един замърсител не е преминал изпитването, в съответствие с приложените критерии на изпитването в допълнение 1, както е показано на фиг. 2.1.

6.2.7.   Когато се вземе решение, че даден замърсител е преминал изпитването, това решение не може да се променя с никакви допълнителни изпитвания, извършени за вземане на решение за други замърсители.

Ако не се вземе решение за преминаване за всички замърсители и за никой от замърсителите не се вземе решение, че не е преминал изпитването, се провежда изпитване върху друг двигател.

6.2.8.   Ако не се вземе решение, производителят може по всяко време да реши да се спре изпитването. В такъв случай се записва, че изпитването не е преминато.

6.3.   Чрез дерогация от точка 6.2.1 следната процедура трябва да се изпълнява за типове двигатели, чийто обем на продажбите в ЕС е по-малко от 100 бройки годишно:

6.3.1.

За проверка се взема на случаен принцип един двигател и ако е приложимо, една система за последваща обработка от серийното производство на разглеждания тип двигател.

6.3.2.

Ако двигателят отговаря на изискванията по точка 6.2.4, се взема решение, че изпитването е преминато и не е необходимо допълнително изпитване.

6.3.3.

Ако изпитването не отговаря на изискванията по точка 6.2.4, се следва процедурата по точки 6.2.6 — 6.2.9.

6.4.   Всички тези изпитвания могат да се проведат с приложимите предлагани на пазара горива. По искане на производителя обаче трябва да се използват еталонните горива, описани в приложение IX. Това предполага изпитвания, описани в допълнение 1 от приложение I, с поне две от еталонните горива за всеки двигател, използващ газообразно гориво, освен при двигател, използващ газообразно гориво и чийто тип е получил ЕС одобряване на типа за конкретни горива, когато се изисква само едно еталонно гориво. Ако се използва повече от едно еталонно газообразно гориво, резултатите трябва да доказват, че двигателят отговаря на граничните стойности за всяко гориво.

6.5.   Несъответствие на двигателите, използващи газообразни горива

В случай на спор във връзка със съответствието на двигатели, използващи газообразни горива, включително двигателите, работещи с два вида гориво, когато е използвано предлагано на пазара гориво, изпитванията трябва да се извършат с всяко еталонно гориво, с което е бил изпитван базовият двигател, и по искане на производителя — с вероятното допълнително трето гориво, определено в точки 2.3.1.1.1, 2.3.2.1 и 2.4.1.2 от приложение I, с което базовият двигател може да е бил изпитван. Ако е приложимо, резултатът се преобразува чрез изчисление, като се прилагат съответните коефициенти „r“, „r a“ или „r b“, описани в точки 2.3.3, 2.3.4.1 и 2.4.1.3 от приложение I. Ако r, r a или r b са по-малки от 1, не се извършва корекция. Измерените резултати и когато е приложимо, изчислените резултати трябва да доказват, че двигателят отговаря на граничните стойности за всички съответни горива (например горива 1, 2 и ако е приложимо — третото гориво за двигателите, работещи с природен газ/биометан, и горива А и Б за двигателите, работещи с ВНГ).

Фигура 2.1

Схема на изпитването за съответствие на производството

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Методика за адаптиране на резултатите от лабораторните изпитвания за емисии, за да се включат коефициентите на влошаване

1.   Определения

За целите на настоящото приложение се прилагат следните определения:

1.1.	„Цикъл на стареене“ е работата на извънпътната подвижна техника или двигателя (скорост, натоварване, мощност), която се извършва по време на периода за пробег.

1.2.

„Критични компоненти, свързани с емисиите“ са системата за последваща обработка на отработилите газове, модулът за електронно управление на двигателя и свързаните с него датчици и задействащи механизми, рециркулацията на отработилите газове (EGR), включително всички свързани филтри, охлаждащи течности, регулиращи клапани и тръбопроводи.

1.3.	„Критично обслужване, свързано с емисиите“ e обслужването, което се извършва на критичните компоненти на двигателя, свързани с емисиите.

1.4.	„Обслужване, свързано с емисиите“ е обслужването, което влияе съществено на емисиите или което има вероятност да засегне емисиите на извънпътната подвижна техника или на двигателя по време на нормална работа в работен режим.

1.5.	„Фамилия двигатели със система за последваща обработка“ е групиране на двигатели от производителя, които съответстват на определението за фамилия двигатели, но с допълнително групиране във фамилия на фамилии двигатели, които използват подобна система за последваща обработка на отработилите газове.

1.6.	„Обслужване, несвързано с емисиите“ е обслужването, което не се отразява съществено на емисиите и което не оказва дълготрайно влияние върху влошаването на емисиите на извънпътната подвижна техника или двигателя по време на нормална работа в работен режим след извършване на обслужването.

1.7.	„График за пробег“ е цикълът на стареене и периодът за пробег, използвани за определяне на коефициентите на влошаване за фамилията двигатели със система за последваща обработка.

2.   Общи разпоредби

2.1.   В настоящото приложение се описват подробно процедурите за избор на двигателите, които да се изпитват по график за пробег с цел определяне на коефициентите на влошаване за ЕС одобряването на типа на типа двигател или фамилията двигатели и за оценките за съответствие на производството. Коефициентите на влошаване трябва да се прилагат за емисиите, измерени съгласно приложение VI и изчислени в съответствие с приложение VII, като е следвана съответно процедурата по точка 3.2.7 или точка 4.3.

2.2.   Не е необходимо представител на органа по одобряването да присъства на изпитванията по графика за пробег или изпитванията за емисии, извършвани за определяне на влошаването на характеристиките.

2.3.   В настоящото приложение се описват подробно и обслужването, свързано с емисиите, и обслужването, несвързано с емисиите, които следва или могат да се извършват на двигатели по график за пробег. Това обслужване трябва да отговаря на извършваното обслужване на двигатели при експлоатация и се съобщава на крайните ползватели на новите двигатели.

3.   Двигатели от категории NRE, NRG, IWP, IWA, RLL, RLR, SMB, ATS и подкатегории NRS-v-2b и NRS-v-3

3.1.   Избор на двигатели за установяване на коефициентите на влошаване за периода на устойчивост на характеристиките на емисиите.

3.1.1.   Двигателите се избират от фамилията двигатели, определена в раздел 2 от приложение IХ към Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/656 относно административните изисквания за изпитване за емисии с цел установяване на коефициентите на влошаване за периода на устойчивост на характеристиките на емисиите.

3.1.2.   Двигателите от различни фамилии двигатели могат допълнително да се комбинират във фамилии въз основа на типа на използваната система за последваща обработка на отработилите газове. За да могат двигатели с различна конфигурация на цилиндрите, но със сходни технически спецификации и монтаж на системи за последваща обработка на отработилите газове, да бъдат обединени в една и съща фамилия двигатели със система за последваща обработка, производителят трябва да представи на органа по одобряването данни, доказващи, че ефективността на намаляване на емисиите на тези двигатели е аналогична.

3.1.3.   Производителят на двигателя избира един двигател, представляващ фамилията двигатели със система за последваща обработка, както е определено в съответствие с точка 3.1.2, за изпитване по графика за пробег по точка 3.2.2 и за това се съобщава на органа по одобряването преди започване на изпитванията.

3.1.4.   Ако органът по одобряването реши, че най-неблагоприятните емисии от фамилия двигатели със система за последваща обработка могат да се илюстрират по-добре от друг изпитван двигател, тогава изпитваният двигател, който ще се използва, се избира съвместно от органа по одобряването и производителя на двигателя.

3.2.   Определяне на коефициентите на влошаване за периода на устойчивост на характеристиките на емисиите

3.2.1.   Общи разпоредби

Коефициентите на влошаване, приложими към фамилия двигатели със система за последваща обработка, се получават от избраните двигатели въз основа на графика за пробег, който включва периодично изпитване на емисии на газообразни и прахови замърсители за всеки цикъл на изпитване, приложим към категорията двигатели, както е посочено в приложение IV към Регламент (ЕС) 2016/1628. В случай на цикли на изпитване с преходни режими за извънпътната техника за двигателите от категория NRE (NRTC) се използват само резултатите от цикъла на пускане при горещ двигател на NRTC („NRTC с пускане при горещ двигател“).

3.2.1.1.   По искане на производителя органът по одобряването може да разреши използването на коефициенти на влошаване, които са установени посредством процедури, които са алтернативни на посочените в точки 3.2.2 — 3.2.5. В този случай производителят трябва да докаже по удовлетворителен за органа по одобряването начин, че използваните алтернативни процедурите са не по-малко строги от тези, които се съдържат в точки 3.2.2 — 3.2.5.

3.2.2.   График за пробег

По избор на производителя графиците за пробег могат да се изпълняват чрез пробег на извънпътна подвижна техника при експлоатация, оборудвана с избрания двигател, или чрез пробег на избрания двигател на динамометричен стенд. Не се изисква от производителя да използва еталонно гориво за точките на изпитване за измерване на междинните емисии при пробега.

3.2.2.1.   Пробег при експлоатация и на динамометричен стенд

3.2.2.1.1.   Производителят определя геометрията на трасето, времетраенето на пробега и цикъла на стареене за двигателите в съответствие с добрата техническа преценка.

3.2.2.1.2.   Производителят определя точките на изпитване, в които ще се измерват емисиите на газообразни и прахови замърсители по време на приложимите цикли, както следва:

3.2.2.1.2.1.

При използване на график за пробег, по-кратък от периода на устойчивост на характеристиките на емисиите съгласно 3.2.2.1.7, минималният брой на точките на изпитване трябва да е три — една в началото, една приблизително по средата и една в края на графика за пробег.

3.2.2.1.2.2.

При извършване на пробега до края на периода на устойчивост на характеристиките на емисиите, минималният брой на точките на изпитване трябва да е две — една в началото и една в края на пробега.

3.2.2.1.2.3.

Производителят може допълнително да проведе изпитване в равномерно разположени междинни точки.

3.2.2.1.3.   Стойностите на емисиите в началната точка и в крайната точка на периода на устойчивост на характеристиките на емисиите, изчислени в съответствие с точка 3.2.5.1 или измерени директно съгласно точка 3.2.2.1.2.2, трябва да бъдат в обхвата на граничните стойности, приложими към фамилията двигатели. Резултатите за отделните емисии в междинните точки на изпитване могат обаче да надвишават посочените гранични стойности.

3.2.2.1.4.   За категории или подкатегории двигатели, за които се прилага NRTC, или за категория или подкатегории двигатели NRS, за които се прилагат цикли на изпитване с преходни режими за извънпътната техника за двигателите с искрово запалване с голям работен обем (LSI-NRTC), производителят може да поиска съгласието на органа по одобряването да се извърши само един цикъл на изпитване (NRTC с пускане при горещ двигател или LSI-NRТC, в зависимост от това кое е приложимо, или NRSC) във всяка една точка на изпитване, а другият цикъл на изпитване да се извърши само в началото и края на графика за пробег.

3.2.2.1.5.   В случай на категории или подкатегории двигатели, за които няма приложими цикли с преходни режими за извънпътната техника, посочени в приложение IV към Регламент (ЕС) 2016/1628, се извършва само NRSC във всяка точка на изпитване.

3.2.2.1.6.   Графиците за пробег могат да бъдат различни за различните фамилии двигатели със система за последваща обработка.

3.2.2.1.7.   Графиците за пробег могат да бъдат по-кратки от периода на устойчивост на характеристиките на емисиите, но не трябва да са по-кратки от еквивалента на най-малко една четвърт от съответния период на устойчивост на характеристиките на емисиите, посочен в приложение V от Регламент (ЕС) 2016/1628.

3.2.2.1.8.   Допуска се ускорено стареене посредством коригиране на графика за пробег според разхода на гориво. Корекцията се основава на отношението между типичния разход на гориво в работен режим и разхода на гориво през цикъла на стареене, но разходът на гориво през цикъла на стареене не трябва да надвишава типичния разход на гориво в работен режим с повече от 30 %.

3.2.2.1.9.   Със съгласието на органа по одобряването производителят може да използва алтернативни методи за ускорено стареене.

3.2.2.1.10.   Графикът за пробег трябва да бъде описан изцяло в заявлението за ЕС одобряване на типа и докладван на органа по одобряването преди началото на изпитванията.

3.2.2.2.   Ако органът по одобряването реши, че трябва да се извършат допълнителни измервания между точките, избрани от производителя, той трябва да уведоми производителя за това. Ревизираният график за пробег се изготвя от производителя и се съгласува с органа по одобряването.

3.2.3.   Изпитване на двигател

3.2.3.1.   Стабилизиране на двигателя

3.2.3.1.1.   За всяка фамилия двигатели със система за последваща обработка производителят определя броя на часовете на работа на извънпътната подвижна техника или двигателя, след които работата на системата за последваща обработка на двигателя се стабилизира. По искане на органа по одобряването производителят представя данните и анализа, които е използвал за решението си. Като алтернатива за стабилизирането на системата за последваща обработка на двигателя производителят може да остави двигателя или извънпътната подвижна техника да работи между 60 и 125 часа или еквивалентен период по време на цикъла на стареене.

3.2.3.1.2.   Краят на периода на стабилизиране, определен в точка 3.2.3.1.1, се счита за начало на графика за пробег.

3.2.3.2.   Изпитване на пробег

3.2.3.2.1.   След стабилизиране двигателят се пуска по графика за пробег, избран от производителя, както е указано в точка 3.2.2. На периодични интервали в рамките на графика за пробег, определени от производителя и когато е приложимо, установени от органа по одобряването в съответствие с точка 3.2.2.2, двигателят се изпитва за емисии на газообразни и прахови замърсители чрез NRTC с пускане при горещ двигател и NRSC или LSI-NRTC и NRSC, приложими към категорията двигатели, както е посочено в приложение IV към Регламент (ЕС) 2016/1628.

Производителят може да избере измерване на емисиите на замърсители преди всяка система за последваща обработка на отработилите газове отделно от емисиите на замърсители след всяка система за последваща обработка на отработилите газове.

В съответствие с точка 3.2.2.1.4, ако е било договорено, че само един цикъл на изпитване (NRTC с пускане при горещ двигател, LSI-NRTC или NRSC) ще бъде извършен във всяка точка на изпитване, другият цикъл на изпитване (NRTC с пускане при горещ двигател, LSI-NRTC или NRSC) трябва да се проведе в началото и края на графика за пробег.

Съгласно точка 3.2.2.1.5 в случай на категории или подкатегории двигатели, за които няма приложими цикли с преходни режими за извънпътната техника, посочени в приложение IV към Регламент (ЕС) 2016/1628, се извършва само NRSC във всяка точка на изпитване.

3.2.3.2.2.   По време на графика за пробег обслужването на двигателя се извършва в съответствие с точка 3.4.

3.2.3.2.3.   По време на графика за пробег може да бъде извършено извънпланово обслужване на двигателя или извънпътната подвижна техника, например ако обичайната диагностична система на производителя е открила проблем, който би указал на оператора на извънпътната подвижна техника, че е възникнала повреда.

3.2.4.   Докладване

3.2.4.1.   Резултатите от всички изпитвания за емисии (NRTC с пускане при горещ двигател, LSI-NRTC и NRSC), проведени по време на графика за пробег, се предоставят на разположение на органа по одобряването. Ако някое изпитване за емисии е обявено за невалидно, производителят трябва да посочи основанията, поради които изпитването е обявено за невалидно. В този случай в рамките на следващите 100 часа от пробега се извършва друга серия изпитвания за емисии.

3.2.4.2.   Производителят съхранява цялата информация, засягаща всички изпитвания за емисии, както и обслужването, извършени върху двигателя по време на графика за пробег. Тази информация се предоставя на органа по одобряването заедно с резултатите от изпитванията за емисии, проведени по време на графика за пробег.

3.2.5.   Определяне на коефициентите на влошаване

3.2.5.1.   При изпълнение на графика за пробег съгласно точка 3.2.2.1.2.1 или 3.2.2.1.2.3 за всеки замърсител, измерен по време на NRTC с пускане при горещ двигател, LSI-NRTC и NRSC във всяка точка на изпитване по време на графика за пробег, се прави „най-подходящият“ линеен регресионен анализ на базата на всички резултати от изпитванията. Резултатите от всяко изпитване за всеки замърсител се изразяват с толкова десетични знака след запетаята, колкото са в граничната стойност за този замърсител, приложима за фамилията двигатели, плюс един допълнителен знак.

Когато в съответствие с точка 3.2.2.1.4 или 3.2.2.1.5 само един цикъл на изпитване (NRTC с пускане при горещ двигател, LSI-NRTC или NRSC) е бил извършен във всяка точка на изпитване, регресионният анализ се прави само въз основа на резултатите от цикъла на изпитване, извършен във всяка точка на изпитване.

Производителят може да поиска предварителното одобрение от страна на органа по одобряването за нелинейна регресия.

3.2.5.2.   Стойностите на емисиите за всеки замърсител в началото на графика за пробег и в крайната точка на периода на устойчивост на характеристиките на емисиите, приложим за изпитвания двигател:

(a)	се определят чрез екстраполация от регресионното уравнение в точка 3.2.5.1 при график за пробег съгласно точка 3.2.2.1.2.1 или 3.2.2.1.2.3, или

(b)	се измерват директно при график за пробег съгласно точка 3.2.2.1.2.2.

Когато стойностите на емисиите се използват за фамилии двигатели от същата фамилия двигатели със система за последваща обработка, но с различни периоди на устойчивост на характеристиките на емисиите, стойностите на емисиите в крайната точка на периода на устойчивост на характеристиките на емисиите се преизчисляват за всеки период на устойчивост на характеристиките на емисиите чрез екстраполация или интерполация на регресионното уравнение, както е определено в точка 3.2.5.1.

3.2.5.3.   Коефициентът на влошаване (DF) за всеки замърсител се определя като отношението на приложимите стойности на емисиите в крайната точка на периода на устойчивост на характеристиките на емисиите към приложимите стойности на емисиите в началото на графика за пробег (мултипликативен коефициент на влошаване).

Производителят може да поиска предварителното одобрение на органа по одобряването за прилагането на кумулативен DF за всеки замърсител. Кумулативният DF се определя като разликата между изчислените стойности на емисиите в крайната точка на периода на устойчивост на характеристиките на емисиите към изчислените стойности на емисиите в началото на графика за пробег.

Пример за определяне на DF посредством линейна регресия е показан на фигура 3.1 за емисии на NOx.

Не се допуска комбинирането на мултипликативни и кумулативни DF в рамките на една съвкупност от замърсители.

Ако резултатът от изчислението е стойност, по-ниска от 1,00 за мултипликативен DF или по-ниска от 0,00 за кумулативен DF, тогава коефициентът на влошаване е съответно 1,0 или 0,00.

В съответствие с точка 3.24.2.1.4, ако е било договорено, че само един цикъл на изпитване (NRTC с пускане при горещ двигател, LSI-NRTC или NRSC) ще бъде извършен във всяка точка на изпитване, а другият цикъл на изпитване (NRTC с пускане при горещ двигател, LSI-NRTC или NRSC) ще се извърши само в началото и края на графика за пробег, коефициентът на влошаване, изчислен за цикъла на изпитване, извършен във всяка точка на изпитване, е приложим също и за другия цикъл на изпитване.

Фигура 3.1

Пример за определяне на DF

3.2.6.   Предварително определени коефициенти на влошаване

3.2.6.1.   Като алтернатива на използването на график за пробег за определяне на DF производителите на двигатели могат да изберат да използват предварително определените мултипликативни DF, дадени в таблица 3.1:

Таблица 3.1

Предварително определени коефициенти на влошаване

Цикъл на изпитване	CO	HC	NOx	PM	PN
NRTC и LSI-NRTC	1,3	1,3	1,15	1,05	1,0
NRSC	1,3	1,3	1,15	1,05	1,0

Не трябва да се дават предварително определени кумулативни DF. Не трябва да се преобразуват предварително определените мултипликативни DF в кумулативни DF.

За PN може да се използва кумулативен DF от 0,0 или мултипликативен DF от 1,0 във връзка с резултатите от предходно изпитване на DF, при което не е установена стойност за PN, ако и двете условия са изпълнени:

а)	предходното изпитване на DF е било проведено по технология на двигателя, която би довела до включване в същата фамилия двигатели със система за последваща обработка, както е посочено в точка 3.1.2, като фамилията двигатели, към която е планирано да се прилагат DF; и

б)	резултатите от изпитването са били използвани в предходно одобряване на типа, издадено преди приложимата дата на ЕС одобряването на типа, представена в приложение III към Регламент (ЕС) 2016/1628.

3.2.6.2.   Когато се използват предварително определени DF, производителят представя на органа по одобряването убедителни доказателства, че може основателно да се очаква компонентите за контрол на емисиите да имат устойчивост на характеристиките на емисиите, отговаряща на тези предварително определени коефициенти. Тези доказателства могат да се основават на анализ на проектните показатели или на изпитвания, или на комбинация от двете.

3.2.7.   Прилагане на коефициентите на влошаване

3.2.7.1.   След прилагане на коефициентите на влошаване към резултата от изпитването, измерен в съответствие с приложение VI (претеглени специфични емисии за цикъл на прахови замърсители и всеки отделен газ), двигателите трябва да отговарят на съответните гранични стойности на емисиите за всеки замърсител, приложими за фамилията двигатели. В зависимост от вида на DF се прилагат следните разпоредби:

а)	мултипликативен: (претеглени специфични емисии за цикъл) × DF ≤ гранична стойност на емисиите;

б)	кумулативен: (претеглени специфични емисии за цикъл) + DF ≤ гранична стойност на емисиите.

Претеглените специфични емисии за цикъл могат да включват корекция за нечесто регенериране, ако е приложимо.

3.2.7.2.   В случай на мултипликативен DF за NOx + HC се определят отделни DF за HC и NOx; тези стойности се прилагат поотделно при изчисляване на влошаването на нивата на емисиите от резултата на изпитването за емисии, преди да се обединят стойностите на влошаване на емисиите от NOx и HC с цел да се определи дали е спазена граничната стойност на емисиите.

3.2.7.3.   Производителят може да пренесе стойностите за DF, определени за фамилия двигатели със система за последваща обработка, към двигател, който не спада към същата фамилия двигатели със система за последваща обработка. В тези случаи производителят трябва да докаже пред органа по одобряването, че двигателят, за който фамилията двигатели със система за последваща обработка е първоначално изпитан, и двигателят, към който са пренесени стойностите на DF, имат сходни технически спецификации и изисквания по отношение на монтажа върху извънпътната подвижна техника и че емисиите на този двигател са сходни.

Когато стойностите на DF са пренесени за двигател с различен период на устойчивост на характеристиките на емисиите, стойностите на DF се преизчисляват за приложимия период на устойчивост на характеристиките на емисиите чрез екстраполация или интерполация на регресионното уравнение, както е определено в точка 3.2.5.1.

3.2.7.4.   DF за всеки замърсител за всеки приложим цикъл на изпитване се записва в протокола от изпитването, определен в допълнение 1 от приложение VI към Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/656 относно административните изисквания.

3.3.   Проверка на съответствието на производството

3.3.1.   Съответствието на производството по отношение на емисиите се проверява въз основа на изискванията на раздел 6 от приложение II.

3.3.2.   Производителят може да измери емисиите на замърсители преди всяка система за последваща обработка на отработилите газове едновременно с провеждането на изпитването за ЕС одобряване на типа. За тази цел производителят може да разработи неофициални DF поотделно за двигателя без система за последваща обработка и за системата за последваща обработка, които да използва като помощно средство при проверката на края на производствената линия.

3.3.3.   За целите на ЕС одобряването на типа само DF, определени в съответствие с точка 3.2.5 или 3.2.6, се записват в протокола от изпитването, определен в допълнение 1 от приложение VI към Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/656 относно административните изисквания.

3.4.   Обслужване

За целите на графика за пробег обслужването се извършва в съответствие с ръководството на производителя за експлоатация и обслужване.

3.4.1.   Планово обслужване, свързано с емисиите

3.4.1.1.   Плановото обслужване, свързано с емисиите, по време на работа на двигателя с цел изпълнение на график за пробег трябва да се прави на интервали, еквивалентни на тези, които са определени от производителя в инструкциите за обслужването, предоставяни на крайния ползвател на извънпътната подвижна техника или двигателя. Графикът за плановото обслужване може да се актуализира, когато е необходимо по време на графика за пробег, при условие че нито една дейност по обслужването не е премахната от графика за обслужването, след като дейността е изпълнена върху изпитвания двигател.

3.4.1.2.   Всяка настройка, демонтиране, почистване или смяна на критични компоненти, свързани с емисиите, извършвани периодично в рамките на периода на устойчивост на характеристиките на емисиите, за да се предотврати евентуална неизправност на двигателя, трябва да се извършват само доколкото са технологично необходими, за да се осигури правилното функциониране на системата за контрол на емисиите. В рамките на графика за пробег и след определено време на работа на двигателя следва да се избягва необходимостта от планова смяна на критични компоненти, свързани с емисиите, различна от тази, която може да се класифицира като обичайна смяна. В тази връзка обслужването във връзка с консумативите за обичайното подновяване или почистване на елементите, които го изискват след определено време на работа, се класифицират като обичайна смяна.

3.4.1.3.   Изискванията към плановото обслужване трябва да се одобрят от органа по одобряването, преди да се предостави ЕС одобряване на типа, и се включват в инструкциите за клиента. Органът по одобряването не трябва да отказва да одобри изисквания към обслужването, които са разумни и необходими от техническа гледна точка, включително, но не само посочените в точка 1.6.1.4.

3.4.1.4.   Производителят на двигателя определя за графиците за пробег настройката, почистването, обслужването (когато е необходимо) и плановата смяна на следните елементи:

—	филтри и охлаждащи течности за рециркулация на отработилите газове (EGR);

—	вентилационен клапан на картера на двигателя, ако е приложимо;

—	накрайници на дюзи за гориво (само почистване);

—	дюзи за гориво;

—	турбокомпресор;

—	модул за електронно управление на двигателя и свързаните с него датчици и задействащи механизми;

—	система за последваща обработка на праховите замърсители (включително свързаните компоненти);

—	система за последваща обработка на NOx (включително свързаните компоненти);

—	рециркулация на отработилите газове (EGR), включително всички свързани регулиращи клапани и тръбопроводи;

—	всяка друга система за последваща обработка на отработилите газове.

3.4.1.5.   Плановото критично обслужване, свързано с емисиите, трябва да се изпълнява само ако е необходимо да се извършва в работен режим и тази необходимост е съобщена на крайния ползвател на двигателя или извънпътната подвижна техника.

3.4.2.   Промени в плановото обслужване

Производителят трябва да представи заявление до органа по одобряването за одобряване на нови дейности по плановото обслужване, които иска да извършва по време на графика за пробег и впоследствие да ги препоръча на крайните ползватели на извънпътната подвижна техника и двигателите. Заявлението трябва да е придружено от данни в подкрепа на необходимостта от нови дейности по плановото обслужване и интервала на обслужването.

3.4.3.   Планово обслужване, несвързано с емисиите

Плановото обслужване, несвързано с емисиите, което е разумно и необходимо от техническа гледна точка (напр. смяна на масло, смяна на маслен филтър, смяна на филтър за горивото, смяна на въздушен филтър, обслужване на охлаждаща система, настройка на честота на въртене на празен ход, регулатор, въртящ момент на затягане на болтовете на двигателя, хлабина на клапаните, хлабина на дюзите, регулиране на натягането на всеки от задвижващите ремъци и др.), може да се извършва върху двигатели или извънпътна подвижна техника, избрани за графика за пробег в най-малко повтарящите се интервали, препоръчани от производителя на крайния ползвател (напр. не в интервалите, препоръчани за основно обслужване).

3.5.   Ремонт

3.5.1.   Ремонтите на компонентите на двигател, избран за изпитване по графика за пробег, се изпълняват само при авария на компонента или неизправност на двигателя. Ремонт на самия двигател, системата за контрол на емисиите или горивната система не се допуска освен в степента, определена в точка 3.5.2.

3.5.2.   Ако двигателят, системата му за контрол на емисиите или горивната му система се повредят по време на графика за пробег, графикът за пробег се счита за невалиден и трябва да се започне нов график за пробег с нов двигател.

Предходният параграф не се прилага, когато авариралите компоненти са заменени с еквивалентни компоненти, които са били подложени на сходен брой часове пробег.

4.   Категории и подкатегории двигатели NRSh и NRS с изключение на NRS-v-2b и NRS-v-3

4.1.   Приложимата категория на EDP и съответният коефициент на влошаване (DF) се определят съгласно раздел 4.

4.2.   Счита се, че фамилия двигатели отговаря на граничните стойности за подкатегория двигатели, когато резултатите от изпитването за емисии на всички двигатели, представляващи фамилията двигатели, след корекция чрез умножение с DF по раздел 2, са по-малки или равни на граничните стойности, изисквани за тази подкатегория двигатели. Въпреки това, когато един или повече резултати от изпитване за емисии на един или повече двигатели, представляващи фамилията двигатели, след като са коригирани чрез умножение с DF по раздел 2, са по-големи от една или повече отделни гранични стойности за емисиите за тази подкатегория двигатели, се счита, че фамилията двигатели не отговаря на граничните стойности, изисквани за тази подкатегория двигатели.

4.3.   DF се определят, както следва:

4.3.1.

Най-малко върху един изпитван двигател, представляващ избраната конфигурация, за който се смята, че има най-голяма вероятност да надвиши граничните стойности на емисиите от HC + NOx, и който е произведен, за да бъде представителен за произведените двигатели, се прилага (цялата) процедурата(процедура) за изпитване за емисии, описана в приложение VI след съответния брой часове на работа, необходим за стабилизиране на емисиите.

4.3.2.

Ако се изпитват няколко двигателя, резултатите се изчисляват като средна стойност на резултатите за всички изпитвани двигатели, която се закръгля до същия брой знаци след десетичната запетая като в прилаганата гранична стойност, но с една допълнителна значеща цифра.

4.3.3.

Това изпитване за емисии трябва да се извърши отново след остаряването на двигателя. Процедурата по стареенето трябва да се изготви така, че да позволи на производителя да предвиди правилно влошаването на емисиите при работа, което се очаква в EDP на двигателя, като в същото време се вземат предвид типът износване и други фактори на влошаване, очаквани при обичайните условия на експлоатация, които биха могли да се отразят на показателите на емисиите. Ако се изпитват няколко двигателя, резултатите се изчисляват като средна стойност на резултатите за всички изпитвани двигатели, която се закръгля до същия брой знаци след десетичната запетая като в прилаганата гранична стойност, но с една допълнителна значеща цифра.

4.3.4.

В края на EDP за всеки регламентиран замърсител емисиите (при необходимост — средните стойности на емисиите) се делят на стабилизираните емисии (при необходимост — средните стойности на емисиите) и резултатът се закръгля до две значещи цифри. Числото, което се получава като резултат от тази операция, представлява DF, освен ако то е под 1,00, тогава се приема, че DF е 1,00.

4.3.5.

Производителят може да планира допълнителни точки на изпитване за емисии между точката на изпитване на стабилизираните емисии и края на EDP. Ако се планират междинни изпитвания, точките на изпитване трябва да бъдат равномерно разпределени в рамките на EDP (± 2 часа), а една от тези точки на изпитване трябва да се намира в средата на целия EDP (± 2 часа).

4.3.6.

За всеки замърсител HC + NOx и CO се начертава права линия между точките с данни, като се има предвид, че началното изпитване се провежда в час нула, и като се прилага методът на най-малките квадрати. DF се получава като изчислените емисии в края на периода на устойчивост се разделят на изчислените емисии в час нула. DF за всеки замърсител за приложимия цикъл на изпитване се записва в протокола от изпитването, установен в допълнение 1 от приложение VII към Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/656 относно административните изисквания.

4.3.7.

Изчислените коефициенти на влошаване могат да включат други фамилии, различни от тези, на чиято база те са били изчислени, ако производителят докаже в приемлива степен пред органа по одобряването преди ЕС одобряването на типа, че разумно може да се очаква въпросните фамилии двигатели да бъдат със сходни характеристики по отношение на влошаването на характеристиките на емисиите в зависимост от модела и използваната технология. По-долу следва неизчерпателен списък на групирания в зависимост от модела и използваната технология: — класически двутактови двигатели без система за последваща обработка; — класически двутактови двигатели с катализатор от един и същ активен материал и пълнител и с еднакъв брой клетки на cm2; — двутактови двигатели с продухване на отработилите газове; — двутактови двигатели с продухване на отработилите газове с катализатор от един и същ активен материал и пълнител и с еднакъв брой клетки на cm2; — четиритактови двигатели с катализатор, които използват една и съща технология на разположение на клапаните и идентична смазочна система; — четиритактови двигатели без катализатор, които използват една и съща технология на разположение на клапаните и идентична смазочна система.

4.4.   Категории на EDP

4.4.1.   За тези категории двигатели в таблица V-3 или V-4 от приложение V към Регламент (ЕС) 2016/1628, които имат алтернативни стойности за EDP, производителите трябва да декларират приложимата категория на EDP за всяка фамилия двигатели в момента на ЕС одобряването на типа. Това е категорията от таблица 3.2, която е най-близка до предвидената продължителност на полезен живот на оборудването, върху което се очаква двигателите да се монтират според производителя на двигателя. Производителите съхраняват съответните данни, които подкрепят избора им на категория на EDP за всяка фамилия двигатели. При поискване тези данни са съобщават на органа по одобряването.

Таблица 3.2

Категории на EDP

Категория на EDP	Приложение на двигателя
Категория 1	Потребителски продукти
Категория 2	Полупрофесионални продукти
Категория 3	Професионални продукти

4.4.2.   Органът по одобряването трябва да е удовлетворен от доказателствата от страна на производителя, че декларираната категория на EDP е подходяща. Данните в подкрепа на избора на производителя на EDP за дадена фамилия двигатели могат да включват следното (без този списък да е изчерпателен):

—	проучвания за продължителността на живот на оборудването, в което се монтират въпросните двигатели;

—	технически оценки на двигатели, остарели при нормална експлоатация, с цел установяване на момента, когато експлоатационните показатели на двигателите се влошават до положение, при което тяхната полезност и/или надеждност е нарушена дотолкова, че се налага извършване на основен ремонт или смяна;

—	гаранционни карти и гаранционни периоди;

—	маркентингови материали във връзка с живота на двигателите;

—	доклади за неизправностите от клиентите на двигателите; и

—	технически оценки на устойчивостта (в часове) на специфични технологии на двигателите, на материалите за двигатели или на моделите на двигатели.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Изисквания към стратегиите за контрол на емисиите, мерките за контрол на NOx и мерките за контрол на праховите замърсители

1.   Съкращения на определенията и общи изисквания

1.1.   За целите на настоящото приложение се прилагат следните определения и съкращения:

(1)	„Диагностичен код за повреда (ДКП)“ е цифров или буквено-цифрен идентификатор, който идентифицира или обозначава NCM и/ PCM.

(2)	„Потвърден и действащ ДКП“ е ДКП, който е съхранен по времето, когато NCD и/или PCD системата прави заключение за съществуването на неизправност.

(3)	„Фамилия двигатели с NCD“ е групиране от производителя на двигатели, които имат общи методи на наблюдение/диагностициране на NCM.

(4)

„Диагностична система за контрол на NOx (NCD)“ е бордова система на двигателя, която е в състояние: а) да открива неизправност на контрола на NOx; б) да идентифицира вероятната причина за неизправностите на контрола на NOx посредством информацията, съхранявана в компютърната памет, и/или да предава тази информация извън двигателя.

(5)

„Неизправност на контрола на NOx (NCM)“ е опит за вмешателство в системата за контрол на NOx на двигателя или неизправност, засягаща тази система, която би могла да се дължи на вмешателство, чието откриване съгласно настоящия регламент изисква задействането на предупреждение или системата за блокиране.

(6)

„Диагностична система за контрол на праховите замърсители (РCD)“ е бордова система на двигателя, която е в състояние: а) да открива неизправност на контрола на праховите замърсители; б) да идентифицира вероятната причина за неизправностите на контрола на праховите замърсители посредством информацията, съхранявана в компютърната памет, и/или да предава тази информация извън двигателя.

(7)

„Неизправност на контрола на праховите замърсители (РCM)“ е опит за вмешателство в системата за последваща обработка на праховите замърсители или неизправност, засягаща тази система, която би могла да се дължи на вмешателство, чието откриване съгласно настоящия регламент изисква задействането на предупреждение.

(8)	„Фамилия двигатели с РCD“ е групиране от производителя на двигатели, които имат общи методи на наблюдение/диагностициране на РCM.

(9)	„Четящо устройство“ е външно оборудване за изпитване, използвано за извънбордова връзка с NCD и/или PCD системата.

1.2.   Температура на околната среда

Независимо от член 2, параграф 7, когато има препратка към температура на околната среда във връзка със среди, различни от лабораторна среда, се прилагат следните разпоредби:

1.2.1.

За двигател, поставен на изпитвателен стенд, температурата на околната среда трябва да е температурата на въздуха, подаван в зоната на горене на двигателя, преди която и да е част на изпитвания двигател.

1.2.2.

За двигател, монтиран на извънпътна подвижна техника, температурата на околната среда трябва да е температурата, непосредствено извън периметъра на извънпътната подвижна техника.

2.   Технически изисквания към стратегиите за контрол на емисиите

2.1.   Настоящият раздел 2 се прилага за електронно управляваните двигатели от категориите NRE, NRG, IWP, IWA, RLL и RLR, които отговарят на граничните стойности на емисиите от етап V, определени в приложение II към Регламент (ЕС) 2016/1628, и които използват електронното управление за определяне на количеството и момента на впръскване на горивото или които използват електронното управление за задействане, изключване или модулиране на системата за контрол на емисиите, използвана за намаляване на NOx.

2.2.   Изисквания към основната стратегия за контрол на емисиите

2.2.1.   Основната стратегия за контрол на емисиите се проектира така, че да даде възможност на двигателя при нормална експлоатация да отговаря на разпоредбите от настоящия регламент. Нормалната експлоатация не е ограничена до условията за контрол, посочени в точка 2.4.

2.2.2.   Основните стратегии за контрол на емисиите са графични характеристики или алгоритми за контрол на (списъкът не е изчерпателен):

а)	определяне на момента на впръскване на горивото или запалването (регулиране на двигателя);

б)	рециркулация на отработилите газове (EGR);

в)	дозиране на каталитичен реагент на SCR.

2.2.3.   Забраняват се всички основни стратегии за контрол на емисиите, при които може да се прави разлика между работата на двигателя при стандартизирано изпитване за ЕС одобряване на типа и при други работни условия, вследствие на което се осигурява по-ниско ниво на контрол върху емисиите, когато двигателят не работи при условията, изрично включени в процедурата за ЕС одобряване на типа.

2.3.   Изисквания към спомагателната стратегия за контрол на емисиите

2.3.1.   Спомагателната стратегия за контрол на емисиите може да се задейства от двигател или извънпътна подвижна техника, при условие че спомагателната стратегия за контрол на емисиите:

2.3.1.1.

не намалява постоянно ефективността на системата за контрол на емисиите;

2.3.1.2.

работи само извън условията за контрол по точки 2.4.1, 2.4.2 или 2.4.3 за целите, определени в точка 2.3.5, и само толкова продължително, колкото е необходимо за тези цели, с изключение на разрешеното в точки 2.3.1.3, 2.3.2 и 2.3.4;

2.3.1.3.

се задейства само по изключение в рамките на условията за контрол по точки 2.4.1, 2.4.2 или 2.4.3 съответно, когато е доказано, че това е необходимо за целите по точка 2.3.5, и това е одобрено от органа по одобряването, като нейното действие не продължава по-дълго от необходимото за тези цели;

2.3.1.4.

осигурява ниво на действие на системата за контрол на емисиите, което е възможно най-близко до това на основната стратегия за контрол на емисиите.

2.3.2.   Когато спомагателната стратегия за контрол на емисиите се задейства по време на изпитването за ЕС одобряване на типа, задействането не трябва да се ограничава да настъпва извън условията за контрол по точка 2.4 и целта не трябва да се ограничава до критериите в точка 2.3.5.

2.3.3.   Когато спомагателната стратегия за контрол на емисиите не е задействана по време на изпитването за ЕС одобряване на типа, трябва да се докаже, че спомагателната стратегия за контрол на емисиите е активна само доколкото е необходимо за целите по точка 2.3.5.

2.3.4.   Работа при ниска температура

Спомагателната стратегия за контрол на емисиите може да се задейства при двигател, оборудван с рециркулация на отработилите газове (EGR), независимо от условията за контрол в точка 2.4, ако температурата на околната среда е под 275 K (2 °C) и един от следните два критерия е изпълнен:

а)	температура във всмукателния колектор е по-ниска или равна на температурата, определена по следната формула: IMTc = PIM / 15,75 + 304,4, където IMTc е изчислената температура във всмукателния колектор (в K), а PIM е абсолютното налягане във всмукателния колектор в kPa;

б)	температурата на охлаждащата течност на двигателя е по-ниска или равна на температурата, определена по следната формула: ECTc = PIM / 14,004 + 325,8, където ECTc е изчислената температура на охлаждащата течност на двигателя (в K), а PIM е абсолютното налягане във всмукателния колектор в kPa.

2.3.5.   Освен в случаите, разрешени съгласно точка 2.3.2, спомагателната стратегия за контрол на емисиите може само да се задейства за следните цели:

а)	от бордови сигнали с цел защита на двигателя от повреда (включително защитата на устройството за подаване на въздух) и/или на извънпътната подвижна техника, в която е монтиран двигателят;

б)	за безопасност по време на експлоатация;

в)	за предотвратяване на прекомерни емисии при пускане при студен двигател, при загряване или при спиране на двигателя;

г)

ако се използва за замяна на контрола върху един регулиран замърсител при специфични околни или работни условия с цел запазване на контрола върху всички останали регулирани замърсители в рамките на граничните стойности на емисиите, които са подходящи за въпросния двигател. Целта е да се компенсират естествено възникващи явления по начин, който осигурява приемлив контрол върху всички съставки на емисиите.

2.3.6.   Производителят трябва да докаже пред техническата служба в момента на изпитването за ЕС одобряване на типа, че функционирането на спомагателната стратегия за контрол на емисиите отговаря на разпоредбите на настоящия раздел. Доказването се състои от оценка на документацията по точка 2.6.

2.3.7.   Забранява се използването на спомагателни стратегии за контрол на емисиите, които не са в съответствие с 2.3.1 — 2.3.5.

2.4.   Условия за контрол

Условията за контрол трябва да указват диапазон на надморска височина, температура на околната среда и охлаждаща течност на двигателя, който определя дали спомагателните стратегии за контрол на емисиите могат по принцип или само по изключение да се задействат съгласно точка 2.3.

Условията за контрол трябва да указват атмосферното налягане, което се измерва в абсолютно статично атмосферно налягане (влажен или сух въздух) („атмосферно налягане“).

2.4.1.   Условия за контрол за двигателите от категории IWP и IWA:

а)	надморска височина, която не надвишава 500 метра (или еквивалентно атмосферно налягане 95,5 kPa);

б)	температура на околната среда в интервала от 275 K — 303 K (2 °C — 30 °C);

в)	температура на охлаждащата течност на двигателя над 343 K (70 °C).

2.4.2.   Условия за контрол за двигателите от категория RLL:

а)	надморска височина, която не надвишава 1 000 метра (или еквивалентно атмосферно налягане 90 kPa);

б)	температура на околната среда в интервала от 275 K – 303 K (2 °C – 30 °C);

в)	температура на охлаждащата течност на двигателя над 343 K (70 °C).

2.4.3.   Условия за контрол за двигателите от категории NRE, NRG и RLR:

а)	атмосферно налягане, по-голямо или равно на 82,5 kPa;

б)

температура на околната среда в следния интервал: — равна или по-висока от 266 K (–7 °C); — по-ниска или равна на температурата, определена чрез следната формула при посоченото атмосферно налягане: Tc = -0,4514 × (101,3 — Pb) + 311, където: Tс е изчислената температура на околния въздух (в K), а Pb е атмосферното налягане в kPa;

в)	температура на охлаждащата течност на двигателя над 343 K (70 °C).

2.5.   Когато температурният датчик на входящия въздух се използва за измерване на температурата на околния въздух, номиналната разлика между двете точки за измерване трябва да се изчисли за всеки тип или фамилия двигатели. Когато се използва, измерената температура на входящия въздух трябва да се коригира със стойност, равна на номиналната разлика, за изчислението на температурата на околната среда за инсталация, използваща конкретен тип или фамилия двигатели.

Изчислението на разликата трябва да се извърши, като се използва добрата техническа преценка въз основа на технически елементи (изчисления, симулации, експериментални резултати, данни и др.), включително:

а)	обичайните категории извънпътна подвижна техника, в която ще се монтира типът двигател или фамилията двигатели; и

б)	инструкции за монтажа, които производителят е предоставил на ПОО.

Копие от изчислението трябва да се предостави на органа по одобряването при поискване от негова страна.

2.6.   Изисквания към документацията

Производителят трябва да изпълни изискванията към документацията от точка 1.4 от част A на приложение I към Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/656 и допълнение 2 към същото приложение.

3.   Технически изисквания към мерките за контрол на NOx

3.1.   Настоящият раздел 3 се прилага за електронно управляваните двигатели от категориите NRE, NRG, IWP, IWA, RLL и RLR, които отговарят на граничните стойности на емисиите от етап V, определени в приложение II към Регламент (ЕС) 2016/1628, и които използват електронно управление за определяне на количеството и момента на впръскване на горивото или които използват електронно управление за задействане, изключване или модулиране на системата за контрол на емисиите, използвана за намаляване на NOx.

3.2.   Производителят трябва да предостави пълна информация за функционалните работни характеристики на мерките за контрол на NOx, използвайки документите по приложение I към Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/656.

3.3.   Стратегията за контрол на NOx трябва да функционира при всички околни условия, които са обичайни на територията на Съюза, особено при ниски температури на околната среда.

3.4.   Производителят трябва да докаже, че емисиите на амоняк по време на приложимия цикъл на изпитване за емисии от процедурата за ЕС одобряване на типа, когато се използва реагент, не надвишава средна аритметична стойност от 25 ppm за двигателите от категория RLL и 10 ppm — за двигателите от всички други приложими категории.

3.5.   Ако в извънпътна подвижна техника са монтирани резервоари за реагент или са свързани с нея, трябва да бъдат включени средства за взимане на проба от реагента вътре в резервоара. Точката на вземане на пробите трябва да е леснодостъпна, без да е необходимо използването на специализиран инструмент или устройство.

3.6.   В допълнение към изискванията по точки 3.2 — 3.5 се прилагат следните изисквания:

а)	за двигателите от категории NRG — техническите изисквания от допълнение 1;

б)

за двигателите от категория NRE: i) изискванията по допълнение 2, когато двигателят е изключително предназначен за употреба вместо двигатели от етап V от категории IWP и IWA съгласно член 4, параграф 1, точка 1, буква б) от Регламент (EС) 2016/1628, или ii) изискванията по допълнение 1 за двигателите, които не са в обхвата на подточка i);

в)	за двигателите от категории IWP, IWA и RLR — техническите изисквания от допълнение 2;

г)	за двигателите от категории RLL — техническите изисквания от допълнение 3.

4.   Технически изисквания към мерките за контрол на праховите замърсители

4.1.   Настоящият раздел се прилага за двигателите от подкатегории, които подлежат на гранична стойност за PN в съответствие с граничните стойности на емисиите за етап V от приложение II към Регламент (ЕС) 2016/1628, оборудвани със система за последваща обработка на праховите замърсители. В случаите, когато системата за контрол на NOx и системата за контрол на праховите замърсители споделят еднакви физически компоненти (напр. еднакъв субстрат (SCR на филтъра), еднакъв температурен датчик на отработилите газове), изискванията от настоящия раздел не се прилагат за компоненти или неизправности, ако след разглеждане на обоснованата оценка от страна на производителя органът по одобряването заключи, че неизправност на контрола на праховите замърсители в обхвата на настоящия раздел няма да доведе до съответна неизправност на контрола на NOx в обхвата на раздел 3.

4.2.   Подробните технически изисквания към мерките за контрол на праховите замърсители са посочени в допълнение 4.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

Измервания и изпитвания във връзка с областта, свързана с цикъла на изпитване на извънпътна техника със стабилни състояния

1.   Общи изисквания

Настоящото приложение се прилага за електронно управляваните двигатели от категориите NRE, NRG, IWP, IWA и RLR, които отговарят на граничните стойности на емисиите от етап V, определени в приложение II към Регламент (ЕС) 2016/1628, и които използват електронното управление за определяне на количеството и момента на впръскване на горивото или които използват електронното управление за задействане, изключване или модулиране на системата за контрол на емисиите, използвана за намаляване на NOx.

В настоящото приложение са определени техническите изисквания към областта, свързана със съответния NRSC, при който се контролира количеството, с което се допуска емисиите да надхвърлят граничните стойности по приложение II.

Когато двигател се изпитва по начина, указан в изискванията към изпитванията от раздел 4, пробите от емисиите, взети от която и да е произволно избрана точка в рамките на приложимата контролна област по раздел 2, не трябва да надвишават приложимите гранични стойности на емисиите в приложение II от Регламент (ЕС) 2016/1628, умножени по коефициент 2,0.

В раздел 3 са установени разпоредби за избора от страна на техническата служба на допълнителни точки за измерване в рамките на контролната област при изпитване на изпитвателен стенд за емисиите, за да се докаже съответствието с изискванията от раздел 1.

Производителят може да поиска техническата служба да изключи работни точки от контролните области по раздел 2 при доказването, предвидено в раздел 3. Техническата служба може да предостави това изключение, ако производителят може да докаже, че двигателят при никакви обстоятелства не може да работи в тези точки, независимо от комбинацията от извънпътна подвижна техника, в която е използван.

В инструкциите за монтажа, предоставени от производителя на ПОО съгласно приложение ХIV, трябва да се указват горните и долните граници на приложимата контролна област и да се включва текст, за да се разясни, че ПОО не трябва да монтира двигателя по начин, който го кара да работи постоянно само в точки на честота на въртене и натоварване извън контролната област за кривата на въртящия момент, съответстваща на одобрения тип или фамилия двигатели.

2.   Контролна област на двигателя

Приложимата контролна област за изпитването на двигателя трябва да е областта, определена в настоящия раздел 2, която отговаря на приложимия NRSC за изпитвания двигател.

2.1.   Контролна област за двигателите, изпитвани на NRSC цикъл C1

Тези двигатели работят при променлива честота на въртене и натоварване. Различните изключения за контролната област се прилагат в зависимост от (под)категорията и работната честота на въртене на двигателя.

2.1.1.   Двигатели с променлива честота на въртене от категория NRE с максимална полезна (ефективна) мощност ≥ 19 kW, двигатели с променлива честота на въртене от категория IWA с максимална полезна (ефективна) мощност ≥ 300 kW, двигатели с променлива честота на въртене от категория RLR и двигатели с променлива честота на въртене от категория NRG.

Контролната област (вж. фиг. 5.1) се определя, както следва:

горна гранична стойност на въртящия момент: крива на въртящия момент при пълно натоварване;

диапазон на честотата на въртене: честота на въртене A до n hi;

където:

честота на въртене A = n lo + 0,15 × (n hi — n lo);

n hi	=	висока честота на въртене [вж. член 1, параграф 12],
n lo	=	ниска честота на въртене [вж. член 1, параграф 13].

От изпитване се изключват следните работни условия на двигателя:

а)	точки под 30 % от максималния въртящ момент;

б)	точки под 30 % от максималната полезна (ефективна) мощност.

Ако измерената честота на въртене на двигателя A е в рамките на ± 3 % от честотата на въртене на двигателя, обявена от производителя, трябва да се използват обявените честоти на въртене на двигателя. Ако за някоя от честотите на въртене, използвани по време на изпитванията, допустимото отклонение е превишено, трябва да се използват измерените честоти на въртене.

Междинните точки на изпитване в рамките на контролната област се определят, както следва:

%въртящ момент = % от максималния въртящ момент;

;

където: n100 % е 100 % от честотата на въртене за съответния цикъл на изпитване.

Фигура 5.1

Контролна област за двигателите с променлива честота на въртене от категория NRE с максимална полезна (ефективна) мощност ≥ 19 kW, двигателите с променлива честота на въртене от категория IWA с максимална полезна (ефективна) мощност ≥ 300 kW и двигателите с променлива честота на въртене от категория NRG

2.1.2.   Двигатели с променлива честота на въртене от категория NRE с максимална полезна (ефективна) мощност < 19 kW и двигатели с променлива честота на въртене от категория IWA с максимална полезна (ефективна) мощност < 300 kW

Контролната област, определена в точка 2.1.1, трябва да се прилага, но с допълнително изключване на работните условия на двигателя, дадени в настоящата точка и показани на фигури 5.2 и 5.3.

а)

само за прахови частици, ако честотата на въртене С е под 2 400 об./мин., точките в дясно или под линията, образувана при свързването на точките на 30 % от максималния въртящ момент или 30 % от максималната полезна (ефективна) мощност, в зависимост от това коя от двете стойности е по-голяма, при честота на въртене B и 70 % от максималната полезна (ефективна) мощност при високата честота на въртене;

б)

само за прахови частици, ако честотата на въртене С е равна или над 2 400 об./мин., точките в дясно от линията, образувана при свързването на точките на 30 % от максималния въртящ момент или 30 % от максималната полезна (ефективна) мощност, в зависимост от това коя от двете стойности е по-голяма, при честота на въртене B, 50 % от максималната полезна (ефективна) мощност при 2 400 об./мин., и 70 % от максималната полезна (ефективна) мощност при високата честота на въртене.

където:

честота на въртене B = n lo + 0,5 × (n hi — n lo);

честота на въртене C = n lo + 0,75 × (n hi — n lo).

n hi	=	висока честота на въртене [вж. член 1, параграф 12],
n lo	=	ниска честота на въртене [вж. член 1, параграф 13].

Ако измерените честоти на въртене на двигателя A, В и С са в рамките на ± 3 % от честотата на въртене на двигателя, обявена от производителя, трябва да се използват обявените честоти на въртене на двигателя. Ако за някоя от честотите на въртене, използвани по време на изпитванията, допустимото отклонение е превишено, трябва да се използват измерените честоти на въртене.

Фигура 5.2

Контролна област за двигателите с променлива честота на въртене от категория NRE с максимална полезна (ефективна) мощност < 19 kW и двигателите с променлива честота на въртене от категория IWA с максимална полезна (ефективна) мощност < 300 kW, честота на въртене С < 2 400 об./мин

Легенда:

1	Контролна област на двигателя
2	Изключение от всички емисии
3	Изключение от РМ
a	Процент от максималната полезна (ефективна) мощност
b	% от максималния въртящ момент

Фигура 5.3

Контролна област за двигателите с променлива честота на въртене от категория NRE с максимална полезна (ефективна) мощност < 19 kW и двигателите с променлива честота на въртене от категория IWA с максимална полезна (ефективна) мощност < 300 kW, честота на въртене С ≥ 2400 об./мин

Легенда:

1	Контролна област на двигателя
2	Изключение от всички емисии
3	Изключение от РМ
a	Процент от максималната полезна (ефективна) мощност
b	Процент от максималния въртящ момент

2.2.   Контролна област за двигателите, изпитвани на NRSC цикли D2, E2 и G2

Тези двигатели основно работят много близко до своята проектна работна честота на въртене, поради което контролната област се определя като:

честота на въртене	:	100 %
диапазон на въртящия момент	:	50 % от въртящия момент, съответстващ на максималната мощност.

2.3.   Контролна област за двигателите, изпитвани на NRSC цикъл Е3

Тези двигатели основно работят леко над или под постоянната стъпка на наклона на кривата на гребния винт. Контролната област е свързана с наклона на кривата на гребния винт и има степенни показатели на математически уравнения, определящи границите на контролната област. Контролната област се определя, както следва:

Долна гранична стойност на честотата на въртене	:	0,7 ×·n 100 %
Крива на горната граница	:	%мощност = 100 ×·( %честота на въртене/90)3,5;
Крива на долната граница	:	%мощност = 70 ×·( %честота на въртене/100)2,5;
Горна гранична стойност на мощността	:	крива на мощността при пълно натоварване
Горна гранична стойност на честотата на въртене	:	максимална честота на въртене, допускана от регулатора

където:

%мощност е % от максималната полезна (ефективна) мощност;

%честота на вртене е % от n 100 %

е 100 % от честотата на въртене за съответния цикъл на изпитване.

Фигура 5.4

Контролна област за двигателите, изпитвани на NRSC цикъл Е3

Легенда:

1	Долна гранична стойност на честотата на въртене
2	Крива на горната граница
3	Крива на долната граница
4	Крива на мощността при пълно натоварване
5	Крива на максималната честота на въртене на регулатора
6	Контролна област на двигателя

3.   Изисквания към доказването

Техническата служба трябва да избере на случаен принцип точки на натоварване и честота на въртене в контролната област за изпитване. За двигателите, за които се прилага точка 2.1, трябва да се изберат до три точки. За двигателите, за които се прилага точка 2.2, трябва да се избере една точка. За двигателите, за които се прилага точка 2.3 или 2.4, трябва да се изберат до две точки. Техническата служба трябва също така да определи на случаен принцип последователността на точките на изпитване. Изпитването трябва да се извърши в съответствие с основните изисквания на NRSC, но всяка точка на изпитване се оценява поотделно.

4.   Изисквания към изпитването

Изпитването трябва да се извърши непосредствено след NRSC с дискретни режими, както следва:

а)

според случая изпитването се извършва непосредствено след NRSC с дискретни режими, както е описано в букви а) — д) от точка 7.8.1.2 от приложение VI, но преди процедурите след изпитването (буква е), или след цикъла на изпитване със стабилни състояния и линейни преходи между тях за извънпътната техника (RMC) от букви а) — г) от точка 7.8.2.3 от приложение VI, но преди процедурите след изпитването (буква д);

б)	изпитванията се извършват, както е предвидено в букви б) — д) от точка 7.8.1.2 от приложение VI, като се използва многофилтърният метод (един филтър за всяка точка на изпитване) за всяка от трите точки на изпитване, избрани съгласно раздел 3;

в)	изчислява се стойност на специфичните емисии (в g/kWh или #/kWh в зависимост от това, което е приложимо) за всяка точка на изпитване;

г)	стойностите на емисиите могат да се изчислят като маса, използвайки раздел 2 от приложение VII, или на моларна основа, като се използва раздел 3 от приложение VII, но това следва да съответства на метода, използван при изпитването NRSC с дискретни режими или RMC;

д)	за газообразни замърсители и PN, ако е приложимо, за да се изчисли сумата, на Nmode се дава стойност 1 в уравнение (7-63) и се използва тегловен коефициент, равен на 1;

е)	за изчисляване на праховите замърсители трябва да се използва многофилтърният метод; за да се изчисли сумата, на Nmode се дава стойност 1 в уравнение (7-64) и се използва тегловен коефициент, равен на 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

Провеждане на изпитвания за определяне на емисиите и изисквания относно измервателното оборудване

1.   Въведение

В настоящото приложение се описва методът за определяне на емисиите на газообразни и прахови замърсители от двигателя, който е обект на изпитване, и спецификациите, свързани с измервателното оборудване. От раздел 6 нататък номерацията на настоящото приложение следва номерацията на ГТП № 11 за ИПТ и Правило на ООН 96-03, приложение 4Б. Въпреки това някои точки от ГТП № 11 за ИПТ не са необходими в настоящото приложение или са изменени в съответствие с техническия напредък.

2.   Общ преглед

Настоящото приложение съдържа следните технически разпоредби, необходими за провеждането на изпитване за определяне на емисиите. В точка 3 са изброени допълнителни разпоредби.

—	Раздел 5: Изисквания към експлоатационните показатели, включително определяне на честотите на въртене при изпитванията

—	Раздел 6: Условия на изпитване, включително метод за отчитане на емисиите на картерните газове и метод за определяне и отчитане за непрекъснатото и нечесто регенериране на системите за последваща обработка на отработилите газове

—	Раздел 7: Процедури за изпитване, включително съставяне на графична характеристика на двигатели, съставяне на цикъла на изпитване и процедура на провеждане на цикъла на изпитване

—	Раздел 8: Процедури за измерване, включително проверки на калибрирането на уреда и на експлоатационните показатели и потвърждаване на валидността на уреда за изпитването

—	Раздел 9: Измервателно оборудване, включително измервателни уреди, процедури за разреждане, процедури за вземане на проби, газове за анализ и стандарти за маса

—	Допълнение 1: Процедура за измерване на броя на праховите частици

3.   Свързани приложения

—	:	Оценка и изчисляване на данните	:	Приложение VII
—	:	Процедури за изпитване за двигатели, работещи с два вида гориво	:	Приложение VIII
—	:	Еталонни горива	:	Приложение IX
—	:	Цикли на изпитване	:	Приложение XVII

4.   Общи изисквания

Двигателите, които се подлагат на изпитване, трябва да отговарят на изискванията към експлоатационните показатели, посочени в раздел 5, когато се изпитват в съответствие с условията на изпитване, посочени в раздел 6, и с процедурите за изпитване, посочени в раздел 7.

5.   Изисквания към експлоатационните показатели

5.1.   Емисии на газообразни и прахови замърсители и на CO2 и NH3

Замърсителите са представени от:

а)	азотни оксиди, NOx;

б)	въглеводороди, изразени като общи въглеводороди, HC или THC;

в)	въглероден оксид, СО;

г)	прахови частици, PM;

д)	брой на праховите частици, PN.

Измерените стойности на газообразните и праховите замърсители и на CO2, изхвърлени от двигателя, се отнасят до специфичните емисии при изпитване на стенд, изразени в грамове на киловатчас (g/kWh).

Измерваните газообразни и прахови замърсители са тези, за които към подкатегорията на изпитвания двигател се прилагат граничните стойности, посочени в приложение II към Регламент (ЕС) 2016/1628. Резултатите, включително относно коефициента на влошаване, определени съгласно приложение III, не трябва да надвишават приложимите гранични стойности.

Стойностите на CO2 се измерват и докладват за всички подкатегории двигатели, както се изисква в член 41, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2016/1628.

Средната стойност на емисията на амоняк (NH3) се измерва допълнително, съгласно изискванията в съответствие с раздел 3 от приложение IV, когато мерките за контрол на NOx, които са част от системата за контрол на емисиите на двигателя, включват употребата на реагент, като тя не трябва да надвишава указаните в посочения раздел стойности.

Емисиите се определят въз основа на работните цикли (цикли на изпитване със стабилни състояния и/или с преходни режими), описани в раздел 7 и в приложение XVII. Системите за измерване трябва да отговарят на условията за калибриране и проверка на експлоатационните показатели, посочени в раздел 8, извършени с измервателното оборудване, описано в раздел 9.

Органът по одобряването може да одобри други системи или анализатори, ако се установи, че те дават еквивалентни резултати в съответствие с точка 5.1.1. Резултатите се изчисляват съгласно изискванията на приложение VII.

5.1.1.   Еквивалентност

Определянето на еквивалентността на системата се основава на изследването на съпоставимостта между 7 (или повече) двойки образци на разглежданата система и една от системите, предвидени в настоящото приложение. „Резултати“ означава претеглената стойност на емисиите за конкретен цикъл. Изпитванията за съпоставимост се извършват в една и съща лаборатория, изпитвателна камера и с един и същ двигател, и е желателно да протичат едновременно. Еквивалентността на усреднените стойности на двойката образци се определя чрез статистическите данни от F-тест на Фишер и t-тест на Стюдънт, както е посочено в допълнение 3 към приложение VII, получени при условията за лабораторна изпитвателна камера и двигател, описани по-горе. Резултатите извън средните се определят в съответствие с ISO 5725 и се изключват от базата данни. Системите, които ще се използват за изпитването за съпоставимост, подлежат на одобряване от органа по одобряването.

5.2.   Общи изисквания относно циклите на изпитване

5.2.1.   Изпитването за ЕС одобряване на типа трябва да се извършва, като се използва подходящият цикъл със стабилни състояния за извънпътна техника (NRSC) и, когато е приложимо, цикъл с преходни режими за извънпътна техника (NRTC или LSI-NRTC), както е посочено в член 24 и в приложение IV към Регламент (ЕС) 2016/1628.

5.2.2.   Техническите спецификации и характеристики на цикъла NRSC са посочени в приложение XVII, допълнение 1 (NRSC с дискретни режими) и допълнение 2 (NRSC със стабилни състояния и линейни преходи между тях). По избор на производителя изпитването NRSC може да се изпълни като NRSC с дискретни режими или, когато е възможно, като NRSC със стабилни състояния и линейни преходи между тях („RMC“), както е посочено в точка 7.4.1.

5.2.3.   Техническите спецификации и характеристиките на циклите NRTC и LSI-NRTC са посочени в допълнение 3 към приложение XVII.

5.2.4.   Циклите на изпитване, посочени в точка 7.4 и в приложение XVII, са проектирани с оглед на процентни стойности на максималния въртящ момент или мощността и честотите на въртене при изпитването, които трябва да бъдат определени за правилното провеждане на циклите на изпитване:

а)	стойност, представляваща 100 % от честотата на въртене (максимална честота на въртене при изпитването (MTS) или номинална честота на въртене)

б)	междинна(и) честота(и) на въртене, както е посочено в точка 5.2.5.4;

в)	честота на въртене на празен ход, както е посочено в точка 5.2.5.5;

Определянето на честотите на въртене при изпитването е посочено в точка 5.2.5, а използването на въртящия момент и мощността — в точка 5.2.6

5.2.5.   Честоти на въртене при изпитването

5.2.5.1.   Максимална честота на въртене при изпитването (MTS)

MTS се изчислява в съответствие с точка 5.2.5.1.1 или с точка 5.2.5.1.3.

5.2.5.1.1.   Изчисляване на MTS

За да се изчисли MTS, процедурата по съставяне на графична характеристика при преходни режими се провежда в съответствие с точка 7.4. След това MTS се определя въз основа на стойностите от графичната характеристика на честотата на въртене на двигателя спрямо мощността. MTS се изчислява с помощта на уравнение (6-1), (6-2) или (6-3):

а)	MTS = n lo + 0,95 × (n hi — n lo)	(6-1)
б)	MTS = n i	(6-2)

където:

n i	е средната стойност на най-ниските и най-високите честоти на въртене, при които (n 2 norm i + P 2 norm i ) е равно на 98 % от максималната стойност на (n 2 norm i + P 2 norm i )

в)

Ако има само една честота на въртене, при която стойността на (n 2 norm i + P 2 norm i ) е равна на 98 % от максималната стойност на (n 2 norm i + P 2 norm i ): MTS = n i (6-3) където: n i е честотата на въртене, при която се наблюдава максималната стойност на (n 2 norm i + P 2 norm i ). където: n = е честотата на въртене на двигателя i = е индексираща променлива, която представлява записана стойност от графичната характеристика на двигателя n hi = е високата честота на въртене, определена в член 2, параграф 12, n lo = е ниската честота на въртене, определена в член 2, параграф 13, n norm i = е честота на въртене на двигателя, нормирана чрез разделяне с P norm i = е мощност на двигателя, нормирана чрез разделяне с Pmax = е средната стойност от най-ниската и най-високата честота на въртене, при която мощността е равна на 98 % от P max. Трябва да се използва линейна интерполация между стойностите от графичната характеристика за определяне на: а) честотите на въртене, при които мощността е равна на 98 % от P max. Ако има само една честота на въртене, при която мощността е равна на 98 % от Pmax, трябва да е честотата на въртене, при която се наблюдава Pmax; б) честотите на въртене, при които (n 2 norm i + P 2 n orm i ) е равно на 98 % от максималната стойност на (n 2 norm i + P 2 n orm i ).

5.2.5.1.2.   Използване на обявена MTS

Ако изчислената в съответствие с точка 5.2.5.1.1 или 5.2.5.1.3 MTS е в рамките на ± 3 % от обявената от производителя MTS, обявената MTS може да бъде използвана за изпитването за определяне на емисиите. Ако допустимото отклонение е надвишено, в изпитването за определяне на емисиите се използва измерената MTS.

5.2.5.1.3.   Използване на коригирана MTS

Ако спадащата част на кривата на пълно натоварване е с твърде стръмен фронт, това може да предизвика проблеми при правилното постигане на увеличаването на честотата на въртене до 105 % при цикъл NRTC. В този случай се разрешава, с предварителното съгласие на техническата служба, да се използва алтернативна стойност на MTS, която се определя, като се използва един от следните методи:

а)	MTS може да бъде леко намалена (най-много с 3 %), за да се направи възможно правилното провеждане на цикъла NRTC.

б)

Изчислява се алтернативна MTS с помощта на уравнение (6-4): MTS = ((n max — n idle)/1,05) + n idle (6-4) където: n max = е честотата на въртене на двигателя, която регулаторът на двигателя поддържа, когато заданието от оператора е за максимална стойност и приложеното натоварване е равно на нула („максимална честота на въртене без натоварване“) n idle = е честотата на въртене на празен ход

5.2.5.2.   Номинална честота на въртене

Определение на номиналната честота на въртене е дадено в член 3, параграф 29 от Регламент (ЕС) 2016/1628. Номиналната честота на въртене при двигателите с променлива честота на въртене, които подлежат на изпитване за определяне на емисиите, се определя въз основа на приложимата процедура за съставяне на графична характеристика, посочена в точка 7.6. Номиналната честота на въртене при двигателите с постоянна честота на въртене трябва да бъде обявена от производителя в съответствие с характеристиките на регулатора. Когато даден тип двигател, който има възможност да работи на алтернативни честоти на въртене, както това е позволено от член 3, параграф 21 от Регламент (ЕС) 2016/1628, подлежи на изпитване за определяне на емисиите, всяка от алтернативните честоти на въртене трябва да бъде обявена и подложена на изпитване.

Ако номиналната честота на въртене, определена въз основа на посочената в точка 7.6 процедура за съставяне на графична характеристика, е в рамките на ± 150 об./мин. от стойността, обявена от производителя за двигателите от категория NRS, оборудвани с регулатор, или в рамките на 350 об./мин. или ± 4 % за двигателите от категория NRS, без регулатор, като се взема по-ниската от двете стойности, или в рамките на ± 100 об./мин. за всички други категории двигатели, обявената стойност може да бъде използвана. Ако допустимото отклонение е надвишено, трябва да се използва номиналната честота на въртене, определена въз основа на процедурата за съставяне на графична характеристика.

За двигателите от категория NRSh стойността за 100 % от честотата на въртене при изпитването трябва да бъде в рамките на ± 350 об./мин. от номиналната честота на въртене.

Като вариант вместо номиналната честота на въртене може да се използва MTS при всеки цикъл на изпитване със стабилни състояния.

5.2.5.3.   Честота на въртене при максимален въртящ момент при двигатели с променлива честота на въртене

Честотата на въртене при максимален въртящ момент, която се определя въз основа на кривата на максималния въртящ момент, установена от приложимата процедура за съставяне на графичната характеристика на двигателя, посочена в точка 7.6.1 или 7.6.2, трябва да бъде една от следните стойности:

а)	честотата на въртене, при която се отчита най-висок въртящ момент; или

б)

средната стойност от най-ниската и най-високата честота на въртене, при която въртящият момент е равен на 98 % от максималния въртящ момент. Ако е необходимо, трябва да се използва линейна интерполация за определяне на честотите на въртене, при които въртящият момент е равен на 98 % от максималния въртящ момент.

Ако честотата на въртене при максимален въртящ момент, която се определя въз основа на кривата на максималния въртящ момент, е в рамките на ± 4 % от честотата на въртене при максимален въртящ момент, обявена от производителя за двигателите от категория NRS или NRSh, или в рамките на ± 2,5 % от честотата на въртене при максимален въртящ момент, обявена от производителя за всички други категории двигатели, обявената стойност може да бъде използвана за целите на настоящия регламент. Ако допустимото отклонение е надвишено, трябва да се използва честотата на въртене при максимален въртящ момент, определена въз основа на кривата на максималния въртящ момент.

5.2.5.4.   Междинна честота на въртене

Междинната честота на въртене трябва да отговаря на едно от следните изисквания:

а)

за двигателите, които са проектирани да работят в обхват от честоти на въртене, отговарящи на крива на въртящия момент при пълно натоварване, междинната честота на въртене е честотата на въртене при максимален въртящ момент, ако тя се наблюдава в границите от 60 % до 75 % от номиналната честота на въртене;

б)	ако честотата на въртене при максимален въртящ момент е по-ниска от 60 % от номиналната честота на въртене, междинната честота на въртене трябва да бъде равна на 60 % от номиналната честота на въртене;

в)

ако честотата на въртене при максимален въртящ момент е по-висока от 75 % от номиналната честота на въртене, междинната честота на въртене трябва да бъде равна на 75 % от номиналната честота на въртене. Когато двигателят може да работи само при честоти на въртене, по-високи от 75 % от номиналната честота на въртене, междинната честота на въртене е най-ниската честота на въртене, при която двигателят може да работи;

г)	за двигателите, които не са проектирани да работят в обхват от честоти на въртене, отговарящи на крива на въртящия момент при пълно натоварване при стабилни условия, междинната честота на въртене е в границите от 60 % до 70 % от номиналната честота на въртене;

д)	за двигателите, които трябва да преминат цикъл на изпитване G1, с изключение на двигателите от категория ATS, междинната честота на въртене трябва да бъде равна на 85 % от номиналната честота на въртене.

е)	за двигателите от категория ATS, преминаващи цикъл на изпитване G1, междинната честота на въртене трябва да бъде равна на 60 % или 85 % от номиналната честота на въртене, в зависимост от това коя стойност е по-близка до действителната честота на въртене при максимален въртящ момент.

Когато като 100 % честота на въртене при изпитването вместо номиналната честота на въртене се използва MTS, MTS заменя също така номиналната честота на въртене при определянето на междинната честота на въртене.

5.2.5.5.   Честота на въртене на празен ход

Честотата на въртене на празен ход е най-ниската честота на въртене на двигателя с минимално натоварване (по-голямо или равно на нула), при която регулаторът на двигателя управлява честотата на въртене на двигателя. За двигатели без регулатор, който управлява честотата на въртене на празен ход, честота на въртене на празен ход означава обявената от производителя стойност за най-ниската възможна честота на въртене на двигателя с минимално натоварване. Трябва да се отбележи, че честотата на въртене на празен ход на горещ двигател е честотата на въртене на празен ход, когато двигателят е загрял.

5.2.5.6.   Честота на въртене при изпитването при двигатели с постоянна честота на въртене

Регулаторът на двигателите с постоянна честота на въртене не винаги може да поддържа напълно постоянна тази честота. Обикновено честотата на въртене може да се понижи с (0,1 — 10) % от честотата на въртене при нулево натоварване, така че минималната честотата на въртене се регистрира близо до точката на максимална мощност. Честотата на въртене при изпитването при двигатели с постоянна честота на въртене може да бъде управлявана посредством монтирания на двигателя регулатор или посредством команден сигнал на изпитвателния стенд за управление на честотата на въртене, когато той представлява регулатора на двигателя.

Когато се използва монтираният на двигателя регулатор, стойността, представляваща 100 % от честотата на въртене, трябва да бъде регулираната честота на въртене на двигателя, както е определена в член 2, параграф 24.

Когато за симулиране на регулатора се използва команден сигнал на изпитвателния стенд за управление на честотата на въртене, стойността, представляваща 100 % от честотата на въртене при нулeво натоварване, трябва да бъде указаната от производителя за тази настройка на регулатора честота на въртене без товар, а стойността, представляваща 100 % от честотата на въртене при пълно натоварване, трябва да бъде номиналната честота на въртене за тази настройка на регулатора. Трябва да се използва интерполация за определяне на честотата на въртене за другите режими на изпитване.

Когато регулаторът има настройка за синхронен режим на работа, или ако обявените от производителя номинална честота на въртене и честота на въртене без натоварване се различават с не повече от 3 %, за стойността, представляваща 100 % от честотата на въртене във всички точки на натоварване, може да бъде използвана обявена от производителя една-единствена стойност.

5.2.6.   Въртящ момент и мощност

5.2.6.1.   Въртящ момент

Стойностите за въртящия момент за циклите на изпитване са процентни стойности, които за даден режим на изпитване представляват една от следните стойности:

а)	съотношението между изисквания въртящ момент и максималния възможен въртящ момент при указаната честота на въртене при изпитването (всички цикли с изключение на D2 и E2);

б)	съотношението между изисквания въртящ момент и въртящия момент, съответстващ на обявената от производителя номинална полезна (ефективна) мощност (цикъл D2 и E2).

5.2.6.2.   Мощност

Стойностите за мощността за циклите на изпитване са процентни стойности, които за даден режим на изпитване представляват една от следните стойности:

а)

за цикъл на изпитване E3 стойностите за мощността са процентни стойности на максималната полезна (ефективна) мощност при 100 % честота на въртене, тъй като този цикъл се основава на теоретична характеристична крива на гребния винт за плавателни съдове, задвижвани от двигатели с тежък режим на работа без ограничение на продължителността;

б)

за цикъл на изпитване F стойностите за мощността са процентни стойности на максималната полезна (ефективна) мощност при съответната честота на въртене при изпитването, освен при честотата на въртене на празен ход, където тези стойности са процент от максималната полезна (ефективна) мощност при 100 % честота на въртене.

6.   Условия на изпитване

6.1.   Условия на изпитване в лаборатория

Измерват се абсолютната температура (T a) на въздуха на входа на двигателя, изразена в градуси по Келвин, и атмосферното налягане в суха среда (p s), изразено в kPa, а параметърът f a се определя в съответствие с посочените по-долу разпоредби и с помощта на уравнение (6-5) или (6-6). Ако атмосферното налягане се измерва в тръба, трябва да се гарантира, че загубите на налягане между атмосферата и мястото на измерване са незначителни и че се вземат предвид измененията в статичното налягане в тръбата, дължащи се на потока. В многоцилиндрови двигатели, които имат отделни групи смукателни колектори, например „V“-образни, се взема средната температура на отделните групи. Параметърът fa се докладва заедно с резултатите от изпитването.

Двигатели с атмосферно пълнене и такива с принудително пълнене с механичен компресор:

(6-5)

Двигатели с турбокомпресор със или без охлаждане на входящия въздух:

(6-6)

6.1.1.   За да бъде счетено изпитването за валидно, трябва да се изпълнени и двете посочени по-долу условия:

а)	f a трябва да е в обхвата 0,93 ≤ f a ≤ 1,07, с изключение на разрешеното в точки 6.1.2 и 6.1.4;

б)	температурата на входящия въздух трябва да се поддържа равна на 298 ± 5 K (25 ± 5 °C), измерена преди всякакъв компонент на двигателя, с изключение на разрешеното в точки 6.1.3 и 6.1.4 и в съответствие с изискванията в точки 6.1.5 и 6.1.6.

6.1.2.   Когато надморската височина на лабораторията, в която се изпитва двигателят, надвишава 600 m, със съгласието на производителя f a може да надвишава 1,07, при условие че стойността на p s е не по-ниска от 80 kPa.

6.1.3.   Когато мощността на двигателя, който се изпитва, е по-голяма от 560 kW, със съгласието на производителя максималната стойност на температурата на входящия въздух може да надвишава 303 К (30 °С), при условие че не надвишава 308 К (35 °С).

6.1.4.   Когато надморската височина на лабораторията, в която се изпитва двигателят, надвишава 300 m, и мощността на двигателя, който се изпитва, е по-голяма от 560 kW, със съгласието на производителя f a може да надвишава 1,07, при условие че стойността на p s е не по-ниска от 80 kPa, и максималната стойност на температурата на входящия въздух може да надвишава 303 К (30 °С), при условие че не надвишава 308 К (35 °С).

6.1.5.   В случай на фамилия двигатели от категория NRS с мощност до 19 kW, състояща се изключително от типове двигатели, използвани в снегорини, температурата на входящия въздух трябва да се поддържа между 273 K и 268 K (0 °C и –5 °C).

6.1.6.   За двигатели от категория SMB температурата на входящия въздух трябва да се поддържа равна на 263 ± 5 K (–10 ± 5 °С), с изключение на разрешеното в точка 6.1.6.1.

6.1.6.1.   За двигатели от категория SMB, оборудвани със система за впръскване на гориво с електронен контрол, която коригира потока на горивото според температурата на входящия въздух, по избор на производителя като алтернатива температурата на входящия въздух може да се поддържа равна на 298 ± 5 K (25 ± 5 °C).

6.1.7.   Позволено е да се използва:

а)

уред за измерване на атмосферното налягане, чиито показания за атмосферното налягане се използват за цялото изпитвателно съоръжение, което има повече от една изпитвателна камера с динамометър, при условие че оборудването за входящия въздух поддържа околното налягане по време на изпитването на двигателя в границите на ± 1 kPa от общото атмосферно налягане;

б)

уред за измерване на влажността на входящия въздух за цялото изпитвателно съоръжение, което има повече от една изпитвателна камера с динамометър, при условие че оборудването за входящия въздух поддържа температурата на оросяване по време на изпитването на двигателя в рамките на ± 0,5 K от измерената обща стойност на влажността.

6.2.   Двигатели с охлаждане на въздуха за принудително пълнене

а)

Трябва да се използва система за охлаждане на въздуха за принудително пълнене с общ капацитет на входящия въздух, който е представителен за уредбите, използвани в серийно произвежданите двигатели. Всяка лабораторна система за охлаждане на въздуха за принудително пълнене трябва да бъде проектирана така, че да намалява до минимум натрупването на кондензат. Преди изпитването за определяне на емисиите натрупаният кондензат трябва да се отстрани и всички отвори за изпразване трябва да бъдат напълно затворени. Отворите за изпразване трябва да останат затворени по време на изпитването за определяне на емисиите. Трябва да бъдат спазвани следните условия по отношение на охлаждането: а) през цялото времетраене на изпитването на входа на охладителя на въздуха за принудително пълнене трябва да се поддържа температура на охлаждащия топлоносител най-малко 20 oC; б) при номинална честота на въртене и пълно натоварване дебитът на охлаждащия топлоносител трябва да бъде такъв, че да се осигури температура на въздуха в рамките на ± 5 oC от посочената от производителя стойност на изхода от охладителя на въздуха за принудително пълнене. Температурата на въздуха на изхода на устройството се измерва в мястото, указано от производителя. Тази зададена стойност за дебита на охлаждащия топлоносител се използва през цялото времетраене на изпитването; в) ако производителят на двигателя е посочил ограничения на спада на налягането в системата за охлаждане на въздуха за принудително пълнене, трябва да се гарантира, че спадът на налягането на въздуха за принудително пълнене в системата за охлаждане на въздуха за принудително пълнене при посочените от производителя работни условия на двигателя е в границите на посоченото(ите) от производителя ограничение(я). Спадът на налягането трябва да се измерва на определените от производителя места. Когато за провеждане на цикъла на изпитване вместо номиналната честота на въртене се използва MTS, определена в точка 5.2.5.1, при определянето на температурата на въздуха за принудително пълнене тази честота на въртене може да бъде използвана вместо номиналната честота на въртене. Целта е да се получат резултати за емисиите, които са представителни за функционирането в условията на експлоатация. Ако според добрата техническа преценка спецификациите, представени в настоящия раздел, могат да доведат до непредставително изпитване (например твърде силно охлаждане на входящия въздух), могат да се използват по-внимателно подбрани зададени стойности и средства за контрол на спада на налягането на въздуха за принудително пълнене, на температурата на охлаждащия топлоносител и на дебита, така че да се получат по-представителни резултати.

6.3.   Мощност на двигателя

6.3.1.   Основа за измерването на емисиите

Измерването на специфичните емисии се основава на полезната (ефективната) мощност, както е определена в член 3, параграф 23 от Регламент (ЕС) 2016/1628.

6.3.2.   Спомагателни устройства, които трябва да се монтират

По време на изпитването в съответствие с допълнение 2 на изпитвателния стенд се монтира спомагателното оборудване, необходимо за работата на двигателя.

Когато необходимите спомагателни устройства не могат да бъдат монтирани за изпитването, консумираната от тях мощност се определя и се изважда от измерената мощност на двигателя.

6.3.3.   Спомагателни устройства, които трябва да се демонтират

Някои спомагателни устройства, чието предназначение е свързано с работата на извънпътната подвижна техника и които може да бъдат монтирани на двигателя, се демонтират за провеждане на изпитването.

Когато спомагателните устройства не могат да бъдат демонтирани, консумираната от тях мощност при ненатоварено състояние може да се определи и да се прибави към измерената мощност на двигателя (вж. бележка ж) от допълнение 2). Ако тази стойност е по-голяма от 3 % от максималната мощност при честотата на въртене при изпитването, тя може да бъде проверена от техническата служба. Мощността, консумирана от спомагателните устройства, трябва да се използва за коригиране на зададените стойности и за изчисляване на работата, извършена от двигателя по време на цикъла на изпитване, в съответствие с точка 7.7.1.3 или с точка 7.7.2.3.1.

6.3.4.   Определяне на мощността, консумирана от спомагателните устройства/оборудване

Мощността, консумирана от спомагателните устройства/оборудване, се определя единствено когато:

а)	спомагателните устройства/оборудване, необходими съгласно допълнение 2, не са монтирани на двигателя; и/или

б)	спомагателните устройства/оборудване, които не са необходими съгласно допълнение 2, са монтирани на двигателя.

Стойностите на мощността, консумирана от спомагателните устройства/оборудване, и методът за измерване/изчисляване, служещ за нейното определяне, трябва да се предоставят от производителя на двигателя за цялата работна област на приложимите цикли на изпитване и да се одобрят от органа по одобряването.

6.3.5.   Работа по време на цикъл на двигателя

Изчисляването на еталонната и действителната работа по време на цикъла (вж. точка 7.8.3.4) трябва да се основава на мощността на двигателя в съответствие с точка 6.3.1. В този случай P f и P r от уравнение (6-7) са равни на нула, а P е равно на P m.

Ако са монтирани спомагателни устройства/оборудване в съответствие с точки 6.3.2 и/или 6.3.3, мощността, която те консумират, се използва за коригиране на всяка моментна стойност на мощността за цикъла P m,i с помощта на уравнение (6-8):

P i = P m,i – P f,i + P r,i	(6-7)
P AUX = P r,i — P f,i	(6-8)

Където:

P m,i	е измерена мощност на двигателя, в kW
P f,i	е мощността, консумирана от спомагателните устройства/оборудване, които трябва да бъдат монтирани за изпитването, но които не са били монтирани, в kW
P r,i	е мощността, консумирана от спомагателните устройства/оборудване, които трябва да бъдат демонтирани за изпитването, но които са били монтирани, в kW.

6.4.   Входящ в двигателя въздух

6.4.1.   Въведение

Трябва да се използва системата за всмукване на въздух, монтирана на двигателя, или система, която представлява типична работна конфигурация. Тя включва устройството за охлаждане на въздуха за принудително пълнене и системата за рециркулация на отработилите газове (EGR).

6.4.2.   Ограничаване на налягането на входящия въздух

Използва се система на двигателя за засмукване на въздух или система на изпитвателната лаборатория, която представлява система за ограничаване на налягането на входящия въздух в рамките на ± 300 Pa от максималната стойност, указана от производителя за чист въздушен филтър при номинална честота на въртене и пълно натоварване. Когато това не е възможно поради конструкцията на системата за подаване на въздух на изпитвателната лаборатория, се разрешава прилагане на ограничаване на налягането, като не се надвишава стойността, указана от производителя за замърсен филтър, при условие че бъде дадено предварително одобрение от техническата служба. Разликата в статичното налягане на системата за ограничаване на налягането се измерва в мястото, указано от производителя, и при зададените от него стойности за честотата на въртене и въртящия момент. Ако производителят не е посочил място, налягането се измерва преди мястото на съединяване на всякакъв турбокомпресор или система за рециркулация на отработилите газове (EGR) към системата за всмукване на въздух.

Когато за провеждане на цикъла на изпитване вместо номиналната честота на въртене се използва MTS, определена в точка 5.2.5.1, при определянето на ограничаването на налягането на входящия въздух тази честота на въртене може да бъде използвана вместо номиналната честота на въртене.

6.5.   Изпускателна уредба на двигателя

Трябва да се използва изпускателната уредба, монтирана на двигателя, или уредба, която представлява типична работна конфигурация. Изпускателната уредба трябва да е съобразена с изискванията за вземане на проби от емисиите на отработили газове, както е посочено в точка 9.3. Използва се изпускателна уредба или система на изпитвателната лаборатория, която има статично противоналягане на отработилите газове в рамките на 80 до 100 % от максималното ограничаване на налягането на отработилите газове, при номиналната честота на въртене и пълно натоварване. Ограничаването на налягането на отработилите газове може да бъде зададено с помощта на клапан. Ако ограничаването на максималното налягане на отработилите газове е 5 kPa или по-малко, зададената стойност на налягането не трябва да бъде по-ниска с повече от 1,0 kPa спрямо максимума. Когато за провеждане на цикъла на изпитване вместо номиналната честота на въртене се използва MTS, определена в точка 5.2.5.1, при определянето на ограничаването на налягането на отработилите газове тази честота на въртене може да бъде използвана вместо номиналната честота на въртене.

6.6.   Двигател със система за последваща обработка на отработилите газове

Ако двигателят е оборудван със система за последваща обработка на отработилите газове, която не е директно монтирана върху двигателя, изпускателната тръба трябва да има същия диаметър като тръбата, използвана в условия на експлоатация, за разстояние, равно на най-малко четири диаметъра преди разширителната част, където се намира устройството за последваща обработка. Разстоянието от фланеца на изпускателния колектор или изхода на турбокомпресора до системата за последваща обработка на отработилите газове трябва да е същото като указаното в конфигурацията на извънпътната подвижна техника или да е в рамките на спецификациите на производителя за това разстояние. Когато е указано от производителя, тръбата трябва да бъде изолирана с цел постигане на температура при входа за последваща обработка, която е в рамките на спецификацията на производителя. Когато от производителя са указани други изисквания относно монтажа, те също трябва да бъдат спазени при изпитвателната конфигурация. Противоналягането на отработилите газове или ограничаването на налягането на отработилите газове трябва да бъде зададено в съответствие с точка 6.5. При устройства за последваща обработка на отработилите газове с регулируемо ограничаване на налягането на отработилите газове използваното в точка 6.5 максимално ограничаване на налягането на отработилите газове се определя при условията на последващата обработка (степен на износване/стареене и регенериране/зареждане), посочени от производителя. Контейнерът за последваща обработка може да се отстранява по време на пробните изпитвания и по време на съставянето на графичната характеристика на двигателя и да се заменя с еквивалентен контейнер с неактивен катализатор.

Емисиите, измерени при цикъла на изпитване, са представителни за съответните емисии при действителни работни условия. В случай на двигател, оборудван със система за последваща обработка на отработилите газове, която изисква потреблението на реагент, реагентът, използван за всички изпитвания, трябва да бъде обявен от производителя.

За двигателите от категории NRE, NRG, IWP, IWA, RLR, NRS, NRSh, SMB, и ATS, оборудвани със системи за последваща обработка на отработилите газове, които се регенерират нечесто (периодично), както е описано в точка 6.6.2, резултатите от емисиите се коригират, за да отчетат регенерирането. В този случай средните емисии зависят от честотата на регенерирането, що се отнася до частта от изпитванията, през която настъпва регенерирането. За системите за последваща обработка на отработилите газове с процес на регенериране, който се осъществява или непрекъснато, или настъпва най-малко един път през приложимия цикъл на изпитване с преходни режими (NRTC или LSI-NRTC) или RMC („непрекъснато регенериране“) в съответствие с точка 6.6.1, не се изисква специална процедура за изпитване.

6.6.1.   Непрекъснато регенериране

За система за последваща обработка на отработилите газове, която се основава на процес на непрекъснато регенериране, емисиите се измерват при система за последваща обработка, която е така стабилизирана, че да е в режим на повторяеми емисии. Процесът на регенериране настъпва най-малко веднъж по време на изпитването NRTC с пускане при горещ двигател, LSI-NRTC или NRSC и производителят обявява нормалните условия, при които настъпва регенерирането (количество натрупани сажди, температура, противоналягане на отработилите газове и т.н.). За да се докаже, че процесът на регенериране е непрекъснат, се извършват най-малко три провеждания на цикъл NRTC с пускане при горещ двигател, LSI-NRTC или NRSC. В случая на цикъл NRTC с пускане при горещ двигател, двигателят трябва да се загрее в съответствие с точка 7.8.2.1, след което да премине период на престой съгласно точка 7.4.2.1, буква б) и да се проведе първия цикъл NRTC с пускане при горещ двигател.

Последващите цикли NRTC с пускане при горещ двигател трябва да започват след период на престой съгласно точка 7.4.2.1, буква б). По време на изпитванията се записват температурите и наляганията на отработилите газове (температурите преди и след системата за последваща обработка на отработилите газове, противоналягане на обработилите газове и т.н.). Системата за последваща обработка на отработилите газове се счита за удовлетворителна, ако условията, обявени от производителя, могат да бъдат констатирани по време на изпитването за достатъчно дълъг период от време и резултатите от емисиите не се разсейват с повече от ± 25 % от средната стойност или с 0,005 g/kWh, като се взема по-високата от двете стойности.

6.6.2.   Нечесто регенериране

Настоящата разпоредба се прилага само за двигатели, оборудвани със система за последваща обработка на отработилите газове, при която регенерирането настъпва нечесто, обичайно на по-малко от 100 часа нормална работа на двигателя. За тези двигатели се определят кумулативни или мултипликативни коефициенти за коригиране към по-висока или по-ниска стойност, както е посочено в точка 6.6.2.4 („коефициент за коригиране“).

Изпитването и изготвянето на коефициенти за коригиране се изисква само за един приложим цикъл на изпитване с преходни режими (NRTC или LSI-NRTC) или RMC. Коефициентите, които са изготвени, могат да се прилагат към резултатите от другите приложими цикли на изпитване, включително към цикъла NRSC с дискретни режими.

В случай че не са налице подходящи коефициенти за коригиране при изпитване с използване на цикъл на изпитване с преходни режими (NRTC или LSI-NRTC) или RMC, коефициентите за коригиране се определят с използване на приложимото изпитване NRSC с дискретни режими. Коефициентите, изготвени с използване на изпитване с дискретни режими NRSC, се прилагат само по отношение на изпитване NRSC с дискретни режими.

Не се изисква да се провеждат изпитвания и да се изготвят коефициенти за коригиране за RMC и NRSC с дискретни режими.

6.6.2.1.   Изискване за установяване на коефициенти за коригиране с използване на цикъл NRTC, LSI-NRTC или RMC

Емисиите се измерват в рамките на най-малко три провеждания на цикъл NRTC, LSI-NRTC или RMC с пускане при горещ двигател, като един е с регенериране, а два са без регенериране на стабилизирана система за последваща обработка на отработилите газове. Процесът на регенериране настъпва най-малко веднъж по време на цикъл NRTC, LSI-NRTC или RMC с регенериране. Ако регенерирането продължава по-дълго от един цикъл NRTC, LSI-NRTC или RMC, трябва да се провеждат последователни цикли NRTC, LSI-NRTC или RMC, като продължава измерването на емисиите, без да се спира двигателят, докато не завърши регенерирането и не се изчисли средната стойност на резултатите от изпитванията. Ако регенерирането завърши по време на някое от изпитванията, провеждането на последното продължава, докато изтече предвидената му продължителност.

Трябва да се определи подходящ коефициент за коригиране за целия приложим цикъл с помощта на уравнения от (6-10) до (6-13).

6.6.2.2.   Изискване за установяване на коефициенти за коригиране с използване на изпитване NRSC с дискретни режими

Изпитването започва със стабилизирана система за последваща обработка на отработилите газове, като емисиите се измерват при най-малко три провеждания на всеки режим на изпитване от приложимия цикъл NRSC с дискретни режими, при които условията за регенериране могат да бъдат изпълнени, като едно е с регенериране, а две са без регенериране. Измерването на праховите частици трябва да се извърши, като се използва многофилтърният метод, описан в точка 7.8.1.2, буква в). Ако регенерирането е започнало, но не е завършило в края на периода на вземане на проби за конкретен режим на изпитване, времетраенето на периода на вземане на проби се удължава, докато регенерирането завърши. Когато за един и същ режим се извършва многократно провеждане на изпитването, се изчислява един среден резултат. Този процес се повтаря за всеки режим на изпитване.

Определя се подходящ коефициент за коригиране с помощта на уравнения от (6-10) до (6-13) за тези режими на приложимия цикъл, при които настъпва регенериране.

6.6.2.3.   Обща процедура за изготвяне на коефициенти за коригиране при нечесто регенериране (IRAF)

Производителят обявява условията на нормалните параметри, при които настъпва процесът на регенериране (количество натрупани сажди, температура, противоналягане на отработилите газове и т.н.). Производителят предоставя също информация за честотата на регенерирането, под формата на данни за броя изпитвания, през които настъпва регенериране. Точната процедура за определяне на тази честота се одобрява от органа по одобряването на типа или по сертифицирането въз основа на добрата техническа преценка.

За целите на изпитването за регенериране производителят предоставя система за последваща обработка на отработилите газове, която е достигнала състояние за регенериране. Регенерирането не трябва да настъпва по време на тази фаза на подготовка на двигателя. Съществува и възможността производителят да провежда последователни изпитвания от приложимия цикъл, докато системата за последваща обработка на отработилите газове достигне състоянието за регенериране. Не се изисква измерване на емисиите при всички изпитвания.

Средните емисии между фазите на регенериране се определят от средното аритметично на няколко приблизително равноотстоящи изпитвания от приложимия цикъл. Препоръчва се да се извърши най-малко един приложим цикъл, възможно най-близо преди изпитването за регенериране, и един приложим цикъл непосредствено след изпитването за регенериране.

По време на изпитването за регенериране всички данни, необходими за откриване на регенериране, се записват (емисии на CO или на NOx, температура преди и след системата за последваща обработка на отработилите газове, противоналягане на отработилите газове и т.н.). По време на процеса на регенериране могат да се превишат приложимите гранични стойности на емисиите. Процедурата за изпитването е изобразена схематично на фигура 6.1.

Фигура 6.1

Схема на нечесто (периодично) регенериране с n брой измервания и n r брой измервания по време на регенерирането

Стойността на средната специфична интензивност на емисиите, свързани с проведените съгласно точки 6.6.2.1 или 6.6.2.2 изпитвания [g/kWh или #/kWh], се претегля с помощта на уравнение (6-9) (вж. фигура 6.1):

(6-9)

Където:

n	е броят на изпитванията, при които не настъпва регенериране
n r	е броят на изпитванията, при които настъпва регенериране (най-малко едно изпитване)
	е средната специфична емисия от изпитване, при което не настъпва регенериране [g/kWh или #/kWh]
	е средната специфична емисия от изпитване, при което настъпва регенериране [g/kWh или #/kWh]

По избор на производителя и с оглед на добрата техническа преценка коефициентът за коригиране за регенерирането k r, който изразява средната интензивност на емисиите, може да бъде изчислен както по кумулативен, така и по мултипликативен начин за всички газообразни замърсители и, когато има приложимо ограничение, за праховите частици и броя на праховите частици с помощта на уравнения от (6-10) до (6-13):

мултипликативен: (коефициент за коригиране към по-висока стойност) (6-10) (коефициент за коригиране към по-ниска стойност) (6-11)

кумулативен: k ru,a = e w — e (коефициент за коригиране към по-висока стойност) (6-12) k rd,a = e w — e r (коефициент за коригиране към по-ниска стойност) (6-13)

6.6.2.4.   Прилагане на коефициентите за коригиране

С коефициентите за коригиране към по-висока стойност се коригира чрез умножаване или събиране на измерената интензивност на емисиите за всички изпитвания, при които не настъпва регенериране. С коефициентите за коригиране към по-ниска стойност се коригира чрез умножаване или събиране на измерената интензивност на емисиите за всички изпитвания, при които настъпва регенериране. Настъпването на регенериране трябва да се означи по начин, който е лесно разпознаваем при всички изпитвания. Когато не е регистрирано регенериране, се прилага коефициентът за коригиране към по-висока стойност.

Във връзка с приложение VII и допълнение 5 към приложение VII относно изчисляването на специфичните емисии при изпитване на стенд, коефициентът за коригиране за регенерирането:

а)	когато се определя за претеглената стойност за целия цикъл, се прилага към резултатите от претеглените стойности за приложимите цикли NRTC, LSI-NRTC и NRSC;

б)

когато се определя специално за отделните режими на приложимото изпитване NRSC с дискретни режими, се прилага към резултатите от тези режими на приложимото изпитване NRSC с дискретни режими, при които настъпва регенериране, преди да се изчисли претегленият резултат за емисиите от цикъла. В този случай се използва многофилтърният метод за измерване на праховите частици;

в)	приложението му може да бъде разширено и за други членове на същата фамилия двигатели;

г)

приложението му може да бъде разширено и за други фамилии двигатели, оборудвани със система за последваща обработка от същата фамилия, както е определено в приложение IX към Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/656, с предварителното одобрение на органа по одобряването, въз основа на предоставени от производителя технически доказателства за сходството на емисиите.

Прилагат се следните варианти:

а)

даден производител може да избере да не прилага коефициентите за коригиране за една или повече от своите фамилии (или конфигурации) двигатели, поради това че въздействието на регенерирането е слабо или поради това че от практическа гледна точка е трудно да се определи кога настъпва регенерирането. В тези случаи не се използва коефициент за коригиране и производителят е отговорен за осигуряването на съответствието на граничните стойности на емисиите за всички изпитвания, независимо дали настъпва регенериране или не;

б)

при поискване от страна на производителя органът по одобряването може да вземе предвид различни от посочените в буква а) начини за регенериране. Тази възможност обаче се прилага само за регенериране, което настъпва извънредно рядко и което практически не може да бъде регистрирано с използването на коефициентите за коригиране, описани в буква а).

6.7.   Охладителна система

Трябва да се използва охладителна система на двигателя, която има достатъчен капацитет, за да поддържа двигателя и температурата на входящия въздух, маслото, охлаждащия топлоносител, цилиндровия блок и главата на цилиндрите на двигателя при нормалните работни температури, предписани от производителя. Могат да се използват лабораторни спомагателни охладители и вентилатори.

6.8.   Смазочно масло

Смазочното масло се указва от производителя и е представително за смазочното масло, предлагано на пазара; спецификациите на използваното смазочно масло за изпитването трябва да бъдат записани и представени заедно с резултатите от изпитването.

6.9.   Спецификации на еталонното гориво

Еталонните горива, които трябва да бъдат използвани за изпитването, са посочени в приложение IX.

Температурата на горивото трябва да е в съответствие с препоръките на производителя. Температурата на горивото трябва да бъде измерена на входа на помпата за впръскване на гориво или в зависимост от инструкциите на производителя, а мястото на извършване на това измерване трябва да бъде записано.

6.10.   Емисии на картерни газове

Настоящият раздел се прилага за двигателите от категория NRE, NRG, IWP, IWA, RLR, NRS, NRSh, SMB и ATS, отговарящи на граничните стойности на емисиите от етап V, посочени в приложение II към Регламент (ЕС) 2016/1628.

Емисиите на картерни газове, които се изхвърлят директно в околната атмосфера, се добавят към емисиите на отработилите газове (физически или математически) по време на всички изпитвания за определяне на емисиите.

Производителите, които се възползват от това изключение, трябва да монтират двигателите така, че всички картерни газове да могат да бъдат въведени в системата за вземане на проби от емисиите. За целите на настоящата точка емисиите на картерни газове, които се въвеждат в изпускателната уредба преди системата за последваща обработка на отработилите газове по време на всички операции, не се считат за изхвърляни директно в околната атмосфера.

Емисиите на картерни газове от системите с открито вентилиране (с директно изхвърляне в околната среда) се въвеждат в изпускателната уредба за измерване на емисиите, като се спазват следните изисквания:

а)	материалите на тръбопровода трябва да бъдат с гладки стени, да са електропроводими и да не реагират с емисиите на картерните газове. Тръбите трябва да бъдат възможно най-къси;

б)	броят на извивките на лабораторния тръбопровод за картерните газове трябва да е сведен до минимум, като радиусът на всяка неизбежна извивка да е възможно най-голям;

в)	изпускателният тръбопровод за отвеждане на картерните газове трябва да отговаря на спецификациите на производителя на двигателя за противоналягането на картера;

г)

изпускателният тръбопровод за отвеждане на картерните газове се свързва към неразредените отработили газове след всяка система за последваща обработка на отработилите газове, след всеки ограничител на емисиите на отработилите газове, ако е монтиран такъв, и на достатъчно разстояние преди всяка сонда за вземане на проби, за да се осигури пълно смесване с изпускателната уредба на двигателя преди вземането на проби. Изпускателната тръба за картерните газове трябва да достига до свободния поток на изпускателната уредба, за да се избегне влиянието на граничния слой и да се улесни смесването. Изходът на изпускателната тръба за картерните газове може да бъде ориентиран във всяка посока по отношение на потока на неразредените отработили газове.

7.   Процедури за изпитване

7.1.   Въведение

В настоящата глава се описва определянето на специфичните емисии при изпитване на стенд на газообразни и прахови замърсители от двигатели, които се подлагат на изпитване. Изпитваният двигател трябва да бъде в конфигурация на базов двигател за фамилията двигатели, както е посочено в приложение IX към Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/656.

Лабораторното изпитване за определяне на емисиите се състои в измерване на емисиите и на други параметри в рамките на циклите на изпитване, посочени в приложение XVII. Разглеждат се следните аспекти:

а)	лабораторни конфигурации за измерване на емисиите (точка 7.2);

б)	процедури за проверка преди и след изпитването (точка 7.3);

в)	цикли на изпитване (точка 7.4);

г)	обща последователност на изпитването (точка 7.5);

д)	съставяне на графичната характеристика на двигателя (точка 7.6);

е)	съставяне на цикъла на изпитване (точка 7.7);

ж)	процедура на изпълняване на специфичния цикъл на изпитване (точка 7.8).

7.2.   Принцип на измерване на емисиите

За измерването на специфичните емисии при изпитване на стенд двигателят трябва да премине през циклите на изпитване, определени в точки 7.4, в зависимост от това, което е приложимо. Измерването на специфичните емисии при изпитване на стенд изисква определяне на масата на замърсителите в емисиите на отработилите газове (т.е. на HC, CO, NOx и праховите частици), на броя на праховите замърсители в емисиите на отработилите газове (т.е. PN), на масата на CO2 в емисиите на отработилите газове и на съответната работа, извършена от двигателя.

7.2.1.   Маса на съставките

Общата маса на всяка съставка се определя за целия приложим цикъл на изпитване, като се използват следните методи:

7.2.1.1.   Непрекъснато вземане на проби

При непрекъснато вземане на проби концентрацията на съответната съставка се измерва непрекъснато в неразредените или в разредените отработили газове. Тази концентрация се умножава по постоянния дебит на отработилите газове (разредени или неразредени) при мястото на вземане на проби от емисиите, за да се определи дебитът на съставката. Емисиите на съставката се сумират непрекъснато за целия изпитвателен интервал. Този сбор е общата маса на изпусканата съставка.

7.2.1.2.   Серийно вземане на проби

При серийното вземане на проби непрекъснато се извличат проби от неразредените или от разредените отработили газове и се съхраняват за последващо измерване. Извлечените проби трябва да бъдат пропорционални на дебита на неразредените или на разредените отработили газове. Примери за серийно вземане на проби са събирането на разредени газообразни емисии в торбичка и събирането на прахови частици върху филтър. По принцип методът на изчисляване на емисиите се прилага, както следва: концентрациите в серийно взетата проба се умножават по общата маса или масовия дебит на отработилите газове (разредени или неразредени), от които е извлечена серията по време на цикъла на изпитване. Полученото произведение е общата маса или масовият дебит на изпусканата съставка. За изчисляване на концентрацията на праховите частици, отложените върху филтър прахови частици от пропорционално извлечени отработили газове се разделят на количеството филтрирани отработили газове.

7.2.1.3.   Комбинирано вземане на проби

Позволява се всякакво комбиниране на непрекъснато и серийно вземане на проби (например вземане на проби от прахови частици чрез серийно вземане на проби и от газообразни емисии чрез непрекъснато вземане на проби).

Фигура 6.2 илюстрира двата аспекта на процедурите за изпитване за измерване на емисиите: оборудването с тръбопроводите за вземане на проби от неразредените и от разредените отработили газове и операциите, необходими за изчисляване на емисиите от замърсители при цикли на изпитване със стабилни състояния и с преходни режими.

Фигура 6.2

Процедури за изпитване за измерване на емисиите

7.2.2.   Определяне на работата

По време на цикъла на изпитване работата се определя, като стойностите на честотата на въртене и въртящия момент се умножават синхронно за изчисляване на моментните стойности на мощността на двигателя. Мощността на двигателя се интегрира (сумира) за целия цикъл на изпитване, за да се определи общата работа.

7.3.   Проверка и калибриране

7.3.1.   Предизпитвателни процедури

7.3.1.1.   Предварителна подготовка

За да се осигурят стабилни условия, системата за вземане на проби и двигателят трябва да се подложат на предварителна подготовка преди започването на дадена последователност на изпитването, както е посочено в настоящата точка.

Целта на предварителната подготовка на двигателя е да се постигне представителност на емисиите и мерките за контрол на емисиите по време на работния цикъл и да се намали изкривяването, с цел да се осигурят устойчиви условия за посоченото по-долу изпитване за определяне на емисиите.

Емисиите могат да бъдат измервани по време на циклите на предварителна подготовка, при положение че се извършват предварително определен брой такива цикли и системата за измерване е пусната в действие в съответствие с изискванията в точка 7.3.1.4. Обемът на дейностите по предварителната подготовка трябва да бъде посочен от производителя на двигателя преди започването на предварителната подготовка. Предварителната подготовка се извършва, както следва, като се има предвид, че специфичните цикли за предварителна подготовка са същите като прилаганите за изпитването за определяне на емисиите.

7.3.1.1.1.   Предварителна подготовка за провеждане на цикъл NRTC с пускане при студен двигател

Двигателят се подлага на предварителна подготовка чрез провеждане на най-малко един цикъл NRTC с пускане при горещ двигател. Непосредствено след завършването на всеки цикъл на предварителна подготовка двигателят се спира и се провежда период на загряване при престой при изключен двигател. Непосредствено след завършването на последния цикъл на предварителна подготовка двигателят се спира и започва описаното в точка 7.3.1.2 охлаждане на двигателя.

7.3.1.1.2.   Предварителна подготовка за провеждане на цикъл NRTC с пускане при горещ двигател или на LSI-NRTC

В настоящата точка се описва предварителната подготовка, която се прилага, когато се възнамерява да се вземат проби от емисиите от цикъл NRTC с пускане при горещ двигател, без да се провежда цикъл NRTC с пускане при студен двигател („NRTC с пускане при студен двигател“) или LSI-NRTC. Двигателят се подлага на предварителна подготовка чрез провеждане на най-малко един цикъл NRTC с пускане при горещ двигател или LSI-NRTC, в зависимост от това, което е приложимо. Непосредствено след завършването на всеки цикъл на предварителна подготовка двигателят се спира и след това възможно най-бързо започва провеждането на следващия цикъл. Препоръчително е следващият цикъл на предварителна подготовка да започне в рамките на 60 секунди след завършването на последния цикъл на предварителна подготовка. Когато е приложимо, след последния цикъл на предварителна подготовка се провежда подходящият период на загряване при престой (цикъл NRTC с пускане при горещ двигател) или на охлаждане (LSI-NRTC) преди пускането на двигателя за изпитването за определяне на емисиите. В случаите когато не се провежда период на загряване при престой или на охлаждане, се препоръчва изпитването за определяне на емисиите да започне в рамките на 60 секунди след завършването на последния цикъл на предварителна подготовка.

7.3.1.1.3.   Предварителна подготовка за цикъл NRSC с дискретни режими

За двигателите от категории, различни от NRS и NRSh, двигателят се загрява и се пуска да работи, докато температурите (на охлаждащата вода и смазочното масло) се стабилизират при 50 % честота на въртене и 50 % въртящ момент за всеки цикъл на изпитване NRSC с дискретни режими, различен от тип D2, Е2 или G, или при номинална честота на въртене на двигателя и 50 % въртящ момент за всеки цикъл на изпитване NRSC с дискретни режими от тип D2, E2 или G. Стойността за 50 % честота на въртене трябва да се изчислява в съответствие с точка 5.2.5.1, в случай на двигател, при който се използва MTS за постигането на използваните при изпитването честоти на въртене, и трябва да се изчислява в съответствие с точка 7.7.1.3 във всички останали случаи. Стойността за 50 % въртящ момент се определя като 50 % от максималния наличен въртящ момент при тази честота на въртене. Изпитването за определяне на емисиите трябва да започне, без двигателят да бъде спиран.

За двигателите от категория NRS и NRSh загряването на двигателя трябва да се осъществи в съответствие с препоръките на производителя и добрата техническа преценка. Преди да започне вземането на проби от емисиите, двигателят трябва да работи в режим 1 на съответния цикъл на изпитване, докато температурите на двигателя бъдат стабилизирани. Изпитването за определяне на емисиите трябва да започне, без двигателят да бъде спиран.

7.3.1.1.4.   Предварителна подготовка за цикъл RMC

Производителят на двигателя трябва да избере една от следните последователности за предварителна подготовка а) или б). Двигателят трябва да се подложи на предварителна подготовка в съответствие с избраната последователност.

а)

двигателят се подлага на предварителна подготовка чрез провеждане най-малко на втората половина от цикъла RMC, въз основа на броя режими на изпитване. Двигателят не трябва да бъде спиран между отделните цикли. Непосредствено след завършването на всеки цикъл на предварителна подготовка възможно най-бързо започва провеждането на следващия цикъл (включително на изпитването за определяне на емисиите). Когато е възможно, е препоръчително следващият цикъл да започне в рамките на 60 секунди след завършването на последния цикъл на предварителна подготовка;

б)

двигателят се загрява и се пуска да работи, докато температурите (на охлаждащата вода и смазочното масло) се стабилизират при 50 % честота на въртене и 50 % въртящ момент за всеки цикъл на изпитване RMC, различен от тип D2, Е2 или G, или при номинална честота на въртене на двигателя и 50 % въртящ момент за всеки цикъл на изпитване RMC от тип D2, E2 или G. Стойността за 50 % честота на въртене трябва да се изчислява в съответствие с точка 5.2.5.1, в случай на двигател, при който се използва MTS за постигането на използваните при изпитването честоти на въртене, и трябва да се изчислява в съответствие с точка 7.7.1.3 във всички останали случаи. Стойността за 50 % въртящ момент се определя като 50 % от максималния наличен въртящ момент при тази честота на въртене.

7.3.1.1.5.   Охлаждане на двигателя (NRTC)

Може да се приложи процедура на естествено или принудително охлаждане. При принудително охлаждане се използва добрата техническа преценка за конструиране на системи, които да осигуряват преминаването на охлаждащ въздух през двигателя, студено масло през мазилната уредба на двигателя, да отнемат топлината от охлаждащия топлоносител през охладителната система на двигателя и да отнемат топлината от системата за последваща обработка на отработилите газове. В случай на принудително охлаждане на системата за последваща обработка на отработилите газове, охлаждащият въздух не се пуска в действие преди системата за последваща обработка на отработилите газове да се е охладила под температурата за задействане на каталитичния преобразувател. Не се допуска процедура на охлаждане, която има за последица непредставителни емисии.

7.3.1.2.   Проверка за замърсяване с HC

Ако се предполага, че има съществено замърсяване с HC на системата за измерване на отработилите газове, трябва да се провери дали това наистина е така с помощта на нулев газ, като след това може да се извърши необходимата корекция. Ако трябва да се провери степента на замърсяване на системата за измерване и на резервната система за въглеводороди, това трябва да се направи в рамките на 8 часа преди започването на всеки цикъл на изпитване. Стойностите се записват с цел последваща корекция. Преди извършването на тази проверка трябва да се провери системата за пропуски и да се калибрира анализаторът с пламъчнойонизационен детектор.

7.3.1.3.   Подготовка на измервателното оборудване за вземане на проби

Преди започване на вземането на проби от емисиите се предприемат следните стъпки:

а)	в рамките на 8 часа преди вземането на проби от емисиите се извършват проверки за пропуски в системата съгласно точка 8.1.8.7;

б)	при серийно вземане на проби се свързват чисти среди за съхранение, като например празни торбички или претеглени филтри с известна тара;

в)	всички измервателни уреди се включват съгласно инструкциите на производителя на уредите и добрата техническа преценка;

г)	включват се системите за разреждане, помпите за вземане на проби, охлаждащите вентилатори и системите за събиране на данни;

д)	дебитите на пробите се регулират до желаните нива, като при желание се използват потоци с деривация;

е)	топлообменниците на системата за вземане на проби се загряват или охлаждат предварително до температура в обхвата на тяхната работна температура за изпитване;

ж)	загретите или охладените компоненти като тръбопроводите за вземане на проби, филтрите, охладителите и помпите се оставят да се стабилизират при работните си температури;

з)	системата с разреждане на потока на отработилите газове се включва най-малко 10 минути преди дадена последователност на изпитването;

и)	калибрирането на газоанализаторите и нулирането на анализаторите с непрекъснато действие трябва да се изпълни според процедурата от следващата точка 7.3.1.4;

й)	преди началото на всеки изпитвателен интервал всички електронни устройства за интегриране се нулират или се нулират отново.

7.3.1.4.   Калибриране на газоанализаторите

Избират се подходящи обхвати на газоанализаторите. Допускат се анализатори на емисии с автоматично или ръчно превключване на обхватите. Не може да се превключват обхватите на анализаторите на емисии по време на изпитване с използване на цикли на изпитване с преходни режими (NRTC или LSI-NRTC) или на RMC и по време на период на вземане на проби от газообразна емисия и в края на всеки режим при изпитване NRSC с дискретни режими. Също така коефициентите на усилване на аналоговия(те) операционен(нни) усилвател(и) на анализатора не могат да бъдат превключвани по време на цикъл на изпитване.

Всички анализатори с непрекъснато действие се нулират и калибрират по обхват, като се използват проследими до международен еталон газове, които отговарят на спецификациите от точка 9.5.1. Анализаторите с пламъчнойонизационен детектор се калибрират по обхват въз основа на въглеродно число единица (C1).

7.3.1.5.   Предварителна подготовка на филтър за прахови частици и претегляне на тарата

Трябва да се следват процедурите за предварителна подготовка на филтъра за прахови частици и претегляне на тарата, описани в точка 8.2.3.

7.3.2.   Следизпитвателни процедури

След завършване на вземането на проби от емисиите се предприемат следните стъпки:

7.3.2.1.   Проверка за вземане на пропорционални проби

За всяко серийно вземане на пропорционални проби, като вземане на проби в торбичка или вземане на проби от прахови частици, трябва да се установи чрез проверка, че вземането на пропорционални проби е било поддържано съгласно точка 8.2.1. При еднофилтърния метод и цикъла на изпитване с дискретни режими и стабилни състояния трябва да се изчисли действителният коефициент на претегляне на праховите частици. Всяка проба, която не изпълнява изискванията от точка 8.2.1, се анулира.

7.3.2.2.   Подготовка и претегляне на филтрите за прахови частици след изпитването

Използваните филтри за вземане на проби от прахови частици се поставят в покрити или запечатани контейнери или филтъродържателите трябва да бъдат затворени с цел филтрите за вземане на проби да се предпазят от замърсяване от околната среда. Предпазени по този начин, филтрите с отложени по тях частици се връщат в камерата или помещението за подготовка на филтри за прахови частици. След това филтрите за вземане на проби от прахови частици се подготвят и претеглят в съответствие с точка 8.2.4 (процедури за подготовка след изпитването и общо претегляне на филтрите за прахови частици).

7.3.2.3.   Анализиране на серийно взетите газови проби

Възможно най-бързо се извършва следното:

а)	всички газоанализатори на серийно вземани проби се нулират и калибрират по обхват не по-късно от 30 минути след завършване на цикъла на изпитване или по време на периода на престой, ако е практически възможно, с цел да се провери дали газоанализаторите са все още в стабилно състояние;

б)	всички обикновени серийно взети газови проби се анализират не по-късно от 30 минути след завършване на цикъла NRTC с пускане при горещ двигател или по време на периода на престой;

в)	фоновите проби се анализират не по-късно от 60 минути след завършване на цикъла NRTC с пускане при горещ двигател.

7.3.2.4.   Проверка за дрейф

След определяне на количеството отработили газове се определя дрейфът, както следва:

а)

при газоанализатори на серийно вземани проби и газоанализатори с непрекъснато действие се записва средната отчетена от анализатора стойност след подаване на нулев газ към анализатора и след стабилизиране на този газ. Стабилизирането може да включва времето за изчистване на анализатора от всякакъв газ от пробата, плюс допълнително време за отчитане на реакцията на анализатора;

б)	средната стойност на анализатора се записва след стабилизиране на газа за калибриране на обхвата в анализатора. Стабилизирането може да включва времето за изчистване на анализатора от всякакъв газ от пробата, плюс допълнително време за отчитане на реакцията на анализатора;

в)	тези данни трябва да се използват за потвърждаване и коригиране на дрейфа, както е описано в точка 8.2.2.

7.4.   Цикли на изпитване

Изпитването за ЕС одобряване на типа трябва да се извършва, като се използва подходящият цикъл със стабилни състояния за извънпътна техника (NRSC) и, когато е приложимо, цикъл с преходни режими за извънпътна техника (NRTC или LSI-NRTC), посочени в член 23 и в приложение IV към Регламент (ЕС) 2016/1628. Техническите спецификации и характеристиките на циклите NRSC, NRTC и LSI-NRTC са определени в приложение XVII и методът за определяне на настройките за натоварването и честотата на въртене за тези цикли на изпитване са определени в точка 5.2.

7.4.1.   Цикли на изпитване със стабилни състояния

Циклите на изпитване със стабилни състояния за извънпътна техника (NRSC) са посочени в допълнения 1 и 2 към приложение XVII като списък на дискретни режими на цикъла NRSC (работни точки), в които всяка работна точка има една стойност за честотата на въртене и една стойност за въртящия момент. Измерванията при цикъл NRSC се извършват при загрял и работещ двигател в съответствие със спецификацията на производителя. По избор на производителя цикълът NRSC може да се проведе като цикъл NRSC с дискретни режими или като RMC, както е обяснено в точки 7.4.1.1 и 7.4.1.2. От него не се изисква да проведе изпитване за определяне на емисиите съгласно точки 7.4.1.1 и 7.4.1.2.

7.4.1.1.   Цикъл NRSC с дискретни режими

Циклите NRSC с дискретни режими са цикли, които се провеждат при горещ двигател и при които измерването на емисиите започва след като двигателят е пуснат в ход, загрял е и работи, както е посочено в точка 7.8.1.2. Всеки цикъл се състои от определен брой режими на честота на въртене и натоварване (със съответните тегловни коефициенти за всеки режим), които обхващат типичните работни условия на съответната категория двигатели.

7.4.1.2.   Цикъл NRSC със стабилни състояния и линейни преходи между тях

Циклите със стабилни състояния и линейни преходи между тях (RMC) са цикли, които се провеждат при горещ двигател, и при които измерването на емисиите започва след като двигателят е пуснат в ход, загрял е и работи, както е посочено в точка 7.8.2.1. Двигателят трябва да се контролира непрекъснато от блока за управление на изпитвателния стенд по време на цикъла RMC. По време на цикъла RMC емисиите от газове и прахови замърсители се измерват и от тях се вземат проби непрекъснато, както това се прави и при циклите на изпитване с преходни режими (NRTC или LSI-NRTC).

Цикълът RMC е предназначен да предостави метод за провеждане на изпитване със стабилни състояния по начин, имитиращ изпитването с преходни режими. Всеки цикъл RMC се състои от поредица от режими със стабилни състояния с линеен преход между тях. Относителното общо време на всеки режим и предшестващия го преход съответства на относителното тегло на цикъла NRSC с дискретни режими. Изменението на честотата на въртене на двигателя и на натоварването от един режим към следващия трябва да се контролира линейно в продължение на 20 ± 1 секунди. Времето за изменение на режима е част от новия режим (включително и първият режим). В някои случаи режимите не се провеждат в същата последователност като циклите NRSC с дискретни режими или се разделят, за да се избегнат прекомерно големи промени на температурата.

7.4.2.   Цикли на изпитване с преходни режими (NRTC и LSI-NRTC)

Цикълът с преходни режими за извънпътна техника за двигатели от категория NRE (NRTC) и цикълът с преходни режими за извънпътна техника за двигатели с искрово запалване с голям работен обем от категория NRS (Large Spark Ignition NRTC — LSI-NRTC) са описани в допълнение 3 към приложение XVII като последователност от посочени секунда по секунда нормирани стойности на честотата на въртене и въртящия момент. За да може изпитването да се проведе на изпитвателен стенд за двигатели, нормираните стойности трябва да се преобразуват в еквивалентните им еталонни стойности за конкретния двигател, подложен на изпитване, въз основа на специфични стойности на честотата на въртене и въртящия момент, определяни с помощта на кривата на графичната характеристика на двигателя. Това преобразуване се нарича „денормиране“, а така полученият цикъл на изпитване се приема за еталонен цикъл на изпитване NRTC или LSI-NRTC на двигателя, подлежащ на изпитване (вж. точка 7.7.2).

7.4.2.1.   Последователност на изпитването за цикъла NRTC

На фигура 6.3 е показано графично представяне на графика за нормирана работа на динамометричен стенд при цикъл NRTC.

Фигура 6.3

График за нормирана работа на динамометричен стенд при цикъл NRTC

Цикълът NRTC трябва да бъде проведен два пъти след завършване на предварителната подготовка (вж. точка 7.3.1.1.1) в съответствие със следната процедура:

а)

като пускане при студен двигател, след като двигателят и системите за последваща обработка на отработилите газове са се охладили до стайна температура след нормално охлаждане на двигателя, или като пускане при студен двигател след принудително охлаждане на двигателя, когато температурите на двигателя, охлаждащия топлоносител, маслото, системите за последваща обработка на отработилите газове и всички системи за контрол на двигателя са се стабилизирали между 293 K и 303 K (20 oC и 30 oC). Измерването на емисиите при пускане на студен двигател трябва да започне още с пускането на студения двигател;

б)	периодът на загряване при престой започва непосредствено след завършване на фазата на пускане при студен двигател. Двигателят се спира и се подготвя за пускане при горещ двигател чрез престой в продължение на 20 минути ± 1 минута;

в)

пускането при горещ двигател трябва да започне непосредствено след периода на престой на двигателя с развъртане на двигателя. Газовите анализатори трябва да се включат най-малко 10 секунди преди края на периода на престой, за да се избегнат пиковите сигнали, дължащи се на превключването. Измерването на емисиите трябва да започне успоредно с началото на цикъла NRTC с пускане при горещ двигател, в което е включено развъртането на двигателя.

Определят се специфичните емисии при изпитване на стенд, изразени в g/kWh, като се използват процедурите, описани в настоящия раздел за цикъла NRTC с пускане при студен и при горещ двигател. Претеглените съставни емисии се изчисляват, като резултатите от провеждане при пускане на студен двигател имат тежест 10 %, а резултатите от провеждане при пускане на горещ двигател — 90 %, както е описано подробно в приложение VII.

7.4.2.2.   Последователност на изпитването за цикъла LSI-NRTC

Цикълът LSI-NRTC трябва да бъде проведен веднъж при горещ двигател след завършване на предварителната подготовка (вж. точка 7.3.1.1.2) в съответствие със следната процедура:

а)	двигателят се пуска и работи през първите 180 секунди от работния цикъл, след това работи на празен ход без натоварване в продължение на 30 секунди. Емисиите не трябва да се измерват по време на тази последователност на загряване.

б)	След края на 30-секундния период на работа на празен ход двигателят трябва да работи през целия работен цикъл от самото начало (от време 0 s) и измерването на емисиите започва.

Определят се специфичните емисии при изпитване на стенд, изразени в g/kWh, като се използват процедурите, описани в приложение VII.

Ако двигателят вече е работил преди изпитването, се използва добрата техническа преценка, за да се остави двигателят да се охлади достатъчно, така че измерените емисии да отразяват точно емисиите при пускането на двигателя при стайна температура. Например ако двигател, който се пуска при стайна температура, се загрява достатъчно за три минути, за да започне работа при затворен контур и да се постигне пълно действие на катализатора, е необходимо да се извърши минимално охлаждане на двигателя преди началото на следващото изпитване.

С предварителното съгласие на техническата служба процедурата по загряване на двигателя може да включва до 15 минути работа по време на работния цикъл.

7.5.   Обща последователност на изпитването

За измерване на емисиите на двигателя се изпълняват следните действия:

а)

трябва да се определят честотата на въртене и въртящият момент на изпитвания двигател, като се измери максималният въртящ момент (за двигателите с постоянна честота на въртене) или кривата на максималния въртящи момент (за двигателите с променлива честота на въртене) като функция от честотата на въртене на двигателя;

б)	нормираните цикли на изпитване трябва да се денормират с използване на въртящия момент (за двигателите с постоянна честота на въртене) или на честотите на въртене и въртящите моменти (за двигателите с променлива честота на въртене), констатирани в предходната точка 7.5, буква а);

в)	двигателят, оборудването и измервателните уреди се подготвят предварително за следващите изпитвания или серии изпитвания (провеждане при пускане на студен и провеждане при пускане на горещ двигател) за определяне на емисиите;

г)	трябва да се изпълнят предизпитвателните процедури, за да се провери правилното функциониране на определени части на оборудването и анализаторите. Всички анализатори се калибрират. Всички резултати преди изпитването се записват;

д)	в началото на цикъла на изпитване двигателят се пуска (цикъл NRTC) или се оставя да работи (цикли със стабилни състояния и LSI-NRTC), като едновременно с това се включват системите за вземане на проби;

е)	емисиите и другите изисквани параметри се измерват или записват по време на вземането на проби (за цикли NRTC, LSI-NRTC и RMC по време на целия цикъл на изпитване);

ж)	трябва да се изпълнят следизпитвателните процедури, за да се провери правилното функциониране на определени части на оборудването и анализаторите;

з)

филтърът(ите) за прахови частици трябва да се подложи(ат) на предварителна подготовка, да се претегли(ят) (без частици), да се експонира(т) (да се остави(ят) да поеме(ат) частици), да се подложи(ат) повторно на подготовка, да се претегли(ят) отново (тегло с поети частици), и след това пробите трябва да се оценят в съответствие с предизпитвателните (точка 7.3.1.5) и следизпитвателните (точка 7.3.2.2) процедури;

и)	резултатите от изпитването за определяне на емисиите трябва да се оценят.

На фигура 6.4 са представени процедурите, необходими за провеждане на циклите на изпитване на ИТП с измерване на емисиите в отработилите газове на двигателя.

Фигура 6.4

Последователност на изпитването

7.5.1.   Пускане и повторно пускане на двигателя

7.5.1.1.   Пускане на двигателя

Двигателят се пуска:

а)	както се препоръчва в инструкциите за крайния потребител с използване на стартер серийно производство или система за пускане с въздух или съответно зареден акумулатор, подходящ източник на захранване или подходящ източник на въздух под налягане; или

б)

като се използва динамометричният стенд за развъртане на двигателя, докато последният започне да работи. По принцип двигателят трябва да се развърти с честота на въртене в рамките на ± 25 % от обичайната му честота на развъртане в условия на експлоатация или двигателят да се пусне посредством линейно увеличаване на честотата на въртене на динамометричния стенд до честота на въртене със 100 min-1 по-ниска от ниската честота на въртене на празен ход, но само докато двигателят заработи.

Развъртането се спира в рамките на 1 s след пускането на двигателя. Ако двигателят не заработи след 15 s развъртане, развъртането се прекратява и се определя причината за неуспешното пускане, освен ако в инструкциите за крайния потребител или в наръчника за поддръжка и ремонт по-дългото време на развъртане се описва като нормално.

7.5.1.2.   Спиране на двигателя

а)	ако двигателят спре в който и да е момент по време на изпълнението на цикъла NRTC с пускане при студен двигател, изпитването се анулира;

б)

ако двигателят спре в който и да е момент по време на изпълнението на цикъла NRTC с пускане при горещ двигател, изпитването се анулира. Двигателят преминава период на престой съгласно точка 7.4.2.1, буква б) и пускането при горещ двигател се повтаря. В този случай не е необходимо да се повтаря провеждането с пускане при студен двигател;

в)	ако двигателят спре в който и да е момент по време на цикъла LSI-NRTC, изпитването се анулира;

г)

ако двигателят спре в който и да е момент по време на цикъла NRSC (с дискретни режими или със стабилни състояния и линейни преходи между тях), изпитването се анулира и трябва да се повтори, като се започне с процедурата на загряване на двигателя. Ако се прилага измерване на праховите частици по многофилтърния метод (един филтър за вземане на проби за всеки работен режим), изпитването продължава, като двигателят се стабилизира в предишния режим, за да достигне необходимата температура, и тогава се започва измерването в режима, при който двигателят е спрял.

7.5.1.3.   Работа на двигателя

Операторът може да бъде лице (т.е. ръчно регулиране) или регулатор (т.е. автоматично регулиране), който изпраща по механичен или електронен път команда, задаваща определена мощност на двигателя. Тази команда може да идва от задействане на педала на газта или съответен сигнал, на лоста за ръчна газ или съответен сигнал, на лоста за подаване на гориво или съответен сигнал, на лоста за превключване на предавките или съответен сигнал, задаване на стойност на регулатора на оборотите или съответен сигнал.

7.6.   Съставяне на графичната характеристика на двигателя

Преди започване на съставянето на графичната характеристика на двигателя, последният се загрява и към края на загряването се оставя да работи най-малко 10 минути при максимална мощност или в съответствие с препоръките на производителя и добрата техническа преценка, за да се стабилизира температурата на охлаждащия топлоносител и смазочното масло. След като двигателят е стабилизиран, се пристъпва към съставяне на неговата графична характеристика.

Когато производителят възнамерява да използва сигнала за въртящия момент, излъчван от модула за електронно управление на двигатели, които са оборудвани с такъв, по време на провеждането на изпитвания за следене в експлоатация съгласно Делегиран регламент (ЕС) 2017/656 относно наблюдението на емисиите от двигателите при експлоатация, по време на съставяне на графичната характеристика на двигателя допълнително трябва да се извърши проверката, предвидена в допълнение 3.

Освен при двигатели с постоянна честотата на въртене, съставянето на графичната характеристика на двигателя трябва да се извърши при напълно отворен регулатор на подаването на гориво, като се използват дискретни стойности на честотата на въртене във възходящ ред. Минималната и максималната честоти на въртене, включени в графичната характеристика, се определят, както следва:

минимална честотата на въртене, включена в графичната характеристика = честота на въртене на празен ход при загрял двигател

максимална честота на въртене, включена в графичната характеристика, е равна на n hi × 1,02 или на честотата на въртене, при която максималният въртящ момент спада до нула, като се взема по-ниската от двете стойности.

Където:

n hi е високата честота на въртене, определена в член 2, параграф 12,

Ако най-високата честота на въртене не е безопасна или не е представителна (например при двигатели без регулатор), следва да се използва добрата техническа преценка, за да се определи максималната безопасна или максималната представителна честота на въртене.

7.6.1.   Съставяне на графичната характеристика на двигателя при цикъл NRSC при променлива честота на въртене

В случая на съставяне на графичната характеристика на двигателя за цикъл NRSC при променлива честота на въртене (само за двигатели, които не трябва да бъдат изпитвани чрез цикъл NRTC или LSI-NRTC), трябва да бъде използвана добрата техническа преценка, за да се изберат достатъчен брой равномерно разпределени зададени стойности на характеристиките. За всяка зададена стойност честотата на въртене се стабилизира, а въртящият момент се оставя да се стабилизира за най-малко 15 секунди. Средните стойности на честотата на въртене и на въртящия момент се записват за всяка зададена стойност. Препоръчва се средните стойности на честотата на въртене и на въртящия момент да се изчислят, като се използват записаните данни от последните 4 — 6 секунди. Ако е необходимо, се използва линейна интерполация за определяне на получените при цикъла на изпитване NRSC честоти на въртене и въртящи моменти. Когато допълнително се изисква двигателите да бъдат изпитани чрез NRTC или LSI-NRTC, за определяне на изпитвателните стойности на честотата на въртене и въртящия момент при стабилни състояния се използва кривата на графичната характеристика на двигателя за цикъла NRTC.

По избор на производителя съставянето на графичната характеристика на двигателя може като алтернатива да се извърши в съответствие с процедурата, посочена в точка 7.6.2.

7.6.2.   Съставяне на графичната характеристика на двигателя при цикъл NRTC и LSI-NRTC

Съставянето на графичната характеристика се извършва в съответствие със следната процедура:

а)

двигателят не е натоварен и работи с честота на въртене на празен ход; i) при двигатели с регулатор за ниска честота на въртене се установява минимално задание от оператора, и чрез динамометричен стенд или друго устройство за създаване на натоварване се задава въртящ момент, равен на нула на основния изходен вал на двигателя, и се дава възможност на двигателя да регулира честотата на въртене. Измерва се честотата на въртене на празен ход при загрял двигател; ii) при двигатели без регулатор за ниска честота на въртене динамометричният стенд се настройва така, че да се получи въртящ момент, равен на нула на основния изходен вал на двигателя, а заданието от оператора се използва да се управлява честотата на въртене, така че тя да бъде равна на най-ниската възможна обявена от производителя честота на въртене с минимално натоварване (също известна като обявена от производителя честота на въртене на празен ход при загрял двигател); iii) обявеният от производителя въртящ момент при работа на празен ход може да се използва за всички двигатели с променлива честота на въртене (такива със и такива без регулатор за ниска честота на въртене), ако различният от нула въртящ момент при празен ход е представителен за функционирането в условията на експлоатация;

б)

установява се максимално задание от оператора и честотата на въртене на двигателя се управлява така, че да бъде между честота на въртене на празен ход при загрял двигател и 95 % от тази честота. За двигатели с еталонни експлоатационни цикли, чиято най-ниска честота на въртене е по-висока от честотата на въртене на празен ход при загрял двигател, съставянето на графичната характеристика може да започне от честота между най-ниската еталонна честота на въртене и 95 % от тази честота;

в)

честотата на въртене на двигателя се увеличава със средна норма от 8 ± 1 min-1/s или графичната характеристика на двигателя се съставя с използване на такава постоянна норма на увеличаване на честотата на въртене, че да са необходими 4 до 6 минути за преминаване по графичната характеристика от минималната до максималната честота на въртене. Обхватът на честотите на въртене, използвани при съставянето на графичната характеристика на двигателя, трябва да започва от честота между честотата на въртене на празен ход при загрял двигател и 95 % от тази честота и да завършва при най-високата честота над честотата на максимална мощност, при която се постига по-малко от 70 % от максималната мощност. Ако най-високата честота на въртене не е безопасна или не е представителна (например при двигатели без регулатор), следва да се използва добрата техническа преценка, така че съставянето на графичната характеристика да се извърши до максималната безопасна или максималната представителна честота на въртене. Точките от графиката на честотата на въртене и въртящия момент се записват при честота на отчитане най-малко 1 Hz;

г)

ако даден производител смята, че гореописаните техники за съставяне на графичната характеристика не са безопасни или представителни за даден двигател, може да се използват алтернативни техники за съставяне на графичната характеристика. Тези алтернативни техники трябва да отговарят на предназначението на определените процедури за съставяне на графичната характеристика за определяне на възможния максимален въртящ момент при всички честоти на въртене на двигателя, достигани по време на циклите на изпитване. Отклоненията от технологичните изисквания за съставяне на графичната характеристика, определени в настоящия раздел, по причини, свързани с безопасността или представителността, се одобряват от органа по одобряването заедно с обосновката за тяхното използване. За двигатели, оборудвани с регулатор на оборотите или турбокомпресор, кривата на въртящия момент в никакъв случай обаче не трябва да се построява при намаляващи честоти на въртене;

д)

не е необходимо да се съставя графичната характеристика на двигателя преди осъществяването на всеки отделен цикъл на изпитване. Съставя се нова графична характеристика на двигателя, ако: i) въз основа на добрата техническа преценка е установено, че от последното съставяне на графичната характеристика е изтекъл прекалено дълъг промеждутък от време; или ii) по двигателя са извършвани физически изменения или повторно калибриране, които могат евентуално да повлияят върху показателите на двигателя; или iii) атмосферното налягане в близост до всмукателния колектор на двигателя не е в рамките на ± 5 kPa от стойността, записана при последното съставяне на графичната характеристика на двигателя.

7.6.3.   Съставяне на графичната характеристика на двигателя при цикъл NRSC при постоянна честота на въртене

Двигателят може да работи със серийно произвеждан регулатор за постоянна честота на въртене или последният да бъде симулиран, като честотата на въртене на двигателя се регулира чрез система за контрол на заданието от оператора. Използва се синхронен регулатор или регулатор, реагиращ на понижаване на честотата на въртене, в зависимост от случая.

7.6.3.1.   Проверка на номиналната мощност за двигатели, които трябва да бъдат изпитвани с цикли D2 или E2

Извършват се следните проверки:

а)	с помощта на регулатора или на симулирания чрез заданието от оператора регулатор за управление на честотата на въртене двигателят се оставя да работи при номиналната честота на въртене и при номиналната мощност толкова, колкото е необходимо, за да се постигне стабилна работа;

б)

въртящият момент се увеличава, докато двигателят не е в състояние да поддържа регулираната честота на въртене. Мощността в тази точка се записва. Преди извършването на тази проверка методът за безопасно определяне кога е достигната посочената точка трябва да бъде съгласуван между производителя и техническата служба, извършваща проверката, в зависимост от характеристиките на регулатора. Мощността, записана в точка б), не трябва да надвишава номиналната мощност, както е определена в член 3, параграф 25 от Регламент (ЕС) 2016/1628, с повече от 12,5 %. Ако тази стойност бъде надвишена, производителят преразглежда обявената номинална мощност.

Ако конкретният двигател, който се изпитва, не е в състояние да извърши тази проверка поради риск от повреда на двигателя или на динамометричния стенд, производителят представя на органа по одобряването надеждно доказателство, че максимална мощност не надвишава номиналната мощност с повече от 12,5 %.

7.6.3.2.   Процедура за съставяне на графична характеристика за двигатели при цикъл NRSC при постоянна честота на въртене

а)

с помощта на регулатора или на симулирания чрез заданието от оператора регулатор за управление на честотата на въртене двигателят се оставя да работи при регулирана честота на въртене без натоварване (при висока честота на въртене, не при ниска честота на въртене на празен ход) в продължение на най-малко 15 секунди, докато конкретният двигател не бъде в състояние да извърши тази задача;

б)

динамометричният стенд се използва, за да се осигури постоянно нарастване на въртящия момент. Графичната характеристика на двигателя се съставя така, че преходът от регулирана честота на въртене без натоварване към въртящия момент, съответстващ на номиналната мощност за двигателите, които трябва да бъдат изпитвани при цикли D2 или E2, или към максималния въртящ момент в случай на други цикли на изпитване при постоянна честота на въртене, да продължава по-малко от 2 минути. По време на съставянето на графичната характеристика действителната честота на въртене и действителният въртящ момент се записват с честота най-малко 1 Hz;

в)	в случай на двигател с постоянна честота на въртене с регулатор, който може да се пренастройва на алтернативни честоти на въртене, двигателят трябва да се изпитва при всяка приложима постоянна честота на въртене.

За прилагането на други методи за записване на въртящия момент и мощността при определената(ите) работна(и) честота(и) на въртене при двигателите с постоянна честота на въртене трябва да се използва добрата техническа преценка със съгласието на органа по одобряването.

За двигатели, които се изпитват при цикли, различни от D2 или E2, когато за максималния въртящ момент са налични и измерените, и обявените стойности, обявената стойност може да се използва вместо измерената стойност, ако тя е между 95 % и 100 % от измерената стойност.

7.7.   Съставяне на цикъла на изпитване

7.7.1.   Съставяне на цикъла NRSC

Настоящата точка се използва за съставяне на честотите на въртене и натоварването на двигателя, при които той трябва да работи по време на изпитванията със стабилни състояния с цикли NRSC с дискретни режими или с RMC.

7.7.1.1.   Съставяне на честотите на въртене при цикъл NRSC за двигатели, които се изпитват при цикъл NRSC и при цикъл NRTC или LSI-NRTC

За двигатели, които се изпитват при цикъл NRTC или LSI-NRTC в допълнение към цикъл NRSC, посочената в точка 5.2.5.1 максимална честота на въртене при изпитването (MTS) трябва да се използва като 100 % честота на въртене и за двете изпитвания с преходни режими и със стабилни състояния.

MTS трябва да се използва вместо номиналната честота на въртене при определянето на междинната честота на въртене в съответствие с точка 5.2.5.4.

Честотата на въртене на празен ход се определя в съответствие с точка 5.2.5.5.

7.7.1.2.   Съставяне на честотите на въртене при цикъл NRSC за двигатели, които се изпитват само при цикъл NRSC

За двигатели, които не се изпитват при цикъл с преходни режими (NRTC или LSI-NRTC), посочената в точка 5.2.5.3 номинална честота на въртене трябва да се използва като 100 % честота на въртене.

Номиналната честота на въртене се използва за определяне на междинната честота на въртене в съответствие с точка 5.2.5.4. Ако при цикъла NRSC се указват допълнителни честоти на въртене като процент, те се изчисляват като процент от номиналната честота на въртене.

Честотата на въртене на празен ход се определя в съответствие с точка 5.2.5.5.

С предварителното одобрение на техническата служба MTS може да се използва вместо номиналната честота на въртене за съставяне на честотите на въртене при изпитването в тази точка.

7.7.1.3.   Съставяне на натоварването при цикъл NRSC за всеки от режимите на изпитване

Процентът на натоварване за всеки от режимите на изпитване от избрания цикъл на изпитване трябва да бъде взет от съответната таблица за цикъл NRSC от допълнение 1 или 2 към приложение XVII. В зависимост от цикъла на изпитване процентът на натоварването в тези таблици се изразява като мощност или въртящ момент в съответствие с точка 5.2.6 и с бележките под линия към всяка таблица.

Стойността, равна на 100 % при дадена честота на въртене при изпитването, трябва да бъде измерената или обявената стойност, взета от кривата на графичната характеристика, съставена съответно съгласно точка 7.6.1, точка 7.6.2 или точка 7.6.3, изразена като мощност (в kW).

Регулировката на двигателя за всеки от режимите на изпитване се изчислява с помощта на уравнение (6-14):

(6-14)

Където:

S	е регулировката на динамометъра в kW
P max	е максималната отбелязана или обявена мощност при честотата на въртене при изпитването при условията на изпитването (посочена от производителя) в kW
P AUX	е обявената обща мощност, консумирана от спомагателните устройства, както е определено в уравнение (6-8) (вж. точка 6.3.5) при указаната честота на въртене при изпитването в kW
L	е процент от стойността на въртящия момент

Въртящият момент при загрял двигател, който е представителен за функционирането в условията на експлоатация, може да се обяви и да се използва за всяка точка на натоварване, която в противен случай би се оказала под тази стойност, ако този тип двигател обикновено няма да работи под тази минимална стойност на въртящия момент, например тъй като ще бъде свързан с извънпътна подвижна техника, която не функционира под определена минимална стойност на въртящия момент.

В случай на цикли D2 и E2 производителят трябва да обяви номиналната мощност и тези стойности трябва да се използват като 100 % от мощността при съставянето на цикъла на изпитване.

7.7.2.   Съставяне на стойности за честота на въртене и натоварване при цикли NRTC и LSI-NRTC за всяка точка на изпитване (денормиране)

Настоящата точка се използва за съставяне на съответните честоти на въртене и натоварването на двигателя, при които той трябва да работи по време на изпитванията NRTC или LSI-NRTC. В допълнение 3 към приложение XVII се определят приложимите цикли на изпитване в нормиран формат. Нормираният цикъл на изпитване се състои от последователност от обединени в двойки стойности на честотата на въртене и въртящия момент в проценти.

Нормираните стойности на честотата на въртене и въртящия момент се преобразуват, като се използват следните правила:

а)	нормираната стойност на честотата на въртене се преобразува в последователност от еталонни честоти на въртене, n ref, в съответствие с точка 7.7.2.2;

б)

нормираната стойност на въртящия момент се изразява като процент от въртящия момент, получен от съставената крива на графичната характеристика на двигателя в съответствие с точка 7.6.2 при съответната еталонна честота на въртене. Тези нормирани стойности се преобразуват в последователност от еталонни стойности на въртящия момент, T ref, в съответствие с точка 7.7.2.3;

в)	стойностите на еталонната честота на въртене и на еталонния въртящ момент, изразени в подходящи единици, се умножават, за да се изчислят стойностите на еталонната мощност.

7.7.2.1.   Запазено

7.7.2.2.   Денормиране на честотата на въртене на двигателя

Честота на въртене на двигателя се денормира с помощта на уравнение (6-15):

(6-15)

Където:

n ref	е еталонната честота на въртене
MTS	е максималната честота на въртене при изпитването
n idle	е честотата на въртене на празен ход
%speed	е стойността на нормираната честота на въртене при цикъл NRTC или LSI-NRTC, взета от допълнение 3 към приложение XVII.

7.7.2.3.   Денормиране на въртящия момент на двигателя

Стойностите на въртящия момент от графика за работа на динамометричния стенд от допълнение 3 към приложение XVII се нормират до максималния въртящ момент при съответната честота на въртене. Стойностите на въртящия момент на еталонния цикъл се денормират, като се използва кривата на графичната характеристика, определена в съответствие с точка 7.6.2, с помощта на уравнение (6-16):

(6-16)

за съответната еталонна честота на въртене, определена в точка 7.7.2.2.

Където:

T ref	е еталонният въртящ момент за съответната еталонна честота на въртене
max.torque	е максималният въртящ момент за съответната честота на въртене при изпитването, взет от графичната характеристика на двигателя, съставена в съответствие с точка 7.6.2, и коригиран при необходимост в съответствие с точка 7.7.2.3.1
%torque	е стойността на нормирания въртящ момент при цикъл NRTC или LSI-NRTC, взета от допълнение 3 към приложение XVII.

а)   Обявена минимална стойност на въртящия момент

Може да се обяви минимална стойност на въртящия момент, която е представителна за функционирането в условията на експлоатация. Например ако двигателят обикновено е свързан с извънпътна подвижна техника, която не функционира под определена минимална стойност на въртящия момент, тази стойност може да се обяви и да се използва за всяка точка на натоварване, която в противен случай би се оказала под тази стойност.

б)   Коригиране на въртящия момент на двигателя поради спомагателните устройства, монтирани за изпитването за определяне на емисиите

Когато спомагателните устройства са монтирани в съответствие с допълнение 2, не трябва да се извършва корекция на максималния въртящ момент за съответната честота на въртене при изпитването, взет от графичната характеристика на двигателя, съставена в съответствие с точка 7.6.2.

Когато в съответствие с точки 6.3.2 или 6.3.3 необходимите спомагателни устройства, които следва да бъдат монтирани за изпитването, не са монтирани, или спомагателните устройства, които следва да бъдат демонтирани за изпитването, остават монтирани, стойността на T max се коригира с помощта на уравнение (6-17).

T max = T map — T AUX

(6-17)

където:

TAUX = Tr — Tf

(6-18)

където:

T map	е некоригираният максимален въртящ момент за съответната честота на въртене при изпитването, взет от графичната характеристика на двигателя, съставена в съответствие с точка 7.6.2
T f	е изискваният въртящ момент за задвижване на спомагателните устройства, които е следвало да бъдат монтирани, но не са монтирани за изпитването
T r	е изискваният въртящ момент за задвижване на спомагателните устройства, които е следвало да бъдат демонтирани, но са били монтирани за изпитването

7.7.2.4.   Пример за процедура на денормиране

В качеството на пример се разглежда денормирането на следната точка на изпитване:

% speed = 43 %

% torque = 82 %

Ако са дадени следните стойности:

MTS = 2 200 min-1

n idle = 600 min-1

се получава:

където максималният въртящ момент e 700 Nm, отбелязан на кривата на графичната характеристика при 1 288 min-1

7.8.   Специфична процедура на провеждане на цикъла на изпитване

7.8.1.   Последователност на изпитването за определяне на емисиите при цикъл NRSC с дискретни режими

7.8.1.1.   Загряване на двигателя при цикъл NRSC със стабилни състояния и дискретни режими

Трябва да се изпълни предизпитвателната процедура в съответствие с точка 7.3.1, включително калибрирането на анализатора. Двигателят се загрява, като се използва последователността за предварителна подготовка от точка 7.3.1.1.3. Непосредствено след този момент на подготовка на двигателя започва цикълът на изпитвателното измерване.

7.8.1.2.   Провеждане на цикъл NRSC с дискретни режими

а)	изпитването трябва да се проведе при спазване на възходящ ред на режимите, така както е посочено за цикъла на изпитване (вж. допълнение 1 към приложение XVII);

б)

всеки режим има продължителност най-малко 10 минути, освен при изпитване на двигатели с искрово запалване с използване на цикли G1, G2 или G3, при които всеки режим има продължителност най-малко 3 минути. При всеки режим двигателят трябва да бъде стабилизиран в продължение на най-малко 5 минути, като се вземат проби от емисиите в продължение на 1 — 3 минути за газообразните емисии и, когато има приложимо ограничение, за броя на праховите частици в края на всеки режим, освен при изпитване на двигатели с искрово запалване с използване на цикли G1, G2 или G3, при които се вземат проби от емисиите в продължение най-малко на последните 2 минути от съответния режим на изпитване. Допуска се продължаване на времето за вземане на проби, за да се подобри точността на вземането на проби от прахови частици. Времетраенето на режима трябва да се запише и представи в доклада за изпитването;

в)

вземането на проби от праховите частиците може да се извърши, като се използва еднофилтърният или многофилтърният метод. Тъй като в зависимост от методите резултатите могат малко да се различават, заедно с резултатите трябва да се укаже кой метод е използван; При еднофилтърния метод по време на вземането на проби трябва да се държи сметка за специфичните за отделните режими тегловни коефициенти, указани в процедурата относно цикъла на изпитване, и за действителния поток на отработилите газове, като съответно се регулира дебитът на пробата и/или времето за нейното вземане. Изисква се ефективният тегловен коефициент на вземането на проби от праховите частици да бъде в рамките на ± 0,005 от тегловния коефициент за дадения режим; Вземането на проба се извършва възможно най-късно в рамките на всеки режим. При еднофилтърния метод завършването на вземането на проби от праховите частици трябва да съвпада с точност ± 5 s със завършването на измерването на газообразните емисии. Времетраенето на вземането на проби при всеки режим трябва да бъде най-малко 20 s при прилагане на еднофилтърния метод и най-малко 60 s при прилагане на многофилтърния метод. При системите, които не са снабдени с деривация, времетраенето на вземането на проби при всеки режим трябва да бъде най-малко 60 s при прилагане на метода с един филтър и на многофилтърния метод;

г)

честотата на въртене и натоварването на двигателя, температурата на входящия въздух, разходът на гориво и, когато е приложимо, потоците въздух и отработили газове трябва да се измерват за всеки режим за времеви интервал, еднакъв с използвания при измерването на газовите концентрации; Записват се всички допълнителни данни, които са необходими за изчисляването;

д)

ако двигателят спре или вземането на проби от емисиите се прекъсне в който и да е момент след започването на вземането на проби от емисиите при цикъл NRSC с дискретен режим и при използване на еднофилтърния метод, изпитването се анулира и се повтаря, като се започва с процедурата по загряване на двигателя. Ако се прилага измерване на праховите частици по многофилтърния метод (един филтър за вземане на проби за всеки работен режим), изпитването продължава, като двигателят се стабилизира в предишния режим, за да достигне необходимата температура, и тогава се започва измерването в режима, при който двигателят е спрял;

е)	изпълняват се следизпитвателните процедури в съответствие с точка 7.3.2.

7.8.1.3.   Критерии за валидност

По време на всеки режим на даден цикъл на изпитване със стабилни състояния, след началния преходен период измерената честота на въртене не трябва да се отклонява от еталонната честота на въртене с повече от ± 1 % от номиналната честота на въртене или с ± 3 min-1, като се взема по-високата от двете стойности, освен при празен ход, когато честотата на въртене трябва да е в рамките на допустимото отклонение, обявено от производителя. Измереният въртящ момент не трябва да се отклонява от еталонния с повече от ± 2 % от максималния въртящ момент при честотата на въртене при изпитването.

7.8.2.   Последователност на изпитването за определяне на емисиите при цикъл RMC

7.8.2.1.   Загряване на двигателя

Трябва да се изпълни предизпитвателната процедура в съответствие с точка 7.3.1, включително калибрирането на анализатора. Двигателят се загрява, като се използва последователността за предварителна подготовка от точка 7.3.1.1.4. Непосредствено след тази процедура по подготвяне на двигателя, ако неговата честота на въртене и въртящ момент вече не са приведени в съответствие с първия режим от изпитването, те трябва да започнат да се изменят в рамките на линеен преход от 20 ± 1 s към първия режим от изпитването. Цикълът на изпитвателното измерване започва от 5 до 10 s след края на прехода.

7.8.2.2.   Провеждане на цикъл RMC

Изпитването трябва да се проведе при спазване на реда на режимите, така както е посочено за цикъла на изпитване (вж. допълнение 2 към приложение XVII). Когато не е наличен цикъл RMC за указания цикъл NRSC, се следва процедурата относно цикъл NRSC с дискретни режими от точка 7.8.1.

Във всеки режим двигателят трябва да работи в продължение на предписаното време. Преходът от един режим към следващия трябва да се извършва линейно за 20 s ± 1 s, като се спазват допустимите отклонения, предписани в точка 7.8.2.4.

Еталонните стойности на честотата на въртене и въртящия момент за цикъла RMC трябва да се генерират с честота най-малко 1 Hz и тази последователност от точки трябва да се използва за провеждане на цикъла. По време на преходите между режимите денормираните еталонни стойности за честотата на въртене и за въртящия момент трябва линейно да се изменят от един режим към друг, за да се генерират еталонните точки. Нормираните стойности за еталонния въртящ момент не трябва да бъдат изменяни линейно между режимите и тогава да бъдат денормирани. Ако преходните стойности на честотата на въртене и въртящия момент преминават през точка, която е по-висока от кривата на въртящия момент на двигателя, те трябва да се задържат на това ниво и да определят еталонния въртящ момент, а заданието от оператора трябва да може да достигне до максимума си.

През целия цикъл RMC (по време на всеки режим, включително и преходите между режимите) трябва да се измерва концентрацията на всеки газообразен замърсител, и когато има приложимо ограничение, трябва да се вземат проби от праховите частици и за определяне на техния брой. Газообразните замърсители може да се измерват в неразреден или в разреден вид и да бъдат записвани непрекъснато; ако са разредени, проби от тях могат да бъдат събирани в торбичка за вземане на проби. Пробата за прахови замърсители се разрежда с кондициониран и чист въздух. Взема се една проба за цялата процедура на изпитване и, в случай на прахови частици, се улавя върху един филтър за събиране на прахови частици.

За изчисляване на специфичните емисии при изпитване на стенд действителната работа по време на цикъла се изчислява чрез интегриране на действителната мощност на двигателя за целия цикъл.

7.8.2.3.   Последователност на изпитването за определяне на емисиите

а)	изпълняването на цикъла RMC, вземането на проби от отработилите газове, записването на данните и интегрирането на измерените стойности трябва да започнат едновременно;

б)	честотата на въртене и въртящият момент трябва да се контролират до първия режим от цикъла на изпитването;

в)	ако двигателят спре в който и да е момент по време на изпълнението на цикъла RMC, изпитването се анулира. Двигателят трябва да се подложи на предварителна подготовка и изпитването се повтаря;

г)

в края на цикъла RMC трябва да продължи вземането на проби, с изключение на вземането на проби от праховите частици, като всички системи се оставят да работят, за да се даде възможност да изтече времето за реакция на системата. След това се спира всякакво вземане на проби и записване на данни, включително записването на фоновите проби. Накрая се спират всички устройства за интегриране и в записваните данни се означава краят на цикъла на изпитване;

д)	изпълняват се следизпитвателните процедури в съответствие с точка 7.3.2.

7.8.2.4.   Критерии за валидност

Валидността на циклите на изпитване RMC се определя, като се използва регресионният анализ, описан в точки 7.8.3.3 и 7.8.3.5. Разрешените отклонения за цикъла RMC са дадени в таблица 6.1 по-долу. Трябва да се отбележи, че допустимите отклонения за цикъла RMC са различни от допустимите отклонения при цикъла NRTC, посочени в таблица 6.2. При провеждане на изпитване на двигатели с полезна (ефективна) мощност, по-голяма от 560 kW, могат да се използват допустимите отклонения за линията на регресия от таблица 6.2 и заличаването на точки от таблица 6.3.

Таблица 6.1

Допустими отклонения от линията на регресия при цикъла RMC

	Честота на въртене	Въртящ момент	Мощност
Стандартна грешка на оценяването (SEE) на y спрямо x	най-много 1 % от номиналната честота на въртене	най-много 2 % от максималния въртящ момент на двигателя	най-много 2 % от максималната мощност на двигателя
Наклон на линията на регресия, a 1	0,99 — 1,01	0,98 — 1,02	0,98 — 1,02
Коефициент на определяне, r 2	минимум 0,990	минимум 0,950	минимум 0,950
пресечна точка на линията на регресия с y, a 0	± 1 % от номиналната честота на въртене	± 20 Nm или 2 % от максималния въртящ момент, като се взема по-високата от двете стойности	± 4 kW или 2 % от максималната мощност, като се взема по-високата от двете стойности

Ако изпитването при цикъл RMC не се извършва на изпитвателен стенд за преходни режими и ако стойностите за честотата на въртене и въртящия момент не са налични секунда по секунда, се използват посочените по-долу критерии за валидност.

Изискванията за допустимите отклонения на честотата на въртене и въртящия момент за всеки режим са посочени в точка 7.8.1.3. По отношение на продължаващите 20 s линейни преходи между стойностите на честотата на въртене и въртящия момент на режимите на изпитване със стабилни състояния при цикъла RMC (точка 7.4.1.2), за преходите трябва да се прилагат следните допустими отклонения за честотата на въртене и натоварването:

а)	честотата на въртене трябва да се поддържа линейна в рамките на ± 2 % от номиналната честота на въртене;

б)	въртящият момент се поддържа линеен в рамките на ± 5 % от максималния въртящ момент при номинална честота на въртене.

7.8.3.   Цикли на изпитване с преходни режими (NRTC и LSI-NRTC)

За провеждането на цикъла NRTC и LSI-NRTC е необходимо последователно да се изпълняват командите за еталонните стойности на честотата на въртене и въртящия момент. Командите за честотата на въртене и въртящия момент трябва да се подават с честота най-малко 5 Hz. Тъй като при еталонния цикъл на изпитване се предвижда честота 1 Hz, междинните стойности за честотата на въртене и въртящия момент се получават чрез линейна интерполация от стойностите за еталонния въртящ момент, зададени при съставянето на цикъла.

Малки денормирани стойности на честотата на въртене, близки до честотата на въртене на празен ход при загрял двигател, могат да предизвикат задействане на регулаторите на ниска честота на въртене на празен ход и въртящият момент на двигателя да надхвърли еталонния въртящ момент, дори когато заданието от оператора е минимално възможното. В подобни случаи се препоръчва да се контролира динамометричният стенд, така че да се дава предимство на запазването на еталонния въртящ момент, вместо на еталонната честота на въртене, и да се оставя двигателят да управлява честотата на въртене.

При пускане при ниски околни температури в двигателите може да се ползва устройство за повишаване на оборотите на празен ход за бързо загряване на двигателя и системата за последваща обработка на отработилите газове. При тези условия много ниските нормирани стойности на честота на въртене пораждат еталонни честоти на въртене, по-ниски от увеличената честота на въртене на празен ход. В подобни случаи се препоръчва да се контролира динамометричният стенд, така че да се дава предимство на запазването на еталонния въртящ момент и да се остави двигателят да управлява честотата на въртене, когато заданието от оператора е минимално.

По време на изпитването за определяне на емисиите еталонните стойности на честотата на въртене и въртящия момент и измерените такива трябва да се записват с честота най-малко 1 Hz, но за предпочитане е честота 5 Hz или дори 10 Hz. По-високата честота на записване е важна, тъй като тя помага да се сведе до минимум грешката в резултат от закъснението между еталонните и измерените стойности за честотата на въртене и въртящия момент.

Еталонните и измерените стойности на честотата на въртене и въртящия момент могат да се записват и при по-ниска честота (до 1 Hz), ако се записват средните стойности през времевия интервал между записаните стойности. Средните стойности се изчисляват въз основа на измерените стойности, които се обновяват с честота най-малко 5 Hz. Записаните стойности се използват за изчисляване на статистическите данни за потвърждаване на валидността на цикъла и за изчисляване на общата работа.

7.8.3.1.   Провеждане на изпитване NRTC

Трябва да се изпълнят предизпитвателните процедури в съответствие с точка 7.3.1, включително предварителната подготовка, охлаждането и калибрирането на анализатора.

Изпитването започва, както следва:

Последователността на изпитването започва непосредствено след като двигателят бъде пуснат в охладено състояние, указано в точка 7.3.1.2, в случай на изпитване NRTC с пускане при студен двигател, или след загряване при престой в случая на изпитване NRTC с пускане при горещ двигател. Трябва да се следва последователността, описана в точка 7.4.2.1.

Регистрирането на данните, вземането на проби от отработилите газове и интегрирането на измерените стойности трябва да започне едновременно с пускането на двигателя. Цикълът на изпитване трябва да започне, когато двигателят се пусне, и да се изпълнява в съответствие с графика от допълнение 3 към приложение XVII.

В края на цикъла трябва да продължи вземането на проби, като всички системи се оставят да работят, за да се даде възможност да изтече времето за реакция на системата. След това се спира всякакво вземане на проби и записване на данни, включително записването на фоновите проби. Накрая се спират всички устройства за интегриране и в записваните данни се означава краят на цикъла на изпитване.

Изпълняват се следизпитвателните процедури в съответствие с точка 7.3.2.

7.8.3.2.   Провеждане на изпитване LSI-NRTC

Трябва да се изпълнят предизпитвателните процедури в съответствие с точка 7.3.1, включително предварителната подготовка и калибрирането на анализатора.

Изпитването започва, както следва:

Изпитването трябва да започне в съответствие с последователността, посочена в точка 7.4.2.2.

Регистрирането на данните, вземането на проби от отработилите газове и интегрирането на измерените стойности трябва да започне едновременно с началото на цикъла LSI-NRTC в края на 30-секундния период на празен ход, указан в точка 7.4.2.2, буква б). Цикълът на изпитване се изпълнява в съответствие с графика от допълнение 3 към приложение XVII.

В края на цикъла трябва да продължи вземането на проби, като всички системи се оставят да работят, за да се даде възможност да изтече времето за реакция на системата. След това се спира всякакво вземане на проби и записване на данни, включително записването на фоновите проби. Накрая се спират всички устройства за интегриране и в записваните данни се означава краят на цикъла на изпитване.

Изпълняват се следизпитвателните процедури в съответствие с точка 7.3.2.

7.8.3.3.   Критерии за валидност на цикли на изпитване с преходни режими (NRTC и LSI-NRTC)

За да се провери валидността на изпитването, критериите за валидност на цикъла от настоящата точка трябва да се приложат към еталонните и измерените стойности за честотата на въртене, въртящия момент, мощността и общата работа.

7.8.3.4.   Изчисляване на работата по време на цикъла

Преди изчисляването на работата по време на цикъла, всякакви стойности на честотата на въртене и въртящия момент, записани в момента на пускането на двигателя, се пропускат. Точките с отрицателни стойности за въртящия момент се въвеждат със стойност нула за работата. Действителната работа по време на цикъла W act (kWh) се изчислява въз основа на измерените стойности на честотата на въртене и въртящия момент на двигателя. Еталонната работа по време на цикъла W ref (kWh) се изчислява въз основа на еталонните стойности на честотата на въртене и въртящия момент на двигателя. Действителната работа по време на цикъла W act се използва за сравнение с еталонната работа по време на цикъла W ref и за изчисляване на специфичните емисии при изпитване на стенд (вж. точка 7.2).

W act трябва да се намира между 85 % и 105 % от W ref.

7.8.3.5.   Статистически данни за потвърждаване на валидността (вж. допълнение 2 към приложение VII)

Изчислява се линейна регресия между еталонните стойности и измерените стойности за честотата на въртене, въртящия момент и мощността.

За да се сведе до минимум грешката в резултат от закъснението на измерените стойности за цикъла спрямо еталонните стойности, цялата последователност от сигнали за честотата на въртене и въртящия момент на двигателя може да бъде изместена напред или назад във времето спрямо еталонната последователност от стойности за честотата на въртене и въртящия момент. Ако измерените сигнали са изместени, честотата на въртене и въртящият момент трябва да се коригират със същата стойност и в същата посока.

Използва се методът на най-малките квадрати, като най-подходящото уравнение е от вида, посочен в уравнение (6-19):

y= a 1 x + a 0

(6-19)

където:

y	e измерената стойност за честотата на въртене (min-1), въртящия момент (Nm) или мощността (kW)
a 1	е наклонът на линията на регресия
x	e еталонната стойност за честотата на въртене (min-1), въртящия момент (Nm) или мощността (kW)
a 0	е пресечната точка на у с линията на регресия

Стандартната грешка на оценяването (SEE) на y спрямо x и коефициентът на определяне (r 2) се изчисляват за всяка една линия на регресия в съответствие с допълнение 3 към приложение VII.

Препоръчва се този анализ да се извършва при честота 1 Hz. Изпитването се смята за валидно, ако са изпълнени критериите от таблица 6.2.

Таблица 6.2

Допустими отклонения за линията на регресия

	Честота на въртене	Въртящ момент	Мощност
Стандартна грешка на оценяването (SEE) на y спрямо x	≤ 5,0 % от максималната честота на въртене при изпитването	≤ 10,0 % от максималния въртящ момент, получен от графичната характеристика на двигателя	≤ 10,0 % от максималната мощност, получена от графичната характеристика на двигателя
Наклон на линията на регресия, a 1	0,95 — 1,03	0,83 — 1,03	0,89 — 1,03
Коефициент на определяне, r 2	минимум 0,970	минимум 0,850	минимум 0,910
пресечна точка на линията на регресия с y, a 0	≤ 10 % от празния ход	± 20 Nm или ± 2 % от максималния въртящ момент, като се взема по-високата от двете стойности	± 4 kW или ± 2 % от максималната мощност, като се взема по-високата от двете стойности

Единствено за целите на регресията е разрешено заличаването на точки, когато последните са посочени в таблица 6.3, преди изчисляването на регресията. Тези точки обаче не се заличават за изчисляването на работата по време на цикъла и на емисиите. Точка на празен ход се определя като точка, която има нормиран еталонен въртящ момент от 0 % и нормирана еталонна честота на въртене от 0 %. Заличаването на точки може да се приложи към целия цикъл или към която и да е негова част; трябва да се посочат точките, към които е приложено заличаване.

Таблица 6.3

Разрешени заличавания на точки от регресионния анализ

Събитие	Условия (n = честота на въртене на двигателя, T = въртящ момент)	Разрешени заличавания на точки
Минимално задание от оператора (точка на празен ход)	n ref = n idle и T ref = 0 % и T act > (T ref — 0,02 T maxmappedtorque) и T act < (T ref + 0,02 T maxmappedtorque)	честота на въртене и мощност
Минимално задание от оператора	n act ≤ 1,02 n ref и T act > T ref или n act > n ref и T act ≤ T ref' или n act > 1,02 n ref и T ref < T act ≤ (T ref + 0,02 T maxmappedtorque)	мощност и въртящ момент или честота на въртене
Максимално задание от оператора	n act < n ref и T act ≥ T ref или n act ≥ 0,98 n ref и T act < T ref или n act < 0,98 n ref и T ref > T act ≥ (T ref — 0,02 T maxmappedtorque)	мощност и въртящ момент или честота на въртене

8.   Процедури за измерване

8.1.   Проверки на калибрирането и на експлоатационните показатели

8.1.1.   Въведение

В настоящата точка се описват калибрирането и проверките на системите за измерване. Вж. точка 9.4 за спецификациите, които се прилагат по отношение на отделните уреди.

Калибрирането и проверките като цяло се извършват по цялата верига на измерването.

Ако не е посочено калибриране или проверка на част от система за измерване, тази част от системата за измерване трябва да се калибрира и нейните експлоатационни показатели да се проверяват с периодичност, която съответства на препоръките на производителя на системата за измерване и на добрата техническа преценка.

За да се постигнат допустимите отклонения, указани при извършването на калибриране и проверки, следва да се използват международно признати и проследими стандарти.

8.1.2.   Обобщение относно калибрирането и проверките

В таблица 6.4 се съдържа обобщение относно калибрирането и проверките, описани в раздел 8, и са посочени онези, които следва да бъдат извършени.

Таблица 6.4

Обобщение относно калибрирането и проверките

Вид калибриране или проверка	Минимална периодичност (1)
8.1.3: Точност, повторяемост и шум	Точност: не се изисква, но се препоръчва при първоначално пускане в експлоатация. Повторяемост: не се изисква, но се препоръчва при първоначално пускане в експлоатация. Шум: не се изисква, но се препоръчва при първоначално пускане в експлоатация.
8.1.4: Проверка за линейност	Честота на въртене: при първоначално пускане в експлоатация, в рамките на 370 дни преди изпитването и след основен ремонт. Въртящ момент: при първоначално пускане в експлоатация, в рамките на 370 дни преди изпитването и след основен ремонт. Входящ въздух, въздух за разреждане, потоци на разредени отработили газове и дебити за серийно вземане на проби: при първоначално пускане в експлоатация, в рамките на 370 дни преди изпитването и след основен ремонт, освен ако потокът не е проверен с помощта на пропан или на въглероден или кислороден баланс. Поток на неразредените отработили газове: при първоначално пускане в експлоатация, в рамките на 185 дни преди изпитването и след основен ремонт, освен ако потокът не е проверен с помощта на пропан или на въглероден или кислороден баланс. Газови сепаратори: при първоначално пускане в експлоатация, в рамките на 370 дни преди изпитването и след основен ремонт. Газоанализатори (освен ако е посочено друго): при първоначално пускане в експлоатация, в рамките на 35 дни преди изпитването и след основен ремонт. Инфрачервен анализатор с преобразувание на Фурие (FTIR): при пускане в експлоатация, в рамките на 370 дни преди изпитването и след основен ремонт. Везни за прахови частици: при първоначално пускане в експлоатация, в рамките на 370 дни преди изпитването и след основен ремонт. Автономно налягане и автономна температура: при първоначално пускане в експлоатация, в рамките на 370 дни преди изпитването и след основен ремонт.
8.1.5: Реакция на система с газоанализатори с непрекъснато действие и проверка на обновяването и записа на данни — за газоанализатори без постоянно компенсиране за други видове газ	При първоначално пускане в експлоатация или след изменение на системата, което може да повлияе на реакцията.
8.1.6: Реакция на система с газоанализатори с непрекъснато действие и проверка на обновяването и записа на данни — за газоанализатори с постоянно компенсиране за други видове газ	При първоначално пускане в експлоатация или след изменение на системата, което може да повлияе на реакцията.
8.1.7.1: Въртящ момент	При първоначално пускане в експлоатация и след основен ремонт.
8.1.7.2: Налягане, температура, температура на оросяване	При първоначално пускане в експлоатация и след основен ремонт.
8.1.8.1: Поток на горивото	При първоначално пускане в експлоатация и след основен ремонт.
8.1.8.2: Входящ поток	При първоначално пускане в експлоатация и след основен ремонт.
8.1.8.3: Поток на отработилите газове	При първоначално пускане в експлоатация и след основен ремонт.
8.1.8.4: Поток на разредените отработили газове (CVS (вземане на проби с постоянен обем) и PFD (разреждане на част от потока))	При първоначално пускане в експлоатация и след основен ремонт.
8.1.8.5: Проверка на CVS/PFD и на устройството за серийно вземане на проби (2)	При първоначално пускане в експлоатация, в рамките на 35 дни преди изпитването и след основен ремонт. (проверка с пропан)
8.1.8.8: Пропуски в частта, в която се създава вакуум	При пускане в експлоатация на системата за вземане на проби. Преди всяко лабораторно изпитване, в съответствие с точка 7.1: в рамките на 8 часа преди началото на първия изпитвателен интервал от всяка последователност на работен цикъл и след ремонт, като например смяна на предварителните филтри.
8.1.9.1: Влияние от H2O в недисперсен инфрачервен анализатор (NDIR) на CO2	При първоначално пускане в експлоатация и след основен ремонт.
8.1.9.2: Влияние от H2O и CO2 в недисперсен инфрачервен анализатор на CO	При първоначално пускане в експлоатация и след основен ремонт.
8.1.10.1: Калибриране на пламъчнойонизационен детектор (FID) Оптимизиране на пламъчнойонизационен детектор за измерване на въглеводороди и проверка на пламъчнойонизационен детектор за измерване на въглеводороди	Калибриране, оптимизиране и определяне на реакцията спрямо CH4: при първоначално пускане в експлоатация и след основен ремонт. Проверка на реакцията спрямо CH4: при първоначално пускане в експлоатация, в рамките на 185 дни преди изпитването и след основен ремонт.
8.1.10.2: Влияние от O2 в пламъчнойонизационен детектор, предназначен за анализ на неразредени отработили газове	За всички анализатори с пламъчнойонизационен детектор: при първоначално пускане в експлоатация и след основен ремонт. За анализатори с пламъчнойонизационен детектор за измерване на THC: при първоначално пускане в експлоатация, след основен ремонт и след оптимизиране на пламъчнойонизационния детектор в съответствие с точка 8.1.10.1.
8.1.11.1: Намаляване на показанията от хемилуминесцентен детектор (CLD), предизвикано от CO2 и H2O	При първоначално пускане в експлоатация и след основен ремонт.
8.1.11.3: Влияние от HC и H2O върху недисперсен ултравиолетов анализатор (с поглъщане в ултравиолетовия спектър) (NDUV)	При първоначално пускане в експлоатация и след основен ремонт.
8.1.11.4: Проникване на NO2 в охладителната вана (охладителя)	При първоначално пускане в експлоатация и след основен ремонт.
8.1.11.5: Преобразуване на NO2 в NO от преобразувател	При първоначално пускане в експлоатация, в рамките на 35 дни преди изпитването и след основен ремонт.
8.1.12.1: Проверка на изсушителя на пробата	За топлинни охладители: при пускане в експлоатация и след основен ремонт. За осмотични мембрани: при пускане в експлоатация, в рамките на 35 дни преди изпитването и след основен ремонт.
8.1.13.1: Везни за прахови частици и претегляне на праховите частици	Независима проверка: при първоначално пускане в експлоатация, в рамките на 370 дни преди изпитването и след основен ремонт. Проверки на пробите за калибриране на нулата, на обхвата и на еталонните проби: в рамките на 12 часа преди претеглянето и след основен ремонт.

8.1.3.   Проверки за точност, повторяемост и шум

Експлоатационните показатели на отделните уреди, посочени в таблица 6.8, са базата за определяне на точността, повторяемостта и шума на даден уред.

Няма изискване да се проверяват точността, повторяемостта или шума на уредите. Може обаче да бъде полезно посочените проверки да се използват, за да се определи спецификация за нов уред, да се проверят експлоатационните показатели на нов уред след доставка или да се отстрани неизправност на наличен уред.

8.1.4.   Проверка за линейност

8.1.4.1.   Обхват и периодичност

Проверка за линейност на всяка включена в таблица 6.5 система за измерване трябва да се прави най-малко толкова често, колкото е указано в таблицата, в съответствие с препоръките на производителя на системата за измерване и добрата техническа преценка. Целта на проверката за линейност е да се определи дали дадена система за измерване има пропорционална реакция в целия целеви обхват на измерване. Проверката за линейност се състои във въвеждане на серии от най-малко 10 еталонни стойности в системата за измерване, освен ако е посочено друго. Системата за измерване определя количествено всяка еталонна стойност. Измерените стойности се сравняват като цяло с еталонните стойности, като се използват методът на линейна регресия с най-малките квадрати и критериите за линейност, посочени в таблица 6.5.

8.1.4.2.   Изисквания към експлоатационните показатели

Ако дадена система за измерване не отговаря на приложимите критерии за линейност от таблица 6.5, това несъответствие трябва да се коригира чрез повторно калибриране, техническо обслужване или замяна на компоненти, в зависимост от това какво е необходимо. Проверката за линейност може да се повтори след коригирането на несъответствието, за да се гарантира, че системата за измерване отговаря на критериите за линейност.

8.1.4.3.   Процедура

Използва се следният протокол за проверката за линейност:

а)	системата за измерване работи при указаните за нея температури, налягания и дебити;

б)	уредът трябва да бъде нулиран, както това се прави преди извършването на изпитване за определяне на емисиите, с въвеждане на нулев сигнал. При газоанализаторите трябва да се използва нулев газ, който отговаря на спецификациите от точка 9.5.1 и се въвежда направо на входа на анализатора;

в)

обхватът на уреда трябва да бъде калибриран, както това се прави преди извършването на изпитване за определяне на емисиите, с въвеждане на сигнал за калибриране на обхвата. При газоанализаторите трябва да се използва газ за калибриране на обхвата, който отговаря на спецификациите от точка 9.5.1 и се въвежда направо на входа на анализатора;

г)

след калибриране на обхвата на уреда нулевото показание трябва да се провери със същия сигнал, който е използван съгласно буква б) от настоящата точка. Въз основа на нулевото показание и добрата техническа преценка се определя дали да се повторят операциите по нулиране или калибриране на обхвата на уреда, преди да се пристъпи към следващата стъпка;

д)

по отношение на всички измервани количества трябва да се използват препоръките на производителя и добрата техническа преценка, за да се изберат еталонните стойности y ref i , които обхващат целия обхват от стойности, очаквани по време на изпитването за определяне на емисиите, като по този начин се избягва необходимостта от екстраполация извън тези стойности. Следва да се избере нулев еталонен сигнал като една от еталонните стойности за проверката за линейност. За проверките за линейност на автономното налягане и на автономната температура трябва да се изберат най-малко три еталонни стойности. За всички други проверки за линейност трябва да се изберат най-малко десет еталонни стойности;

е)	трябва да се използват препоръките на производителя на уреда и добрата техническа преценка, за да се избере редът, в който ще се въвеждат последователностите от еталонни стойности;

ж)	еталонните количества трябва да се подготвят и въведат, както е описано в точка 8.1.4.4. При газоанализаторите трябва да се използват концентрации на газовете, които са в рамките на спецификациите от точка 9.5.1, а газовете да се въвеждат направо на входа на анализатора;

з)	трябва да се даде възможност на уреда да се стабилизира, когато с него се измерва еталонната стойност;

и)	при честота на записване, равна най-малко на минималната честота, посочена в таблица 6.7, се измерва еталонната стойност в продължение на 30 s и се записва средноаритметичната стойност от записаните стойности;

й)	стъпките от букви ж) — и) от настоящата точка се повтарят, докато не бъдат измерени всички еталонни стойности;

к)

трябва да се използват средноаритметичните и еталонните стойности y ref i , за да се изчислят параметрите на линейната регресия с най-малките квадрати и статистическите стойности, които да бъдат сравнени с критериите за минимални експлоатационни показатели, посочени в таблица 6.5. Трябва да се използват изчисленията, описани в допълнение 3 към приложение VII.

8.1.4.4.   Еталонни сигнали

В настоящата точка се описват препоръчваните методи за получаване на еталонни стойности за протокола за проверка на линейността от точка 8.1.4.3. Използват се еталонни стойности, които симулират действителни стойности, или се въвежда действителна стойност и се измерва със система за измерване на еталонни стойности. В последния случай еталонната стойност е стойността, показана от системата за измерване на еталонни стойности. Еталонните стойности и системите за измерването им трябва да бъдат проследими до международен стандарт.

В системи за измерване на температурата с датчици от типа на термодвойките, термосъпротивленията и термисторите проверката за линейност може да бъде извършена като се извади датчикът от системата и на негово място се сложи симулатор. Използваният симулатор трябва да бъде независимо калибриран и да има компенсация на студения преход (студения край). Пропорционалната на температурата проследима до международен стандарт неопределеност на симулатора трябва да бъде по-ниска от 0,5 % от максималната работна температура T max. Ако се използва тази възможност, необходимо е да се използват датчици, за които доставчикът гарантира, че имат точност по-висока от 0,5 % от T max, в сравнение с точността, определена от стандартната им крива на калибриране.

8.1.4.5.   Системи за измерване, за които се изисква проверка за линейност

В таблица 6.5 са посочени системи за измерване, за които се изискват проверки за линейност. За посочената таблица се прилагат изложените по-долу разпоредби:

а)	проверката за линейност трябва да се извършва по-често, ако производителят на уреда препоръчва това, или ако добрата техническа преценка го изисква;

б)	„min“ се отнася до минималната еталонна стойност, която се използва по време на проверката за линейност; Трябва да се отбележи, че тази стойност може да бъде равна на нула или да е отрицателна в зависимост от сигнала;

в)

„max“ обикновено се отнася до максималната еталонна стойност, която се използва по време на проверката за линейност. Например при газовите сепаратори x max е концентрацията на неразделения, неразреден газ за калибриране на обхвата. В следните особени случаи „max“ означава различна стойност: i) при проверката за линейност на везните за прахови частици m max означава типичната маса на филтъра за прахови частици; ii) при проверката за линейност на въртящия момент T max означава посочената от производителя максимална стойност на въртящия момент на двигателя с най-висок въртящ момент, който трябва да бъде изпитан;

г)	посочените обхвати включват граничните стойности. Например посочен обхват от 0,98 — 1,02 за наклона a 1 означава 0,98 ≤ a 1 ≤ 1,02;

д)

посочените проверки за линейност не се изискват за системи, които са преминали проверките за дебит на разредените отработили газове, описани в точка 8.1.8.5 по отношение на проверката с пропан, както и за системи, които са преминали проверките с точност ± 2 % въз основа на химическия баланс на въглерода или кислорода във входящия въздух, горивото или отработилите газове;

е)	по отношение на тези количества критериите, основани на a 1, трябва да се спазват, само ако се изисква абсолютната стойност на количеството, за разлика от случая на сигнал, който е само линейно пропорционален на действителната стойност;

ж)

автономните температури включват температурите на двигателя и условията на околната среда, използвани за регулиране или проверка на условията за функциониране на двигателя, температурите, използвани за регулиране или проверка на критичните условия на системата за изпитване, както и температурите, използвани при изчисляването на емисиите: i) изискват се следните проверки за линейност по отношение на температурата: входящ въздух; изпитвателен(лни) стенд(ове) за последваща обработка на отработилите газове (за двигатели, които се изпитват със системи за последваща обработка на отработилите газове с цикли, за които се прилагат критериите за пускане при студен двигател); въздух за разреждане за вземане на проби от праховите частици (CVS, двойно разреждане и системи с разреждане на част от потока); проби от прахови частици; проба от охладителя (за системи за вземане на газови проби, в които се използват охладители за изсушаване на пробите); ii) следните проверки за линейност по отношение на температурата се изискват, само ако са посочени от производителя на двигателя: вход за горивото; изход на охладителя на въздуха за принудително пълнене, предназначен за използване в изпитвателната камера (за двигатели, изпитвани в изпитвателна камера с топлообменник, симулиращ охладител на въздуха за принудително пълнене на извънпътна подвижна техника); вход за охлаждащия топлоносител на охладителя на въздуха за принудително пълнене, предназначен за използване в изпитвателната камера (за двигатели, изпитвани в изпитвателна камера с топлообменник, симулиращ охладител на въздуха за принудително пълнене на извънпътна подвижна техника); и маслото в маслосъбирателя/маслоутаителя; охлаждащия топлоносител преди термостата (за двигатели с течностно охлаждане);

з)

автономните налягания включват наляганията на двигателя и условията на околната среда, използвани за регулиране или проверка на условията за функциониране на двигателя; наляганията, използвани за регулиране или проверка на критичните условия на системата за изпитване; както и наляганията, използвани при изчисляването на емисиите: i) изискваните проверки за линейност по отношение на налягането са: ограничаване на налягането на входящия въздух; противоналягане на отработилите газове; барометър; налягане на входа на CVS (ако измерването се извършва с използване на CVS); проба от охладителя (за системи за вземане на газови проби, в които се използват охладители за изсушаване на пробите); ii) следните проверки за линейност по отношение на налягането се изискват, само ако са посочени от производителя на двигателя: охладител на въздуха за принудително пълнене и спад на налягането в съединителната тръба в изпитвателната камера (за двигатели с турбокомпресор, изпитвани в изпитвателна камера с топлообменник, симулиращ охладител на въздуха за принудително пълнене на извънпътна подвижна техника), място на подаване на горивото и място на отвеждане на горивото.

Таблица 6.5

Системи за измерване, за които се изискват проверки за линейност

Система за измерване	Количество	Минимална честота на извършване на проверки	Критерии за линейност
				a	SEE	r 2
Честота на въртене на двигателя	n	В рамките на 370 дни преди изпитването	≤ 0,05 % n max	0,98 — 1,02	≤ 2 % n max	≥ 0,990
Въртящ момент на двигателя	T	В рамките на 370 дни преди изпитването	≤ 1 % T max	0,98 — 1,02	≤ 2 % T max	≥ 0,990
Дебит на горивото	qm	В рамките на 370 дни преди изпитването	≤ 1 %	0,98 — 1,02	≤ 2 %	≥ 0,990
Дебит на входящия въздух (1)	qV	В рамките на 370 дни преди изпитването	≤ 1 %	0,98 — 1,02	≤ 2 %	≥ 0,990
Дебит на въздуха за разреждане (1)	qV	В рамките на 370 дни преди изпитването	≤ 1 %	0,98 — 1,02	≤ 2 %	≥ 0,990
Дебит на на разредените отработили газове (1)	qV	В рамките на 370 дни преди изпитването	≤ 1 %	0,98 — 1,02	≤ 2 %	≥ 0,990
Дебит на неразредените отработили газове (1)	qV	В рамките на 185 дни преди изпитването	≤ 1 %	0,98 — 1,02	≤ 2 %	≥ 0,990
Дебити на устройството за серийно вземане на проби (1)	qV	В рамките на 370 дни преди изпитването	≤ 1 %	0,98 — 1,02	≤ 2 %	≥ 0,990
Газови сепаратори	x/x span	В рамките на 370 дни преди изпитването	≤ 0,5 % x max	0,98 — 1,02	≤ 2 % x max	≥ 0,990
Газоанализатори	x	В рамките на 35 дни преди изпитването	≤ 0,5 % x max	0,99 — 1,01	≤ 1 % x max	≥ 0,998
Везни за прахови частици	m	В рамките на 370 дни преди изпитването	≤ 1 % m max	0,99 — 1,01	≤ 1 % m max	≥ 0,998
Автономни налягания	p	В рамките на 370 дни преди изпитването	≤ 1 % p max	0,99 — 1,01	≤ 1 % p max	≥ 0,998
Преобразуване на сигналите за автономната температура от аналогов в цифров формат	T	В рамките на 370 дни преди изпитването	≤ 1 % T max	0,99 — 1,01	≤ 1 % T max	≥ 0,998

8.1.5.   Проверка на реакцията и функцията по обновяване и запис на система с газоанализатори с непрекъснато действие

В настоящия раздел се описва процедурата за обща проверка на реакцията на система с газоанализатори с непрекъснато действие и на функцията по обновяване и записване. Вж. точка 8.1.6 за процедурите за проверка на анализатори от компенсационен тип.

8.1.5.1.   Обхват и периодичност

Тази проверка се извършва след монтиране или замяна на газоанализатор, който се използва за непрекъснато вземане на проби. Тя се извършва и ако системата е преконфигурирана по начин, който може да измени реакцията на системата. Проверката е необходима за газоанализатори с непрекъснато действие, които се използват за цикли на изпитване с преходни режими (NRTC и LSI-NRTC) или RMC, но не се изисква за системи с газоанализатори, които извършват серийно вземане на проби, или за системи с газоанализатори с непрекъснато действие, които се използват само за изпитване с цикъл NRSC с дискретни режими.

8.1.5.2.   Принципи на измерване

С това изпитване се проверява дали честотите на обновяване и записване съответстват на общата реакция на системата при бързо изменение в стойността на концентрациите в сондата за вземане на проби. Системите с газоанализатори трябва да бъдат оптимизирани по такъв начин, че тяхната обща реакция на бързо изменение в стойността на концентрацията да се обновява и записва с подходяща честота, за да се избегне загубата на информация. С това изпитване се цели да се провери и дали системите с газоанализатори с непрекъснато действие отговарят на изискването за минималното време за реакция.

Системните настройки за оценка на времето за реакция трябва да са точно същите, както по време на измерването при провеждане на изпитването (т.е. налягане, дебити, настройки на филтрите на анализаторите и всички други влияния върху общото време за реакция). Определянето на времето за реакция се прави чрез смяна на газовете направо на входа на сондата за вземане на проби. Характеристиките на устройствата за смяната на газовете трябва да са такива, че смяната да се извършва за по-малко от 0,1 s. Газовете, използвани за изпитването, трябва да предизвикват промяна в концентрацията от най-малко 60 % от пълния обхват на скалата (FS).

Кривата на концентрацията за всеки отделен газообразен компонент трябва да се записва.

8.1.5.3.   Изисквания към системата

а)

Времето за реакция на системата трябва да бъде ≤ 10 s с време на нарастване ≤ 5 s за всички измервани компоненти (CO, NOx, CO2 и HC) и за всички използвани обхвати. Преди да се извършат изчисленията на емисиите, посочени в приложение VII, времената на всички данни (концентрация, потоци на въздуха и на горивото) трябва да се коригират въз основа на измерените за тях съответни времена за реакция;

б)

за да се докаже, че времената на обновяване и записване са допустими с оглед на общата реакция на системата, последната трябва да отговаря на един от следните критерии: i) произведението от средното време на нарастване и честотата, при която системата записва обновената концентрация, трябва да бъде най-малко 5. Във всеки случай средното време на нарастване не трябва да бъде повече от 10 s; ii) честотата, при която системата записва концентрацията, трябва да бъде най-малко 2 Hz (вж. също таблица 6.7).

8.1.5.4.   Процедура

Трябва да се използва следната процедура, за да се провери реакцията на всяка система с газоанализатори с непрекъснато действие:

а)

за пускането в експлоатация на уреда трябва да се спазват инструкциите за пускане в експлоатация и за експлоатация на производителя на системата за анализ. Трябва да бъдат направени необходимите настройки на системата за измерване, за да се оптимизират експлоатационните показатели. Тази проверка трябва да бъде направена, докато анализаторът работи в същия режим, както по време на изпитване за определяне на емисиите. Ако системата за вземане на проби на анализатора се използва и от други анализатори и ако потокът от газове към другите анализатори може да окаже влияние върху времето за реакция на системата, другите анализатори трябва да са включени и да работят, докато се провежда посоченото изпитване за проверка. Това изпитване за проверка може да се извършва, когато няколко анализатора споделят една и съща система за вземане на проби по едно и също време. Ако по време на изпитването за определяне на емисиите се използват аналогови филтри или цифрови филтри, работещи в реално време, по време на посочената проверка те трябва да работят по същия начин;

б)

препоръчва се в оборудването, използвано за потвърждаване на времето за реакция на системата, за прехвърляне на газовете между различните връзки да се използват тръби с минимална дължина, като към единия вход на бързодействащ трипътен клапан (2 входа, 1 изход) трябва да се свърже източник на нулев въздух, за да се контролира дебитът на нулевия газ и на смесените газове за калибриране на обхвата към входа на сондата за вземане на проби на системата, или да се постави тройник близо до изхода на сондата. Като правило дебитът на газа е по-висок отколкото дебита на пробата през сондата, а излишъкът се отвежда от входния отвор на сондата. Ако дебитът на газа е по-нисък отколкото дебита на пробата през сондата, концентрациите на газа трябва да се коригират, за да се отчете разреждането с атмосферен въздух, който преминава през сондата. Могат да се използват газове за калибриране на обхвата с две или повече съставки. За смесването на газовете за калибриране на обхвата може да се използва устройство за смесване. Устройството за смесване се препоръчва, когато се смесват газове за калибриране на обхвата, разредени с N2, с газове за калибриране на обхвата, разредени с въздух; Като се използва газов сепаратор, газ за калибриране на обхвата със състав NO-CO-CO2-C3H8-CH4 (допълване с N2) трябва да бъде смесен в еднакви части с газ за калибриране на обхвата NO2, допълнен с пречистен синтетичен въздух. Когато е приложимо, могат да се използват и стандартни двукомпонентни газове за калибриране на обхвата вместо смесен газ NO-CO-CO2-C3H8-CH4 (допълване с газ за калибриране на обхвата N2); в този случай за всеки анализатор трябва да се проведат отделни изпитвания за определяне на реакцията. Изходът на газовия сепаратор трябва да бъде свързан към другия вход на трипътния клапан. Изходът на клапана трябва да бъде свързан към отвеждането на излишните газове в сондата на системата на газоанализатора или към тръба за отвеждане на излишните газове между сондата и преносната тръба към всички проверявани анализатори. Трябва да се използва конфигурация, с която се избягват пулсации на налягането, дължащи се на спирането на потока през устройството за смесване на газовете. Всяка от посочените съставки на газовете се изпуска, ако не е от значение за проверката на анализаторите. Позволено е като алтернатива да се използват бутилки с отделните газове и отделно измерване на времето за реакция;

в)

събирането на данни трябва да се извърши, както следва: i) клапанът трябва да се превключи, за да се започне подаването на нулев газ; ii) дава се възможност за стабилизиране, като се отчита закъснението, породено от преминаването през тръбите, и времето за пълна реакция на най-бавния анализатор; iii) събирането на данни трябва да започне с честотата, използвана по време на изпитването за определяне на емисиите. Всяка записана стойност трябва да бъде уникална актуализирана концентрация, измерена от анализатора; записаните стойности не трябва да се изменят чрез интерполация или филтриране; iv) клапанът трябва да бъде превключен в положение, в което се дава възможност смесените газове за калибриране на обхвата да преминават към анализаторите. Това време трябва да се записва като t 0; v) отчита се закъснението, породено от преминаването през тръбите, и времето за пълна реакция на най-бавния анализатор; vi) потокът трябва да бъде превключен в положение, в което се дава възможност на нулевия газ да преминава към анализаторите. Това време трябва да се записва като t 100; vii) отчита се закъснението, породено от преминаването през тръбите, и времето за пълна реакция на най-бавния анализатор; viii) последователността от действия от буква в), подточки iv) — vii) от настоящата точка се повтаря, докато се запишат седем пълни цикъла, като се завършва с нулев газ, който се подава към анализаторите; ix) записването се спира.

8.1.5.5.   Оценка на експлоатационните показатели

Данните от точка 8.1.5.4, буква в) се използват за изчисляване на средното време на нарастване за всеки от анализаторите.

а)

ако е избрано да се покаже съответствие с точка 8.1.5.3, буква б), подточка i), трябва да се приложи следната процедура: времената на нарастване (в s) се умножават по съответните им честоти на записване, изразени в Hz (1/s). Стойността на всеки от резултатите трябва да бъде най-малко 5. Ако стойността е по-малка от 5, трябва да се увеличи честотата на записване, да се регулират дебитите или да се измени конструкцията на системата за вземане на проби, за да се увеличи времето на нарастване, колкото е необходимо. Могат също да бъдат конфигурирани цифрови филтри с цел увеличаване на времето на нарастване;

б)	ако е избрано да се покаже съответствие с точка 8.1.5.3, буква б), подточка ii), достатъчно е да се покаже съответствие с изискванията от точка 8.1.5.3, буква б), подточка ii).

8.1.6.   Проверка на времето за реакция за анализатори от компенсационен тип

8.1.6.1.   Обхват и периодичност

Тази проверка се извършва, за да се определи реакцията на газоанализаторите с непрекъснато действие, когато реакцията на един анализатор се компенсира от друг анализатор, за да се определи количеството на газообразните емисии. При тази проверка водната пара трябва да се разглежда като газова съставка. Проверката се изисква за анализаторите с непрекъснато действие, използвани за цикли на изпитване с преходни режими (NRTC и LSI-NRTC) или RMC. Проверката не се изисква за газоанализатори на серийно вземани проби или за газоанализатори с непрекъснато действие, които се използват само за изпитване с цикъл NRSC с дискретни режими. Проверката не се прилага за корекцията с оглед на водата, която се отделя от пробата при последващата обработка. Тази проверка трябва да се извърши след първоначалното пускане в експлоатация (т.е. след пускането в експлоатация на изпитвателната камера). След основен ремонт може да се приложи точка 8.1.5, за да се провери наличието на еднотипна реакция, при условие че всеки заменен компонент е преминал в определен момент проверка за еднотипна реакция във влажна среда.

8.1.6.2.   Принципи на измерване

С настоящата процедура се проверява синхронизацията във времето и еднотипната реакция на непрекъснатите комбинирани измервания на газовите потоци. За извършването на процедурата е необходимо да се гарантира, че са включени всички алгоритми за компенсация и корекции с оглед на влажността.

8.1.6.3.   Изисквания към системата

Изискванията относно общото време за реакция и времето на нарастване, посочени в точка 8.1.5.3, буква а), се прилагат и към анализаторите от компенсационен тип. Освен това ако честотата на записване е различна от честотата на обновяване на непрекъснатия комбиниран/компенсиран сигнал, за проверката, която се изисква по силата на точка 8.1.5.3, буква б), подточка i), трябва да се използва по-ниската от тези две честоти.

8.1.6.4.   Процедура

Използват се всички процедури, посочени в точка 8.1.5.4, букви а) — в). Освен това трябва да се измерва и времето за реакция и времето на нарастване по отношение на водната пара, ако се използва алгоритъм за компенсиране, основаващ се на измереното количество водна пара. В този случай най-малко един от газовете, използвани за калибриране (но не NO2) трябва да бъде овлажнен, както следва:

Ако в системата не се използва изсушител на пробата за отстраняване на водата от газа от пробата, газът за калибриране на обхвата се овлажнява, като газовата смес се пропуска през херметично затворен съд, който овлажнява газа до най-високата за пробата температура на оросяване, която се предполага по време на вземането на проби от емисиите, като се барботира през дестилирана вода. Ако в системата по време на изпитването се използва изсушител на пробата, който е преминал проверка за изсушители на проби, овлажнената газова смес може да се въведе след изсушителя на пробата, като се барботира през дестилирана вода в херметично затворен съд при 298 ± 10 K (25 ± 10 oC), или при температура, по-висока от температурата на оросяване. Във всички случаи след съда овлажненият газ трябва да се поддържа при температура, която е най-малко с 5 K (5 oC) по-висока от локалната температура на оросяване в тръбопровода. Трябва да се отбележи, че е възможно да се изпусне всяка една от посочените съставки на газовете, ако тя не е от значение за анализаторите при тази проверка. Ако някоя от съставките на газовете не е чувствителна към корекцията за вода, проверката за реакция на тези анализатори може да се извърши без овлажняване.

8.1.7.   Измерване на параметрите на двигателя и на условията на околната среда

Производителят на двигателя трябва да приложи вътрешни процедури за качество, проследими до признати национални или международни стандарти. В противен случай се прилагат следните процедури.

8.1.7.1.   Калибриране на въртящия момент

8.1.7.1.1.   Обхват и периодичност

Всички системи за измерване на въртящия момент, включително датчиците и системите за измерване на въртящия момент на динамометъра, трябва да бъдат калибрирани след първоначално пускане в експлоатация и след основен ремонт, като се използват, наред с други средства, еталонни сили или дължини на рамена на лостове, съчетани с постоянна тежест. Калибрирането се повтаря в зависимост от добрата техническа преценка. За линеаризиране на сигнала от датчика за въртящия момент се използват указанията на производителя. Допускат се и други методи за калибриране.

8.1.7.1.2.   Калибриране с използване на постоянна тежест

При този метод се прилага известна сила, като се окачват известни тежести на известно разстояние по рамото на лост. Трябва да се гарантира, че рамото на лоста с тежестите е перпендикулярно на силата на тежестта (т.е. е хоризонтално) и перпендикулярно на оста на въртене на динамометъра. За всеки приложим обхват на измерване на въртящия момент трябва да се приложат най-малко шест комбинации от тежести за калибриране, като тежестите се разпределят приблизително равномерно в обхвата. При калибрирането динамометърът трябва да извършва възвратно-постъпателно или въртеливо движение за намаляване на статичния хистерезис на триене. Силата, която отговаря на всяка тежест, се определя чрез умножаване на нейната проследима до международен еталон маса по локалната стойност на земното ускорение.

8.1.7.1.3.   Калибриране с използване на тензометър или динамометричен пръстен

При този метод се прилага сила или като се окачват тежести на рамото на лост (тежестите и дължината на рамото на лоста, на което са окачени, не се използват при определянето на еталонния въртящ момент), или чрез задействане на динамометъра при различни стойности на въртящия момент. За всеки приложим обхват на измерване на въртящия момент трябва да се приложат най-малко шест комбинации от сили, като величините на силите се разпределят приблизително равномерно в обхвата. При калибрирането динамометърът трябва да извършва възвратно-постъпателно или въртеливо движение за намаляване на статичния хистерезис на триене. В този случай еталонният въртящ момент се определя чрез умножаване на резултата относно силата, получен с еталонния измервателен уред (тензометър или динамометричен пръстен), по действителната дължина на рамото на лоста, която се измерва от точката, в която се извършва измерването на силата, до оста на въртене на динамометъра. Трябва да се гарантира, че тази дължина се измерва перпендикулярно на измервателната ос на еталонния измервателен уред и перпендикулярно на оста на въртене на динамометъра.

8.1.7.2.   Калибриране на налягането, температурата и температурата на оросяване

Уредите за измерване на налягането, температурата и температурата на оросяване трябва да се калибрират при първоначално пускане в експлоатация. Следват се инструкциите на производителя на уреда, а за повтарянето на калибрирането се използва добрата техническа преценка.

За системи за измерване на температурата с термодвойки, съпротивителни температурни датчици или термисторни датчици, калибрирането на системата трябва да се извърши, както е описано в точка 8.1.4.4 за проверката за линейност.

8.1.8.   Измервания, свързани с разхода

8.1.8.1.   Калибриране на разхода на гориво

Разходомерите за горивото трябва да се калибрират при първоначално пускане в експлоатация. Следват се инструкциите на производителя на уреда, а за повтарянето на калибрирането се използва добрата техническа преценка.

8.1.8.2.   Калибриране на дебита на входящия въздух

Дебитомерите за входящия въздух трябва да се калибрират при първоначално пускане в експлоатация. Следват се инструкциите на производителя на уреда, а за повтарянето на калибрирането се използва добрата техническа преценка.

8.1.8.3.   Калибриране на дебита на отработилите газове

Дебитомерите за отработилите газове трябва да се калибрират при първоначално пускане в експлоатация. Следват се инструкциите на производителя на уреда, а за повтарянето на калибрирането се използва добрата техническа преценка.

8.1.8.4.   Калибриране на дебита на разредените отработили газове (CVS)

8.1.8.4.1.   Общи сведения

а)	в настоящия раздел се описва как да се калибрират дебитомерите за разредените отработили газове при системи с вземане на проби при постоянен обем (CVS);

б)

това калибриране се извършва, когато дебитомерът е монтиран на постоянното си място. Калибрирането трябва да се извърши, след като някоя част от системата преди или след дебитомера е била изменена по начин, който може да повлияе върху калибрирането на дебитомера. Калибрирането трябва да се извърши при първоначалното монтиране на устройството за вземане на проби при постоянен обем (CVS) и когато въпреки коригиращото действие не може да се удовлетворят изискванията на проверката на дебита на разредените отработили газове (т.е. проверката с пропан), посочена в точка 8.1.8.5;

в)

дебитомерът за CVS трябва да бъде калибриран, като се използва еталонен дебитомер, като например дебитомер с тръба на Вентури с дозвукова скорост на флуида (SSV), дебитомерна дюза с голям радиус, бленда с гладък отвор, елемент с ламинарен поток, набор от тръби на Вентури с критична (свръхзвукова) скорост на флуида (CFV) или ултразвуков дебитомер. Трябва да се използва еталонен дебитомер, който позволява да се получават количествени данни, съответстващи на проследими до международен еталон стойности с неопределеност до ± 1 %. Реакцията на еталонния дебитомер спрямо потока трябва да се използва като еталонна стойност за калибрирането на дебитомера за CVS;

г)	не може да се използва защитен екран или друг ограничител на налягането, който би могъл да повлияе на дебита преди еталонния дебитомер, освен ако последният не е бил калибриран с използване на посочения ограничител на налягането;

д)	последователността на калибриране, описана в настоящата точка 8.1.8.4, се отнася до моларния подход. За съответната последователност, използвана при подхода, основан на масата, вж. точка 2.5 от приложение VII;

е)

по избор на производителя тръбата на Вентури с критична (свръхзвукова) скорост на флуида (CFV) или тръбата на Вентури с дозвукова скорост на флуида (SSV) алтернативно могат да бъдат отстранени от постоянното им място за калибриране, при условие че са изпълнени следните изисквания, когато са монтирани в CVS: 1) При монтирането на CFV или SSV в CVS се използва добрата техническа преценка, за да се установи чрез проверка, че не са предизвикани пропуски (течове) между входа на CVS и тръбата на Вентури. 2) След калибрирането ex-situ на тръбата на Вентури трябва да се проверят всички комбинации на потока през тръбата на Вентури за CFV или да се направи проверка в минимум 10 точки от потока за SSV, като се използва проверката с пропан, както е описано в точка 8.1.8.5. Резултатът от проверката с пропан за всяка точка от потока през тръбата на Вентури не може да надвишава допустимото отклонение, посочено в точка 8.1.8.5.6. 3) За да се провери калибрирането ex-situ за CVS с повече от една CFV, трябва да се извърши следната проверка: i) използва се устройство за постоянен поток за осигуряване на постоянен поток от пропан към тръбата за разреждане; ii) концентрациите на въглеводороди се измерват при най-малко 10 отделни дебита при дебитомер със SSV, или при всички възможни комбинации на потока при дебитомер със CFV, като се поддържа постоянен потокът от пропан; iii) фоновата концентрация на въглеводороди във въздуха за разреждане се измерва в началото и в края на посоченото изпитване. Средната фонова концентрация при всяко от измерванията във всяка точка от потока трябва да се извади преди извършването на регресионния анализ, посочен в подточка iv); iv) извършва се степенна регресия, като се използват всички обединени в двойки стойности на дебита и коригираната концентрация, за да се получи зависимост под формата на y = a × x b, като се използва концентрацията като независима променлива и дебитът като зависима променлива. За всяка точка с данни се изисква изчисляване на разликата между измерения дебит и стойността, представена от кривата. Разликата във всяка точка трябва да бъде по-малка от ± 1 % от съответната стойност на регресията. Стойността на b трябва да бъде между – 1,005 и – 0,995. Ако резултатите не отговарят на тези граници, трябва да бъдат предприети коригиращи действия в съответствие с точка 8.1.8.5.1, буква а).

8.1.8.4.2.   Калибриране на обемната помпа

Обемната помпа трябва да се калибрира, за да се определи уравнението на зависимостта между потока и честота на въртене на помпата, чрез която се отчитат пропуските през уплътнителните повърхности на помпата като функция от налягането на входа на помпата. Трябва да се определят уникалните коефициенти на уравнението за всяка честота на въртене, при която работи обемната помпа. Дебитомерът за обемната помпа трябва да се калибрира, както следва:

а)	системата се свързва по начина, показан на фигура 6.5;

б)	пропуските между калибровъчния дебитомер и обемната помпа трябва да бъдат по-малки от 0,3 % от общия поток при най-ниската калибрирана стойност на потока, например при най-голямо ограничаване на налягането и при най-ниска честота на въртене на обемната помпа;

в)	докато обемната помпа работи, на входа ѝ трябва да се поддържа постоянна температура, която да бъде в рамките на ± 2 % от средната абсолютна температура на входа T in;

г)	честотата на въртене на обемната помпа се установява на първата честота на въртене, при която се предвижда тя да бъде калибрирана;

д)	регулируемият ограничител се установява в максимално отворено положение;

е)

обемната помпа се задейства и оставя да работи най-малко 3 минути, за да се стабилизира системата. След това при непрекъснато работеща помпа се записват средните стойности за най-малко 30 s на данните за пробите за всяко от следните количества: i) средният дебит на еталонния дебитомер ; ii) средната температура на входа на обемната помпа T in;; iii) средното статично абсолютно налягане на входа на обемната помпа p in; iv) средното статично абсолютно налягане на изхода на обемната помпа p out; v) средната честота на въртене на обемната помпа n PDP;

ж)	клапанът на ограничителя постепенно се затваря, за да се намали абсолютното налягане на входа на обемната помпа p in;

з)	стъпките в букви е) и ж) от точка 8.1.8.4.2 се повтарят, за да се запишат данни при най-малко шест позиции на ограничителя, които отразяват целия обхват на възможните работни налягания на входа на обемната помпа;

и)	обемната помпа се калибрира, като се използват събраните данни и уравненията, посочени в приложение VII;

й)	стъпките в букви е) — и) от настоящата точка се повтарят за всяка честота на въртене, при която работи обемната помпа;

к)	трябва да се използват уравненията в раздел 3 от приложение VII (моларен подход) или от раздел 2 от приложение VII (подход, основан на масата), за да се определи уравнението за дебита на обемната помпа за изпитването за определяне на емисиите;

л)	калибрирането трябва да се провери, като се извърши проверката на CVS (т.е. проверката с пропан), описана в точка 8.1.8.5;

м)	обемната помпа не може да се използва при налягане, по-ниско от най-ниското налягане на входа, което е изпитано при калибрирането.

8.1.8.4.3.   Калибриране на тръба на Вентури с критична (свръхзвукова) скорост на флуида (CFV)

Трябва да се калибрира тръбата на Вентури с критична (свръхзвукова) скорост на флуида (CFV), за да се провери нейният коефициент на изтичане C d, при най-ниската стойност на очакваната разлика в статичното налягане на входа и на изхода на CFV. Дебитомерът със CFV трябва да се калибрира, както следва:

а)	системата се свързва по начина, показан на фигура 6.5;

б)	нагнетателният вентилатор се включва след CFV;

в)	докато CFV работи, на входа ѝ трябва да се поддържа постоянна температура, която да бъде в рамките на ± 2 % от средната абсолютна температура на входа T in;

г)	пропуските между калибровъчния дебитомер и CFV трябва да бъдат по-малко от 0,3 % от общия поток при най-силно ограничаване на налягането;

д)

регулируемият ограничител трябва да се установи в максимално отворено положение. Вместо с регулируем ограничител, налягането след CFV може да се изменя, като се изменя честотата на въртене на нагнетателния вентилатор или като се въведе контролиран пропуск. Трябва да се отбележи, че някои нагнетателни вентилатори имат ограничения за работа без товар;

е)

CFV трябва да се задейства и остави да работи най-малко 3 минути, за да се стабилизира системата. CFV трябва да се остави да работи непрекъснато и да се записват средните стойности за най-малко 30 s на данните за пробите за всяко от следните количества: i) средният дебит на еталонния дебитомер ; ii) по избор, средната стойност на температурата на оросяване на въздуха за калибриране T dew. Вж. приложение VII за приемливите допускания при измерването на емисиите; iii) средната температура на входа на тръбата на Вентури T in; iv) средното статично абсолютно налягане на входа на тръбата на Вентури p in; v) средната разлика в статичното налягане между входа и изхода на CFV Δp CFV;

ж)	клапанът на ограничителя постепенно се затваря, за да се намали абсолютното налягане на входа на CFV p in;

з)

стъпките в букви е) и ж) от настоящата точка се повтарят, за да се запишат данни за средните стойности от най-малко десет позиции на ограничителя, така че да се изпита възможно най-пълният обхват от очаквани по време на изпитването стойности на Δp CFV. Не се изисква да се отстранят свързаните с калибрирането компоненти или компонентите на CVS, за да се извърши калибриране при най-ниските възможни стойности на ограничаване на налягането;

и)	C d и най-високото допустимо съотношение на налягането r трябва да се определят, както е описано в приложение VII;

й)	при извършването на изпитвания за определяне на емисиите, за определяне на дебита през CFV трябва да се използва C d. CFV не трябва да се използва над най-високата допустима стойност на r, определена в приложение VII;

к)	калибрирането трябва да се провери, като се извърши проверката на CVS (т.е. проверката с пропан), описана в точка 8.1.8.5;

л)

ако CVS е конфигурирана да управлява едновременно няколко свързани паралелно CFV, CVS трябва да се калибрира, като се използва един от следните методи: i) всяка комбинация от CFV трябва да се калибрира в съответствие с настоящия раздел и с приложение VII. Вж. приложение VII за указания за изчисляването на дебитите за тази възможност; ii) всяка CFV трябва да се калибрира в съответствие с настоящата точка и с приложение VII. Вж. приложение VII за указания за изчисляването на дебитите за тази възможност.

8.1.8.4.4.   Калибриране на SSV

Тръбата на Вентури с дозвукова скорост на флуида (SSV) трябва да се калибрира, за да се определи нейният коефициент на изтичане C d за очаквания обхват на стойности на налягането на входа ѝ. Дебитомерът за SSV трябва да се калибрира, както следва:

а)	системата се свързва по начина, показан на фигура 6.5;

б)	нагнетателният вентилатор се включва след SSV;

в)	пропуските между калибровъчния дебитомер и SSV трябва да бъдат по-малко от 0,3 % от общия поток при най-силно ограничаване на налягането;

г)	докато SSV работи, на входа ѝ трябва да се поддържа постоянна температура, която да бъде в рамките на ± 2 % от средната абсолютна температура на входа T in;

д)

регулируемият ограничител или нагнетателният вентилатор с регулируема честота на въртене се регулират, така че дебитът да бъде по-висок от най-високия дебит, очакван по време на изпитването. Дебитите не може да се екстраполират извън калибрираните стойности, така че се препоръчва да се гарантира, че числото на Рейнолдс Re в стеснението на SSV при най-високия калибриран дебит е по-голямо от най-голямото Re, очаквано по време на изпитването;

е)

SSV трябва да се задейства и да се остави да работи най-малко 3 минути, за да се стабилизира системата. SSV трябва да се остави да работи непрекъснато и да се записва средната стойност за най-малко 30 s на данните за пробите за всяко от следните количества: i) средният дебит на еталонния дебитомер ; ii) по избор, средната стойност на температурата на оросяване на въздуха за калибриране T dew. Вж. приложение VII за приемливите допускания; iii) средната температура на входа на тръбата на Вентури T in; iv) средното статично абсолютно налягане на входа на тръбата на Вентури p in; v) разликата между статичното налягане на входа на тръбата на Вентури и статичното налягане в стеснението на тръбата на Вентури Δp SSV;

ж)	клапанът на ограничителя постепенно се затваря или се намалява честотата на въртене на нагнетателния вентилатор, за да се намали дебитът;

з)	стъпките в букви е) и ж) от настоящата точка се повтарят, за да се запишат данни за най-малко десет стойности на дебита;

и)	трябва да се определи функционалната зависимост на C d спрямо Re, като се използват събраните данни и уравненията в приложение VII;

й)	калибрирането трябва да се провери, като се извърши проверката на CVS (т.е. проверката с пропан), описана в точка 8.1.8.5, с използване на новото уравнение за зависимостта на C d спрямо Re;

к)	SSV трябва да се използва само при калибрирани стойности на дебита, които са между най-ниската и най-високата стойност;

л)	трябва да се използват уравненията в раздел 3 от приложение VII (моларен подход) или от раздел 2 от приложение VII (подход, основан на масата), за да се определи потокът през SSV при изпитването;

8.1.8.4.5.   Калибриране с ултразвук (запазено)

Фигура 6.5

Схематични диаграми на системата за калибриране на потока на разредените отработили газове (CVS)

8.1.8.5.   Проверка на CVS и на устройството за серийно вземане на проби (проверка с пропан)

8.1.8.5.1.   Въведение

а)

проверката с пропан служи да се провери CVS с цел да се определи има ли разминаване в измерените стойности за потока на разредените отработили газове. Проверката с пропан служи също и да се провери устройството за серийно вземане на проби с цел да се определи има ли разминаване в някоя система за серийно вземане на проби, която взема проби от CVS, както е описано в буква е) от настоящата точка. Като се използват добрата техническа преценка и безопасните практики тази проверка може да се извърши, като се използва газ, различен от пропан, например CO2 или CO. Ако проверката с пропан се окаже неуспешна, това може да е признак за един или повече проблеми, които могат да налагат предприемането на коригиращо действие, както следва: i) неправилно калибриране на анализатора. Анализаторът с пламъчнойонизационен детектор трябва да се калибрира повторно, поправи или замени; ii) трябва да се извършат проверки за пропуски на тръбата на CVS, съединенията, крепежните елементи, както и на системата за вземане на проби за НС, съгласно точка 8.1.8.7; iii) проверката за лошо смесване трябва да се извърши в съответствие с точка 9.2.2; iv) проверката за замърсяване с въглеводороди в системата за вземане на проби трябва да се извърши, както е описано в точка 7.3.1.2; v) промяна в калибрирането на CVS. Трябва да извърши калибриране на място на дебитомера за CVS, както е описано в точка 8.1.8.4; vi) други проблеми с CVS, оборудването за проверка на пробите или програмното осигуряване. Трябва да се проверят за наличие на дефекти системата с CVS, оборудването за проверка на CVS, както и програмното осигуряване;

б)

при проверката с пропан се използва еталонна маса или еталонен дебит на C3H8 като индикаторен газ в CVS. Ако се използва еталонен дебит, трябва да се отчита всяко поведение на C3H8 в еталонния дебитомер, което е различно от това на идеалния газ. Вж. раздел 2 от приложение VII (подход, основан на масата) или раздел 3 от приложение VII (моларен подход), в които е описано как да се калибрират и използват някои дебитомери. В точка 8.1.8.5 и в приложение VII не може да се използва допускане за идеален газ. При проверката с пропан изчислената маса на въведения C3H8 се сравнява с еталонната стойност, като се използват измерванията на HC и на дебита в CVS.

8.1.8.5.2.   Метод на въвеждане на известно количество пропан в системата с CVS

Общата точност на системата за вземане на проби с CVS и на аналитичната система се определя с въвеждането в системата, когато тя работи нормално, с подаване на известна маса замърсяващ газ. Замърсителят се анализира и масата се изчислява в съответствие с приложение VII. Използва се една от следните две техники:

а)

измерване с гравиметрична техника, което се извършва, както следва: масата на малка бутилка, напълнена с въглероден оксид или пропан, се определя с точност до ± 0,01 g. В продължение на около 5 до 10 минути системата с CVS работи като при нормално изпитване за определяне на емисиите на отработили газове, като през това време в системата се подава въглероден оксид или пропан. Количеството отделен чист газ се определя посредством диференциално претегляне. Проба от газа се анализира с обичайното оборудване (метод с торбичка за вземане на проби или метод с интегриране) и се изчислява масата на газа;

б)

измерване с бленда за критична скорост на флуида, което се извършва, както следва: известно количество чист газ (въглероден оксид или пропан) се вкарва в системата с CVS през калибрирана бленда за критична скорост на флуида. Ако налягането на входа е достатъчно високо, дебитът, който се регулира с калибрирана бленда за критична скорост на флуида, е независим от налягането на изхода на блендата (критична скорост на флуида). В продължение на около 5 до 10 минути системата с CVS работи както по време на нормално изпитване за определяне на емисиите на отработили газове. Проба от газа се анализира с обичайното оборудване (метод с торбичка за вземане на проби или метод с интегриране) и се изчислява масата на газа.

8.1.8.5.3.   Подготовка на проверката с пропан

Проверката с пропан се подготвя, както следва:

а)	ако се използва еталонна маса C3H8, а не еталонен дебит, трябва да се набави бутилка, заредена с C3H8. Масата на еталонната бутилка с C3H8 трябва да се определи с точност от ± 0,5 % от количеството C3H8, което се предвижда да се използва;

б)	трябва да се изберат подходящи дебити за CVS и за C3H8;

в)	в CVS се избира точка за вдухване на C3H8. Точката за вдухване трябва да се избере така, че да бъде толкова близо до мястото, в което изпускателната уредба на двигателя се въвежда в CVS, колкото е практически възможно. Бутилката с C3H8 се свързва към системата за вдухване;

г)	CVS се задейства и стабилизира;

д)	всички топлообменници в системата за вземане на проби трябва да са предварително загрети или предварително охладени;

е)	загретите и охладените компоненти, като тръбопроводите за вземане на проби, филтрите, охладителите и помпите, се оставят да се стабилизират при работната си температура;

ж)	ако е приложимо, се извършва проверка за пропуски в частта, в която се създава вакуум, на системата за вземане на проби за НС по описания в точка 8.1.8.7 начин.

8.1.8.5.4.   Подготовка на системата за вземане на проби за HC за проверката с пропан

Проверката за пропуски в частта, в която се създава вакуум, на системата за вземане на проби за НС може да се извърши в съответствие с буква ж) от настоящата точка. Ако се използва тази процедура, може да се използва процедурата за замърсяване с НС от точка 7.3.1.2. Ако проверката за пропуски в частта, в която се създава вакуум, не е извършена в съответствие с буква ж), тогава системата за вземане на проби за НС трябва да се нулира, калибрира по обхват и провери за замърсяване, както следва:

а)	трябва да се избере най-ниският обхват на анализатора на НС, при който може да се измерват очакваната за CVS концентрация на C3H8, както и дебитите на C3H8;

б)	анализаторът на НС трябва да се нулира, като се използва чист въздух, служещ за нулев газ, който се въвежда във входа на анализатора;

в)	анализаторът на НС трябва да се калибрира с газ за калибриране на обхвата C3H8, който се въвежда във входа на анализатора;

г)	в сондата за НС или във връзката между сондата за НС и преносната тръба се въвежда поток с излишък чист въздух, служещ за нулев газ;

д)

постоянната концентрация на НС в системата за вземане на проби за НС трябва да се измерва, докато се подава с излишък поток чист въздух, служещ за нулев газ. За серийно вземане на проби за НС трябва да се пълни контейнер за съхраняване на серии от проби (например торбичка) и да се измерва концентрацията на НС, отговаряща на въздушния дебит с излишък;

е)

ако концентрацията на НС, отговаряща на въздушния дебит с излишък, надвишава 2 μmol/mol, процедурата трябва да се преустанови, докато не се отстрани замърсяването. Трябва да се определи източникът на замърсяването и да се предприеме коригиращо действие, например почистване на системата или замяна на замърсените участъци;

ж)

когато концентрацията на НС, отговаряща на въздушния дебит с излишък, не надвишава 2 μmol/mol, тази стойност се записва като x HCinit и се използва за коригиране на замърсяването с НС, както е описано в раздел 2 от приложение VII (подход, основан на масата) или в раздел 3 от приложение VII (моларен подход).

8.1.8.5.5.   Извършване на проверка с пропан

а)

Проверката с пропан се извършва, както следва: i) за серийно вземане на проби за НС се свързват чисти среди за съхранение, като например торбички, от които е изпомпан въздухът; ii) уредите за измерване на НС трябва да работят съгласно инструкциите на техния производител; iii) ако се предвижда корекция за фоновите концентрации на НС във въздуха за разреждане, трябва да се измери и запише фоновата концентрация на НС във въздуха за разреждане; iv) нулират се всички устройства за интегриране; v) вземането на проби започва и се задействат интеграторите на потока; vi) започва освобождаването на C3H8 при избрания дебит. Ако се използва еталонен дебит на C3H8, се задейства и интегрирането на този дебит; vii) продължава освобождаването на C3H8, докато не бъде освободен поне толкова C3H8, че да е достатъчно за се гарантира точното количествено определяне на еталонния C3H8 и на измерения C3H8; viii) бутилката с C3H8 се затваря и вземането на проби продължава, докато не се отчетат времезакъсненията, дължащи се на преноса на пробата и реакцията на анализатора; ix) вземането на проби спира и всички интегратори се спират;

б)

при измерване с бленда за критична скорост на флуида може да се използва следната процедура за проверката с пропан вместо метода от точка 8.1.8.5.5, буква а); i) за серийно вземане на проби за НС се свързват чисти среди за съхранение, като например торбички, от които е изпомпан въздухът; ii) уредите за измерване на НС трябва да работят съгласно инструкциите на техния производител; iii) ако се предвижда корекция за фоновите концентрации на НС във въздуха за разреждане, трябва да се измери и запише фоновата концентрация на НС във въздуха за разреждане; iv) нулират се всички устройства за интегриране; v) съдържанието на еталонната бутилка с C3H8 трябва да бъде освобождавано с избрания дебит; vi) измерванията започват и се задействат интеграторите на потока, след като се потвърди, че концентрацията на НС е стабилна; vii) продължава освобождаването на съдържанието на бутилката, докато не бъде освободен поне толкова C3H8, че да се гарантира точното количествено определяне на еталонния C3H8 и на измерения C3H8; viii) всички интегратори се спират; ix) затваря се еталонната бутилка с C3H8.

8.1.8.5.6.   Оценка на проверката с пропан

Следизпитвателната процедура трябва да бъде изпълнена, както следва:

а)	ако е използвано серийно вземане на проби, пробите от серията се анализират възможно най-бързо;

б)	след анализиране на HC се извършва корекция за замърсяването и фона;

в)	трябва да се изчисли общата маса на C3H8 въз основа на данните от CVS и HC, както е описано в приложение VII, като се използва моларната маса на C3H8 — M C3H8, вместо действителната моларна маса на HC — M HC;

г)

ако се използва еталонна маса (гравиметрична техника), масата на пропана в бутилката трябва да се определи с точност до ± 0,5 %, а еталонната маса на C3H8 трябва да се определи, като от масата на пълната бутилка с пропан се извади масата на празната бутилка. Ако се използва бленда за критична скорост на флуида (измерване с бленда за критична скорост на флуида), масата на пропана се определя, като дебитът се умножи по времето на изпитването;

д)	еталонната маса на C3H8 се изважда от изчислената маса. Ако разликата е в рамките на ± 3,0 % от еталонната маса, се приема, че CVS е преминало проверката.

8.1.8.5.7.   Проверка на системата за вторично разреждане на прахови частици

Когато проверката с пропан трябва да се повтори за проверка на системата за вторично разреждане на прахови частици, за целта се използва следната процедура, описана в букви а) — г):

а)

системата за вземане на проби за НС трябва да се конфигурира така, че да се извлича проба от място в близост до средата за съхранение на устройството за серийно вземане на проби (като например филтър за прахови частици). Ако абсолютното налягане на това място е твърде ниско за извличане на проба за НС, проби за НС могат да бъдат взети от изхода на помпата на устройството за серийно вземане на проби. Необходимо е да се подхожда предпазливо, когато се вземат проби от изхода на помпата, тъй като пропуски на помпата след дебитомера на устройството за серийно вземане на проби, които иначе са приемливи, ще доведат до фалшив провал на проверката с пропан;

б)	проверката с пропан се повтаря, както е описано в настоящата точка, но проби за НС трябва да бъдат взети с устройството за серийно вземане на проби;

в)	масата на C3H8 се изчислява, като се взема предвид всякакво вторично разреждане, причинено от устройството за серийно вземане на проби;

г)	еталонната маса на C3H8 се изважда от изчислената маса. Ако разликата е в рамките на ± 5 % от еталонната маса, се приема, че устройството за серийно вземане на проби е преминало проверката. Ако разликата е по-голяма, трябва да се предприеме коригиращо действие.

8.1.8.5.8.   Проверка на изсушителя на пробата

ако се използва датчик за влажност за непрекъснато наблюдение на температурата на оросяване на изхода на изсушителя на пробата, тази проверка не се прилага, при условие че се гарантира, че на изхода на изсушителя влажността е под минималните стойности, използвани при проверките на намаляването на показанията, смущенията и компенсацията;

а)

ако се използва изсушител на пробата, както е разрешено в съответствие с точка 9.3.2.3.1, за отстраняване на водата от газа от пробата, работните параметри на топлинните охладители се проверяват при монтирането и след основен ремонт. При изсушители с осмотична мембрана работните параметри се проверяват при монтирането, след основен ремонт и в рамките на 35 дни преди изпитването;

б)

водата може да намали способността на анализатора да измерва правилно съставката на отработилите газове, която е предмет на интерес, и поради това понякога се отстранява, преди газът от пробата да достигне до анализатора. Водата може например да повлияе отрицателно на реакцията спрямо NOx на хемилуминесцентния детектор чрез потискане поради контакта, и също може да повлияе положително на NDIR анализатор, като предизвиква реакция, сходна с реакцията спрямо CO;

в)	изсушителят на пробата трябва да отговаря на спецификациите, определени в точка 9.3.2.3.1 за температурата на оросяване T dew и абсолютното налягане p total след изсушителя с осмотична мембрана или топлинния охладител;

г)

трябва да се използват следните методи за проверка на изсушителя на пробата, за да се определят работните параметри на последния, или въз основа на добрата техническа оценка да се разработи друг протокол: i) за изработване на необходимите връзки трябва да се използват тръби от неръждаема стомана или от политетрафлуороетилен (PTFE); ii) N2 или пречистен въздух се овлажняват чрез барботиране през дестилирана вода в херметично затворен съд, в който газът се овлажнява до най-високата температура на оросяване, която се предполага по време на вземането на проби за емисиите; iii) овлажненият газ се въвежда преди изсушителя на пробата; iv) температурата на овлажнения газ след съда за овлажняване трябва да се поддържа най-малко с 5 oC над температура на оросяване на газа; v) температурата на оросяване T dew и налягането p total на овлажнения газ трябва да се измерват възможно най-близо до входа на изсушителя на пробата, за да се гарантира, че температурата на оросяване е най-високата, която се предполага при вземането на проби за емисиите; vi) температурата на оросяване T dew и налягането p total на овлажнения газ трябва да се измерват възможно най-близо до изхода на изсушителя на пробата; vii) изсушителят на пробата преминава проверката, ако резултатът от измерването, описано в буква г), подточка vi) от настоящия раздел, е по-нисък от температурата на оросяване, която отговаря на спецификациите на изсушителя на пробата, определени в точка 9.3.2.3.1, увеличени с 2 oC, или ако моларната част, определена в условията от буква г), подточка vi), е по-малка от съответните спецификации на изсушителя на пробата, увеличени с 0,002 mol/mol или 0,2 обемни %. Трябва да се отбележи, че при настоящата проверка температурата на оросяване на пробата е изразена като абсолютна температура (Келвин).

8.1.8.6.   Периодично калибриране на системи за измерване на прахови частици в част от потока и свързаните с тях системи за измерване на неразредени отработили газове

8.1.8.6.1.   Спецификации за диференциално измерване на дебита

За да се вземе пропорционална проба от неразредените отработили газове при системите с разреждане на част от потока, специално внимание трябва да бъде обърнато на точността на потока на пробата qm p, ако той не се измерва пряко, а се определя с диференциално измерване на дебита, както е посочено в уравнение (6-20):

q m p = q m dew — q m dw

(6-20)

Където:

qm p	е масовият дебит на пробата от отработили газове в системата с разреждане на част от потока
qm dw	е масовият дебит на въздуха за разреждане (на база влажен газ)
qm dew	е масовият дебит на разредените отработили газове на база влажен газ.

В този случай максималната грешка на разликата трябва да е такава, че точността на qm p да е рамките на ± 5 %, когато коефициентът на разреждане е по-малък от 15. Тя може да бъде изчислена чрез вземане на средната квадратична стойност на грешките на всеки уред.

Приемливи стойности на точността на q mp могат да бъдат получени по един от следните методи:

а)	абсолютната точност на qm dew и qm dw е ± 0,2 %, което гарантира точност на qm p ≤ 5 % при степен на разреждане 15. При по-високи съотношения на разреждане обаче ще възникнат по-големи грешки;

б)	калибрирането на qm dw спрямо qm dew се извършва така, че да се получат същите стойности за точността на qm p, както в буква a). За подробности вж. точка 8.1.8.6.2;

в)	точността на q mp се определя непряко от точността на съотношението на разреждане, както е определено от индикаторния газ, например CO2. Изисква се точност, еквивалентна на метод a) за q mp;

г)	абсолютната стойност на точността на qm dew и qm dw е в рамките на ± 2 % от пълния обхват на скалата, максималната грешка на разликата между qm dew и qm dw е в рамките на 0,2 %, а грешката от нелинейност е в рамките на ± 0,2 % от най-високата стойност на qm dew, наблюдавана по време на изпитването.

8.1.8.6.2.   Калибриране на диференциалното измерване на дебита

Системата с разреждане на част от потока за вземане на пропорционална проба от неразредените отработили газове трябва да бъде периодично калибрирана с точен дебитомер, чиито показания са проследими до международни и/или национални стандарти. Дебитомерът или апаратурата за измерване на дебита се калибрират по една от следните процедури, така че потокът през сондата qm p в тръбата да изпълнява изискванията за точност от точка 8.1.8.6.1.

а)

дебитомерът за qm dw се свързва последователно към дебитомера за qm dew, разликата между двата дебитомера се калибрира за най-малко 5 зададени стойности със стойности на потока, равноотдалечени между най-ниската стойност на qm dw, използвана по време на изпитването, и стойността на qm dew, използвана по време на изпитването. Тръбата за разреждане може да се обхожда;

б)

калибрираното устройство за потока се свързва последователно към дебитомера за qm dew и точността се проверява за стойността, използвана при изпитването. Калибрираното устройство за потока се свързва последователно към дебитомера за qm dw и точността се проверява за най-малко 5 настройки, отговарящи на съотношение на разреждане между 3 и 15, относно qm dew, използвано по време на изпитването;

в)

преносната тръба TL (вж. фигура 6.7) се отделя от изпускателната уредба и към нея се свързва калибрирано устройство за измерване на потока с подходящ обхват за измерване на qm p. На qm dew се дава стойността, използвана по време на изпитването, а на qm dw последователно се задават най-малко 5 стойности, отговарящи на съотношение на разреждане между 3 и 15. Като алтернатива може да се осигури специален маршрут за потока за калибриране, в който тръбата да се обхожда, но общият поток и потокът на въздуха за разреждане се насочват през съответните измервателни уреди както в действителното изпитване;

г)

в преносната тръба на изпускателната уредба TL се вдухва индикаторен газ. Той може да бъде съставка на отработилите газове, като например CO2 или NOx. След разреждане в тръбата се измерва съставката индикаторен газ. Това се извършва за 5 съотношения на разреждане между 3 и 15. Точността на потока на пробата се определя от коефициента на разреждане r d с помощта на уравнение (6-21): q m p = q m dew /r d (6-21)

Взема се предвид точността на газоанализаторите, за да се гарантира точността на qm p.

8.1.8.6.3.   Специални изисквания за диференциалното измерване на дебита

За установяване на проблеми на измерването и регулирането, както и за проверка на правилното действие на системата с разреждане на част от потока настоятелно се препоръчва извършване на проверка на въглеродния поток с използване на действителните отработили газове. Проверка на въглеродния поток се прави най-малко всеки път, когато се монтира нов двигател, или нещо значително е променено в конфигурацията на изпитвателната камера.

Двигателят трябва да работи при максимално натоварване на въртящия момент и при максимална честота на въртене или при който и да е друг стационарен режим, който поражда 5 % или повече CO2. Системата за вземане на проби от част от потока трябва да работи с коефициент на разреждане приблизително 15 към 1.

Ако се извършва проверка на въглеродния поток, се прилага допълнение 2 към приложение VII. Въглеродните дебити се изчисляват в съответствие с уравненията в допълнение 2 към приложение VII. Всички въглеродни дебити трябва да се различават с не повече от 5 % помежду си.

8.1.8.6.3.1.   Проверка преди изпитването

Такава проверка се прави в рамките на 2 часа преди провеждане на изпитването по следния начин.

Точността на дебитомерите се проверява по същия метод, който се използва за калибриране (вж. точка 8.1.8.6.2) за най-малко две точки, включително стойности на дебита на qm dw, които отговарят на съотношения на разреждане между 5 и 15 за стойността на qm dew, използвана по време на изпитването.

Ако може да се докаже чрез отчети за процедурата за калибриране съгласно точка 8.1.8.6.2, че калибрирането на дебитомера е стабилно за по-дълъг период на време, проверката преди изпитването може да се пропусне.

8.1.8.6.3.2.   Определяне на времето за преобразуване

Настройките на системата за оценка на времето за преобразуване трябва да са същите, както за измерването при провеждане на изпитването. Времето за преобразуване, както е определено в точка 2.4 от допълнение 5 към настоящото приложение и във фигура 6-11, се определя по следния метод:

Един независим еталонен дебитомер с измервателен обхват, подходящ за потока през сондата, се поставя последователно и близко свързан със сондата. Този дебитомер трябва да има време за преобразуване по-малко от 100 ms за размера на стъпката на промяна на дебита, използван при измерването на времето за реакция, с ограничаване на налягането на потока, което е достатъчно ниско, за да не въздейства върху динамичните характеристики на системата с разреждане на част от потока, в съответствие с добрата техническа преценка. Дебитът на отработилите газове на входа на системата с разреждане на част от потока (или въздушният поток, ако се изчислява потокът на отработилите газове) се променя на стъпки от слаб дебит до достигане на най-малко 90 % от пълния обхват на скалата. Механизмът на задействане на това стъпково изменение е същият, както при прогнозния контрол в действителното изпитване. Стъпковото импулсно въздействие върху дебита на отработилите газове и реакцията на дебитомера се записват при честота на вземане на проби най-малко 10 Hz.

От тези данни се определя времето за преобразуване за системата с разреждане на част от потока, което е времето от началото на стъпковото импулсно въздействие до момента, в който се достигне до 50 % от реакцията на дебитомера. По подобен начин се определят времената за преобразуване на сигнала qmp (т.е. дебитът на пробата от отработилите газове към системата с разреждане на част от потока) и на сигнала qmew,i (т.е. масовият дебит на отработилите газове на база влажен газ, отчетен от дебитомера за отработилите газове). Тези сигнали се използват при проверките чрез регресионен анализ, извършвани след всяко изпитване (вж. точка 8.2.1.2).

Изчислението се повтаря за най-малко 5 импулса на нарастване и намаляване и резултатите се усредняват. Времето за вътрешно преобразуване (< 100 ms) на еталонния дебитомер се изважда от тази стойност. Когато се изисква осъществяване на прогнозен контрол, прогнозната стойност на системата с разреждане на част от потока се прилага в съответствие с точка 8.2.1.2.

8.1.8.7.   Проверка за пропуски в частта, в която се създава вакуум

8.1.8.7.1.   Обхват и периодичност

При първоначално монтиране на системата за вземане на проби, след основен ремонт, като например смяна на предварителните филтри, и в рамките на 8 часа преди всяка последователност на работен цикъл трябва да се установи чрез проверка, че не са налице съществени пропуски в частта, в която се създава вакуум, като се използва едно от изпитванията за херметичност, описани в настоящия раздел. Тази проверка не се прилага за частите на системата за разреждане с CVS, които работят с разреждане на целия поток.

8.1.8.7.2.   Принципи на измерване

Пропуски могат да се открият, ако се измерва слаб дебит, когато дебитът би трябвало да е равен на нула, чрез измерване на разреждането на известна концентрация на газа за калибриране на обхвата, когато газът преминава през частта, в която се създава вакуум, на системата за вземане на проби, или чрез измерване на увеличаването на налягането в система, в която е създаден вакуум.

8.1.8.7.3.   Изпитване за пропуски със слаб дебит

Системата за вземане на проби трябва да се изпитва за пропуски със слаб дебит, както следва:

а)

системата от страната на сондата се затваря херметично, като се използва един от следните начини: i) краят на сондата за вземане на проби се затваря със запушалка или тапа; ii) преносната тръба се откача от сондата и се затваря със запушалка или тапа; iii) херметичният клапан, свързан последователно между сондата и преносната тръба, се затваря;

б)

всички вакуумпомпи се задействат. След стабилизиране трябва да се установи чрез проверка, че потокът през частта, в която се създава вакуум, на системата за вземане на проби е по-малък от 0,5 % от обичайния работен дебит. Типичните дебити на анализатора и на системата за обхождане (деривация) могат да бъдат приети като приближение на обичайния работен дебит на системата.

8.1.8.7.4.   Изпитване за пропуски с разреждане на газа за калибриране на обхвата

За това изпитване могат да се използват всякакви газоанализатори. Ако за настоящото изпитване се използва анализатор с пламъчнойонизационен детектор, всяко замърсяване с НС на системата за вземане на проби трябва да се коригира в съответствие с раздели 2 или 3 от приложение VII за определянето на НС. Трябва да се избягва получаването на заблуждаващи резултати, като се използват само анализатори, които имат повторяемост от 0,5 % или по-добра при концентрацията на използвания за настоящото изпитване газ за калибриране на обхвата. Проверката за пропуски в частта, в която се създава вакуум, се извършва, както следва:

а)	газоанализаторът трябва да е подготвен като за изпитване за определяне на емисиите;

б)	към входа на анализатора се подава газ за калибриране на обхвата и трябва да се установи чрез проверка, че концентрацията на газа за калибриране на обхвата се измерва в рамките на очакваните точност на измерване и повторяемост;

в)

към едно от следните места в системата за вземане на проби трябва да се подаде количество газ с излишък за калибриране на обхвата: i) края на сондата за вземане на проби; ii) преносната тръба трябва да се откачи от сондата в мястото на свързването им и към отворения край на преносната тръба трябва да се подаде поток газ с излишък за калибриране на обхвата; iii) между сондата и преносната тръба се монтира последователно трипътен клапан;

г)

трябва да се установи чрез проверка, че измерената концентрация на потока газ с излишък за калибриране на обхвата е в рамките на ± 0,5 % от концентрацията на газа за калибриране на обхвата. Измерена стойност, която е по-ниска от очакваната, означава наличието на пропуски, докато стойност, по-висока от очакваното, може да означава, че има проблем с газа за калибриране на обхвата или със самия анализатор. Измерена стойност, която е по-висока от очакваното, не показва наличие на пропуски.

8.1.8.7.5.   Изпитване за пропуски с намаляване на подналягането

За провеждането на посоченото изпитване се създава подналягане в обема от системата за вземане на проби, в който се създава вакуум, а наличието на пропуски се наблюдава като намаляване на създаденото подналягане. За провеждането на изпитването обемът на частта от системата за вземане на проби, в която се създава вакуум, трябва да е известен с точност до ± 10 % от истинския му обем. За посоченото изпитване трябва също да се използват измервателни уреди, които отговарят на спецификациите от точки 8.1 и 9.4.

Изпитването за пропуски с намаляване на подналягането се извършва, както следва:

а)

системата от страната на сондата се затваря херметично, колкото е възможно по-близо до отвора на сондата, като се използва един от следните начини: i) краят на сондата за вземане на проби се затваря със запушалка или тапа; ii) преносната тръба от страната на сондата се откача и се затваря със запушалка или тапа; iii) херметичният клапан, свързан последователно между сондата и преносната тръба, се затваря;

б)	всички вакуумпомпи се задействат. Трябва да се осигури подналягане, представително за нормалните условия за работа. Ако се използват торбички за проби, се препоръчва нормалната процедура за изпомпване на въздуха от торбичките да се повтори два пъти, за да се сведе до минимум задържаният обем;

в)

помпите за вземане на проби трябва да бъдат изключени и системата да бъде запечатана. Абсолютното налягане на уловените газове и, по избор, абсолютната температура на системата се измерват и записват. Трябва да се изчака достатъчно дълъг период от време, така че да могат да приключат всички преходни процеси и пропуски от 0,5 % да доведат до изменение на налягането от най-малко 10 пъти разделителната способност на датчика за налягане. Налягането и, по избор, температурата трябва да се запишат още веднъж;

г)

трябва да се изчисли дебитът на пропуските, като се предполага стойност нула за обема на торбичките за проби, от които е изпомпан въздухът, и като се вземат за основа известните стойности на обема на системата за вземане на проби, началното и крайното налягане, незадължително измерваните температури, както и изминалото време. Трябва да се провери дали дебитът на пропуските с намаляване на подналягането е по-нисък от 0,5 % от нормалния дебит на системата при работни условия с помощта на уравнение (6-22): (6-22) Където: q Veak е дебитът на пропуските с намаляване на подналягането, в mol/s V vac е геометричният обем на частта, в която се създава вакуум, на системата за вземане на проби, в m3 R е моларната газова константа, в J/(mol·K) p 2 е абсолютното налягане в частта, в която се създава вакуум, в момент t 2, в Pa T 2 е абсолютната температура в частта, в която се създава вакуум, в момент t 2, в K p 1 е абсолютното налягане в частта, в която се създава вакуум, в момент t 1, в Pa T 1 е абсолютната температура в частта, в която се създава вакуум, в момент t 1, в K t 2 е моментът на завършване на изпитването за проверка за пропуски с намаляване на подналягането, в s t 1 е моментът на започване на изпитването за проверка за пропуски с намаляване на подналягането, в s

8.1.9.   Измерване на CO и CO2

8.1.9.1.   Проверка за влияние от H2O върху NDIR анализатори на CO2

8.1.9.1.1.   Обхват и периодичност

Ако CO2 се измерва с помощта на NDIR анализатор, трябва да се провери степента на влиянието от H2O след първоначалното монтиране и след основен ремонт.

8.1.9.1.2.   Принципи на измерване

H2O може да повлияе на реакцията на NDIR анализатор спрямо CO2. Ако NDIR анализаторът използва алгоритми за компенсиране, които за целите на проверката за влияние осъществяват измерване и на други газове, другите измервания трябва да се извършват едновременно за изпитване на алгоритмите за компенсиране по време на проверката за влияние върху анализатора.

8.1.9.1.3.   Изисквания към системата

NDIR анализаторът за CO2 трябва да има влияние от H2O в рамките на (0,0 ± 0,4) mmol/mol (от очакваната средна концентрация на CO2).

8.1.9.1.4.   Процедура

Проверката за влияние се извършва, както следва:

а)	NDIR анализаторът за CO2 се задейства, функционира, нулира и калибрира по обхват, както преди изпитване за определяне на емисиите;

б)

приготвя се овлажнен газ за изпитване чрез барботиране на чист въздух, служещ за нулев газ, отговарящ на спецификациите от точка 9.5.1, през дестилирана вода в херметично затворен съд. Ако пробата не се прокарва през изсушител, температурата на съда трябва да се контролира, за да се създаде ниво на H2O най-малко равно на максимално очакваното по време на изпитването. Ако пробата се прокарва през изсушител по време на изпитването, температурата на съда трябва да се контролира, за да се създаде ниво на H2O най-малко равно на нивото, изисквано в точка 9.3.2.3.1;

в)	температурата на овлажнения газ за изпитване след съда за овлажняване трябва да се поддържа с най-малко 5 oK над неговата температура на оросяване;

г)	овлажненият газ за изпитване трябва да се въведе в системата за вземане на проби. Овлажненият газ за изпитване може да бъде въведен след всички изсушители на проби, ако такива се използват по време на изпитването;

д)	моларната част на водата x H2O в овлажнения газ за изпитване трябва да се измерва колкото е възможно по-близо до входа на анализатора. Например трябва да се измерят температурата на оросяване T dew и абсолютното налягане p total, за да се изчисли x H2O;

е)	трябва да се използва добрата техническа преценка, за да се предотврати кондензацията в преносните тръби, арматурата или клапаните, от точката на измерване на x H2O до анализатора;

ж)	трябва да се предвиди време за стабилизиране на реакцията на анализатора. Времето за стабилизиране трябва да включва време за продухване на преносната тръба и за отчитане на реакцията на анализатора;

з)	докато анализаторът измерва концентрацията на пробата, в продължение на 30 s се записват данни за пробата. Изчислява се средно аритметично от тези данни. Анализаторът преминава проверката за влияние, ако получената стойност е в рамките на (0,0 ± 0,4) mmol/mol.

8.1.9.2.   Проверка за влияние от H2O и CO2 върху NDIR анализатори на CO

8.1.9.2.1.   Обхват и периодичност

Ако CO се измерва с помощта на NDIR анализатор, трябва да се провери степента на влиянието от H2O и CO2 след първоначалното монтиране и след основен ремонт.

8.1.9.2.2.   Принципи на измерване

H2O и CO2 могат да повлияят положително на NDIR анализатор, като причинят реакция, сходна с реакцията спрямо СО. Ако NDIR анализаторът използва алгоритми за компенсиране, които за целите на проверката за влияние осъществяват измерване и на други газове, другите измервания трябва да се извършват едновременно, за да се изпитат алгоритмите за компенсиране по време на проверката за влияние върху анализатора.

8.1.9.2.3.   Изисквания към системата

Съчетаното влияние от H2O и CO2 върху NDIR анализатор на CO трябва да бъде в рамките на ± 2 % от очакваната средна концентрация на CO.

8.1.9.2.4.   Процедура

Проверката за влияние се извършва, както следва:

а)	NDIR анализаторът за CO се задейства, функционира, нулира и калибрира по обхват, както преди изпитване за определяне на емисиите;

б)

приготвя се овлажнен газ CO2 за изпитване чрез барботиране на газ CO2 за калибриране на обхвата през дестилирана вода в херметично затворен съд. Ако пробата не се прокарва през изсушител, температурата на съда трябва да се контролира, за да се създаде ниво на H2O най-малко равно на максимално очакваното по време на изпитването. Ако пробата се прокарва през изсушител по време на изпитването, температурата на съда трябва да се контролира, за да се създаде ниво на H2O най-малко равно на нивото, изисквано в точка 9.3.2.3.1.1. Използваната концентрация на газа CO2 за калибриране на обхвата трябва да е най-малко толкова висока, колкото е максимално очакваната по време на изпитването;

в)	овлажненият газ за изпитване CO2 трябва да се въведе в системата за вземане на проби. Овлажненият газ за изпитване CO2 може да бъде въведен след всички изсушители на проби, ако такива се използват по време на изпитването;

г)	моларната част на водата x H2O в овлажнения газ за изпитване трябва да се измерва колкото е възможно по-близо до входа на анализатора. Например трябва да се измерят температурата на оросяване T dew и абсолютното налягане p total, за да се изчисли x H2O;

д)	трябва да се използва добрата техническа преценка, за да се предотврати кондензацията в преносните тръби, арматурата или клапаните, от точката на измерване на x H2O до анализатора;

е)	трябва да се предвиди време за стабилизиране на реакцията на анализатора;

ж)	докато анализаторът измерва концентрацията на пробата, в продължение на 30 s се записват данни за пробата. Изчислява се средното аритметично от тези данни;

з)	анализаторът преминава проверката за влияние, ако резултатът, получен по процедурата от буква ж) от настоящата точка е в рамките на допустимото отклонение, посочено в точка 8.1.9.2.3;

и)

процедурите за определяне на влиянието от CO2 и H2O могат да се провеждат и поотделно. Ако използваните нива на CO2 и H2O са по-високи от очакваните максимални нива по време на изпитването, всяка установена стойност за влияние трябва да се намали, като се умножи с отношението между максималната очаквана стойност за концентрацията и действителната стойност, използвана по време на тази процедура. Могат да бъдат провеждани отделни процедури за определяне на влиянието за концентрациите на H2O (за стойности, намаляващи до 0,025 mol/mol съдържание на H2O), които са по-ниски от максималните очаквани нива по време на изпитването, но наблюдаваното влияние от H2O трябва да се увеличи, като се умножи с отношението между максималната очаквана стойност за концентрацията на H2O и действителната стойност, използвана по време на тази процедура. Сумата от двете коригирани стойности за влиянието трябва да съответства на допустимото отклонение, посочено в точка 8.1.9.2.3.

8.1.10.   Измерване на въглеводороди

8.1.10.1.   Оптимизиране и проверка на пламъчнойонизационен детектор

8.1.10.1.1.   Обхват и периодичност

При всички анализатори с пламъчнойонизационен детектор, последният трябва да бъде калибриран при първоначално пускане в експлоатация. Калибрирането трябва да се повтори при необходимост, като се използва добрата техническа преценка. По отношение на пламъчнойонизационен детектор, с който се измерват въглеводороди (НС), се предприемат следните действия:

а)

трябва да се оптимизира реакцията на пламъчнойонизационния детектор по отношение на различни въглеводороди след първоначално пускане в експлоатация на анализатора и след основен ремонт. Реакцията на пламъчнойонизационния детектор спрямо пропилен и толуен трябва да бъде между 0,9 и 1,1 от тази по отношение на пропан;

б)	коефициентът на реакция на пламъчнойонизационния детектор спрямо метан (CH4) трябва да се определи след първоначално пускане в експлоатация на анализатора и след основен ремонт, както е описано в точка 8.1.10.1.4;

в)	реакцията спрямо метан (CH4) се проверява в рамките на 185 дни преди изпитването.

8.1.10.1.2.   Калибриране

Трябва да се използва добрата техническа преценка, за да се разработи процедура за калибриране, например такава, която се основава на указанията на производителя на анализатора с пламъчнойонизационен детектор и на препоръките му по отношение на честотата на калибриране на пламъчнойонизационния детектор. Пламъчнойонизационният детектор трябва да бъде калибриран с използване на газове за калибриране C3H8, които отговарят на спецификациите от точка 9.5.1. Калибрирането на уреда се извършва въз основа на въглеродно число единица (C1);

8.1.10.1.3.   Оптимизиране на реакцията на пламъчнойонизационен детектор за измерване на НС

Тази процедура е предназначена само за анализатори с пламъчнойонизационен детектор, с които се измерват НС.

а)

трябва да се вземат предвид изискванията на производителя на уреда и добрата техническа преценка за първоначалното пускане в действие и основната настройка на уреда, като се използват гориво за пламъчнойонизационния детектор и чист въздух, служещ за нулев газ. Пламъчнойонизационните детектори с подгряване трябва да се загреят до обхвата на работната им температура. Реакцията на пламъчнойонизационния детектор трябва да се оптимизира така, че да отговаря на изискванията за коефициентите на реакция спрямо въглеводороди и за проверката за влиянието от кислород съгласно точка 8.1.10.1.1, буква а) и точка 8.1.10.2 за най-използвания обхват на характеристиките на анализатора, очакван по време на изпитването за определяне на емисиите. Може да бъде използван по-висок обхват на анализатора в съответствие с препоръките на производителя на уреда и добрата техническа преценка с цел точно оптимизиране на пламъчнойонизационния детектор, ако обичайно използваният обхват на анализатора е по-нисък от минималния обхват за оптимизиране, определен от производителя на уреда;

б)

пламъчнойонизационните детектори с подгряване трябва да се загреят до обхвата на работната им температура. Реакцията на пламъчнойонизационния детектор трябва да бъде оптимизирана в най-използваният обхват на анализатора, очакван по време на изпитването за определяне на емисиите. След регулиране на дебита на горивото и на въздуха според препоръките на производителя, в анализатора се вкарва газ за калибриране на обхвата;

в)

оптимизирането се извършва, като се следват стъпки i) — iv) или процедурата, указана от производителя на уреда. Като друга възможност за извършване на оптимизирането могат да се следват процедурите, описани в документ № 770141 на SAE; i) реакцията при даден дебит на горивото се определя като разликата между показанието за газа за калибриране на обхвата и показанието за нулевия газ; ii) дебитът на горивото се регулира постъпково над и под предписаната от производителя стойност. Записва се реакцията спрямо газа за калибриране на обхвата и тази спрямо нулевия газ при тези дебити на горивото; iii) начертава се крива на разликата между реакцията спрямо газа за калибриране на обхвата и тази спрямо нулевия газ и дебитът на горивото се регулира в зависимост от най-високата част на кривата. Тази процедура представлява началното регулиране на дебита и впоследствие може да се наложи допълнително оптимизиране в зависимост от стойностите на коефициентите на реакция спрямо въглеводородите и на резултатите от проверката на влиянието от кислород, в съответствие с точка 8.1.10.1.1, буква а) и точка 8.1.10.2; iv) ако влиянието от кислород или коефициентите на реакция спрямо въглеводородите не отговарят на следните спецификации, дебитът на въздуха трябва да се регулира постъпково над и под указаните от производителя стойности и да се повторят процедурите от точка 8.1.10.1.1, буква а) и точка 8.1.10.2 за всеки дебит;

г)	определят се оптималните дебити и/или налягания на горивото за пламъчнойонизационния детектор и въздуха за горелката, от тях се вземат проби и се записват за бъдещи справки.

8.1.10.1.4.   Определяне на коефициента на реакция на пламъчнойонизационен детектор за измерване на HC спрямо CH4

Тъй като реакцията на анализаторите с пламъчнойонизационен детектор спрямо CH4 обичайно се различава от реакцията им спрямо C3H8, след оптимизиране на пламъчнойонизационния детектор коефициентът на реакция RF CH4[THC-FID] на всеки анализатор с пламъчнойонизационен детектор за измерване на HC трябва да бъде определен спрямо CH4. Най-последната стойност на RF CH4[THC-FID], измерена в съответствие с настоящия раздел, трябва да се използва при изчисленията за определяне на НС, описани в раздел 2 от приложение VII (подход, основан на масата) или в раздел 3 от приложение VII (моларен подход), за да се компенсира реакцията спрямо CH4. RF CH4[THC-FID] се определя, както следва:

а)

преди изпитването за определяне на емисиите трябва да се избере концентрацията на газа C3H8 за калибриране на обхвата, за да се калибрира обхватът на анализатора. Трябва да се избират само газове за калибриране на обхвата, които отговарят на спецификациите от точка 9.5.1, а концентрацията на C3H8 в газа трябва да се запише;

б)	трябва се избере газ CH4 за калибриране на обхвата, който отговаря на спецификациите от точка 9.5.1, а концентрацията на CH4 в газа трябва да се запише;

в)	анализаторът с пламъчнойонизационен детектор трябва да работи съгласно инструкциите на производителя;

г)	трябва да се потвърди, че анализаторът с пламъчнойонизационен детектор е бил калибриран с използване на C3H8. Калибрирането се извършва въз основа на въглеродно число единица (C1);

д)	пламъчнойонизационният детектор трябва да бъде нулиран с нулев газ, който се използва в изпитванията за определяне на емисиите;

е)	обхватът на пламъчнойонизационния детектор се калибрира с избрания газ C3H8 за калибриране на обхвата;

ж)	газът CH4 за калибриране на обхвата, избран в съответствие с буква б), се въвежда във входа за проби на анализатора с пламъчнойонизационен детектор;

з)	изчаква се стабилизирането на реакцията на анализатора. Времето за стабилизиране може да включва времето за изчистване и времето за реагиране на анализатора;

и)	когато анализаторът измерва концентрацията на CH4, се прави 30-секунден запис на данните за пробата и се изчислява средноаритметичната стойност на тези показания;

й)	измерената средна концентрация се разделя на записаната концентрация на газа CH4 за калибриране на обхвата. Полученият резултат е коефициентът на реакция RF CH4[THC-FID] спрямо CH4 на анализатора с пламъчнойонизационен детектор.

8.1.10.1.5.   Проверка на реакцията спрямо метан (CH4) на пламъчнойонизационен детектор за измерване на НС

Ако стойността на RF CH4[THC-FID], получена в съответствие с точка 8.1.10.1.4, е в рамките на ± 5,0 % от най-последната определена преди това стойност, пламъчнойонизационният детектор за измерване на НС преминава проверката за реакция спрямо метан.

а)

трябва първо да се провери дали всяко от наляганията и/или дебитите на горивото за пламъчнойонизационния детектор, въздухът за горелката и пробата са в рамките на ± 5,0 % от най-последните записани преди това техни стойности, както е описано в точка 8.1.10.1.3. Ако се налага тези дебити да се коригират, трябва да се определи нов RF CH4[THC-FID], както е описано в точка 8.1.10.1.4. Трябва да се провери дали определената стойност на RF CH4[THC-FID] е в рамките на допустимото отклонение, посочено в точка 8.1.10.1.5;

б)	ако RF CH4[THC-FID] не е в рамките на допустимото отклонение, посочено в точка 8.1.10.1.5, реакцията на пламъчнойонизационния детектор трябва да се оптимизира повторно, както е описано в точка 8.1.10.1.3;

в)	трябва да се определи нов RF CH4[THC-FID], както е описано в точка 8.1.10.1.4. В изчисленията за определяне на НС, описани в раздел 2 от приложение VII (подход, основан на масата) или в раздел 3 от приложение VII (моларен подход), трябва да се използва тази нова стойност на RF CH4[THC-FID].

8.1.10.2.   Нестехиометрична проверка за влияние от O2 върху измерването на неразредените отработили газове с пламъчнойонизационен детектор

8.1.10.2.1.   Обхват и периодичност

Ако за измерването на неразредените отработили газове се използват анализатори с пламъчнойонизационен детектор, степента на влияние от O2 върху този детектор трябва да бъде проверявана при първоначално пускане в експлоатация и след основен ремонт.

8.1.10.2.2.   Принципи на измерване

Измененията в концентрацията на O2 в неразредените отработили газове могат да повлияят върху реакцията на пламъчнойонизационния детектор, като изменят температурата на пламъка му. Горивото на пламъчнойонизационния детектор, въздухът за горелката и потокът на пробата трябва да се оптимизират, за да отговарят на изискванията на тази проверка. Експлоатационните показатели на пламъчнойонизационния детектор трябва да се проверяват, като се използват алгоритми за компенсиране на влиянието от O2 върху детектора, което се проявява при изпитване за определяне на емисиите.

8.1.10.2.3.   Изисквания към системата

Всеки анализатор с пламъчнойонизационен детектор, използван по време на изпитванията, трябва да отговаря на изискванията на проверката за влияние от O2 върху пламъчнойонизационния детектор, в съответствие с процедурата от настоящия раздел.

8.1.10.2.4.   Процедура

Влиянието от O2 върху пламъчнойонизационния детектор трябва да се определи както следва, като се има предвид, че могат да се използват един или повече газови сепаратори, за да се осигурят еталонните газови концентрации, необходими за извършването на тази проверка:

а)

за калибриране на обхвата на анализаторите преди изпитванията за определяне на емисиите трябва да се изберат три еталонни газа за калибриране на обхвата, отговарящи на спецификациите от точка 9.5.1, които съдържат съответната концентрация на C3H8. За пламъчнойонизационни детектори, калибрирани с CH4 и със сепаратор на неметанови фракции, трябва да се изберат еталонни газове CH4 за калибриране на обхвата. Трите концентрации на балансиращите газове трябва да бъдат избрани така, че концентрациите на O2 и N2 да представляват най-ниските, най-високите и средните концентрации на O2, очаквани по време на изпитването. Изискването за използване на средната концентрация на O2 може да се пренебрегне, ако пламъчнойонизационният детектор е калибриран с газ за калибриране на обхвата, балансиран със средната очаквана концентрация на кислород;

б)	трябва да бъде потвърдено, че анализаторът с пламъчнойонизационен детектор отговаря на всички спецификации от точка 8.1.10.1;

в)

анализаторът с пламъчнойонизационен детектор се задейства и функционира, както преди изпитване за определяне на емисиите. Какъвто и източник да се използва за въздуха за горелката на пламъчнойонизационния детектор по време на изпитването, за тази проверка като източник за въздуха за горелката на пламъчнойонизационния детектор трябва да се използва чист въздух, служещ за нулев газ;

г)	анализаторът се нулира;

д)	анализаторът трябва да бъде калибриран с газ за калибриране на обхвата, който се използва в изпитванията за определяне на емисиите;

е)

реакцията спрямо нулев газ трябва да се провери, като се използва нулевият газ, използван при изпитването за определяне на емисиите. Трябва да се пристъпи към следващата стъпка, ако средната реакция спрямо нулев газ за 30 s вземане на данни от пробата е в рамките на ± 0,5 % от еталонната стойност за калибриране на обхвата, използвана в буква д) от настоящата точка, като в противен случай процедурата се започва повторно от буква г) от настоящата точка;

ж)	реакцията на анализатора трябва да се провери, като се използва газ за калибриране на обхвата с минималната концентрация на O2, очаквана по време на изпитването. Средната реакция за 30 s вземане на стабилизирани данни от пробата трябва да се запише като x O2minHC;

з)

реакцията спрямо нулев газ на анализатора с пламъчнойонизационен детектор трябва да се провери, като се използва нулевият газ, използван при изпитването за определяне на емисиите. Трябва да се пристъпи към следващата стъпка, ако средната реакция спрямо нулев газ за 30 s вземане на стабилизирани данни от пробата е в рамките на ± 0,5 % от еталонната стойност за калибриране на обхвата, използвана в буква д) от настоящата точка, като в противен случай процедурата се започва повторно от буква г) от настоящата точка;

и)	реакцията на анализатора трябва да се провери, като се използва газ за калибриране на обхвата със средната концентрация на O2, очаквана по време на изпитването. Средната реакция за 30 s вземане на стабилизирани данни от пробата трябва да се запише като x O2avgHC;

й)

реакцията спрямо нулев газ на анализатора с пламъчнойонизационен детектор трябва да се провери, като се използва нулевият газ, използван при изпитването за определяне на емисиите. Трябва да се пристъпи към следващата стъпка, ако средната реакция спрямо нулев газ за 30 s вземане на стабилизирани данни от пробата е в рамките на ± 0,5 % от еталонната стойност за калибриране на обхвата, използвана в буква д) от настоящата точка, като в противен случай процедурата се започва повторно от буква г) от настоящата точка;

к)	реакцията на анализатора трябва да се провери, като се използва газ за калибриране на обхвата с максималната концентрация на O2, очаквана по време на изпитването. Средната реакция за 30 s вземане на стабилизирани данни от пробата трябва да се запише като x O2maxHC;

л)

реакцията спрямо нулев газ на анализатора с пламъчнойонизационен детектор трябва да се провери, като се използва нулевият газ, използван при изпитването за определяне на емисиите. Трябва да се пристъпи към следващата стъпка, ако средната реакция спрямо нулев газ за 30 s вземане на стабилизирани данни от пробата е в рамките на ± 0,5 % от еталонната стойност за калибриране на обхвата, използвана в буква д) от настоящата точка, като в противен случай процедурата се започва повторно от буква г) от настоящата точка;

м)

трябва да се изчисли разликата в проценти между x O2maxHC и концентрацията на еталонния газ за тази величина. Трябва да се изчисли разликата в проценти между x O2avgHC и концентрацията на еталонния газ за тази величина. Трябва да се изчисли разликата в проценти между x O2minHC и концентрацията на еталонния газ за тази величина. Трябва да се определи най-голямата разлика в проценти между трите параметъра. Получената стойност е влиянието от O2;

н)

ако влиянието от O2 е в рамките на ± 3 %, пламъчнойонизационният детектор преминава проверката за влияние от O2; в противен случай трябва да се предприеме едно или повече от посочените по-долу действия за преодоляване на недостатъка: i) трябва да се повтори проверката, за да се определи дали по време на изпълнението на процедурата не е допусната грешка; ii) за изпитването за определяне на емисиите трябва да се изберат нулев газ и газ за калибриране на обхвата, които съдържат по-ниски или по-високи концентрации на O2, и проверката трябва да се повтори; iii) трябва да се коригират дебитите на въздуха за горелката на пламъчнойонизационния детектор, горивото и пробата. Трябва да се отбележи, че ако посочените дебити се коригират на пламъчнойонизационен детектор за измерване на общи въглеводороди с цел съобразяване с изискванията на проверката за влиянието от O2, RF CH4 трябва да бъде нулиран за следващата проверка на RF CH4. След извършване на корекциите трябва да се повтори проверката за влиянието от O2 и да се определи RF CH4; iv) пламъчнойонизационният детектор трябва да се поправи или замени и да се повтори проверката за влиянието от O2.

8.1.10.3.   Проникващи части за сепаратор за неметанови фракции (запазено)

8.1.11.   Измерване на NOx

8.1.11.1.   Проверка на намаляването на показанията от хемилуминесцентен детектор (CLD), предизвикано от CO2 и H2O

8.1.11.1.1.   Обхват и периодичност

Ако за измерването на NOx се използва анализатор с хемилуминесцентен детектор, степента на намаляване на показанията, предизвикано от H2O и CO2, трябва да се провери след пускане в експлоатация на анализатора с хемилуминесцентен детектор и след основен ремонт.

8.1.11.1.2.   Принципи на измерване

H2O и CO2 могат да повлияят отрицателно върху реакцията на хемилуминесцентния детектор спрямо NOx чрез потискане поради контакта, което забавя хемилуминесцентната реакция, която се използва в хемилуминесцентния детектор за откриване на NOx. С помощта на описаната процедура и представените в точка 8.1.11.2.3 изчисления се определя намаляването на показанията и се екстраполират резултатите за него до максималната моларна част на H2O и максималната концентрация на CO2, очаквани по време на изпитването за определяне на емисиите. Ако в анализатора с хемилуминесцентен детектор се използват алгоритми за компенсиране на намаляването на показанията, които използват уреди за измерване на H2O и/или CO2, при оценката на намаляването на показанията тези уреди трябва да са включени и да се прилагат алгоритмите за компенсиране.

8.1.11.1.3.   Изисквания към системата

При измервания с разредени отработили газове анализаторът с хемилуминесцентен детектор не трябва да показва сумарно намаляване на показанията, дължащо се общо на H2O и CO2, по-голямо от ± 2 %. При измервания с неразредени отработили газове анализаторът с хемилуминесцентен детектор не трябва да показва сумарно намаляване на показанията, дължащо се общо на H2O и CO2, по-голямо от ± 2,5 %. Сумарното намаляване на показанията е сумата от намаляването на показанията, дължащо се на CO2, което е определено, както е описано в точка 8.1.11.1.4, и намаляването на показанията, дължащо се на H2O, определено, както е описано в точка 8.1.11.1.5. Ако тези изисквания не са изпълнени, трябва да се предприеме коригиращо действие, например поправка или замяна на анализатора. Преди да се проведат изпитванията за определяне на емисиите, трябва да се провери дали коригиращото действие е възстановило успешно правилното функциониране на анализатора.

8.1.11.1.4.   Процедура за проверка на намаляването на показанията, дължащо се на CO2

За определяне на намаляването на показанията, дължащо се на CO2, могат да се използват описаните по-долу методи или методът, препоръчан от производителя на уреда, като се използва газов сепаратор, смесващ двукомпонентни газове за калибриране на обхвата с нулев газ като разредител, който отговаря на спецификациите от точка 9.4.5.6, а за разработването на различен протокол трябва да се използва добрата техническа преценка:

а)	за изработване на необходимите връзки трябва да се използват тръби от неръждаема стомана или PTFE;

б)	газовият сепаратор трябва да се конфигурира така, че да се смесват почти еднакви количества от газа за калибриране на обхвата и газа, използван като разредител;

в)	ако анализаторът с хемилуминесцентен детектор има работен режим, при който се открива само NO, вместо общите NOx, този анализатор трябва да се включи в работен режим на откриване само на NO;

г)	трябва да се използва газ CO2 за калибриране на обхвата, който отговаря на спецификациите от точка 9.5.1, в концентрация приблизително два пъти по-висока от максималната концентрация на CO2, очаквана по време на изпитванията за определяне на емисиите;

д)

трябва да се използва газ NO за калибриране на обхвата, който отговаря на спецификациите от точка 9.5.1, в концентрация приблизително два пъти по-висока от максималната концентрация на NO, очаквана по време на изпитванията за определяне на емисиите. Може да бъде използвана по-висока концентрация, в съответствие с препоръките на производителя на уреда и добрата техническа преценка, с цел да се извърши точна проверка, ако очакваната концентрация на NO е по-ниска от минималния обхват на проверката, определен от производителя на уреда;

е)

анализаторът с хемилуминесцентен детектор трябва да се нулира и обхватът му да се калибрира. Обхватът на анализатора с хемилуминесцентен детектор трябва да се калибрира с газ NO за калибриране на обхвата, посочен в буква д) от настоящата точка, който се подава през газовия сепаратор. Газът NO за калибриране на обхвата трябва да се подава към входа за калибриране на газовия сепаратор; към входа за газа, използван като разредител, на газовия разделител трябва да се подава нулев газ; трябва да се използва същото номинално съотношение на сместа, като използваното в буква б) от настоящата точка, а концентрацията на NO на изхода от газовия сепаратор трябва да се използва за калибриране на обхвата на анализатора с хемилуминесцентен детектор. За постигане на точно разделяне на газовете при необходимост трябва да се прилагат корекции с оглед на свойствата на газовете;

ж)	газът CO2 за калибриране на обхвата трябва да се подава към входа за калибриране на газовия сепаратор;

з)	газът NO за калибриране на обхвата трябва да се подава към входа за газа, използван като разредител, на газовия сепаратор;

и)

в момента на преминаването на NO и CO2 през газовия сепаратор, неговият изходен дебит трябва да бъде постоянен. Концентрацията на CO2 на изхода на газовия сепаратор се определя, като се прилага корекцията за свойствата на газа, когато е необходимо, за да се осигури точно разделяне на газа. Тази концентрация — x CO2act трябва да се записва и да се използва в изчисленията за проверка на намаляването на показанията, посочени в точка 8.1.11.2.3. Вместо да се използва газов сепаратор, може да се използва друго просто устройство за смесване на газове. В този случай трябва да се използва анализатор за определяне на концентрацията на CO2. Ако с простото устройство за смесване на газове се използва недисперсен инфрачервен анализатор, той трябва да отговаря на изискванията от настоящия раздел, а обхватът му трябва да се калибрира с посочения в буква г) от настоящата точка газ CO2 за калибриране на обхвата. Преди използване на NDIR анализатора линейността му трябва да се провери за целия обхват, включващ стойности до два пъти по-големи от очакваната по време на изпитването максимална концентрация на CO2;

й)

концентрацията на NO се измерва след газовия сепаратор с анализатор с хемилуминесцентен детектор. Трябва да се предвиди време за стабилизиране на реакцията на анализатора. Времето за стабилизиране може да включва време за продухване на преносната тръба и за отчитане на реакцията на анализатора. Докато анализаторът измерва концентрацията на пробата, изходните му резултати трябва да се записват в продължение на 30 секунди. Средноаритметичната стойност на концентрацията x NOmeas се изчислява въз основа на тези данни. x NOmeas трябва да се записва и да се използва в изчисленията за проверка на намаляването на показанията, посочени в точка 8.1.11.2.3;

к)

действителната концентрация на NO, x NOact, се изчислява на изхода от газовия сепаратор въз основа на стойностите на концентрацията на газа за калибриране на обхвата и x CO2act с помощта на уравнение (6-24). Изчислената стойност се използва в изчисленията за проверка на намаляването на показанията с помощта на уравнение (6-23);

л)	стойностите, записани в съответствие с точки 8.1.11.1.4 и 8.1.11.1.5, трябва да бъдат използвани за изчисляване на намаляването на показанията, както е описано в точка 8.1.11.2.3.

8.1.11.1.5.   Процедура за проверка на намаляването на показанията, дължащо се на H2O

За определяне на намаляването на показанията, дължащо се на H2O, може да се използва следният метод или методът, предписан от производителя на уреда, или да се прибегне до добрата техническа преценка за разработване на различен протокол:

а)	за изработване на необходимите връзки трябва да се използват тръби от неръждаема стомана или PTFE;

б)	ако анализаторът с хемилуминесцентен детектор има работен режим, при който се открива само NO, вместо общите NOx, този анализатор трябва да се включи в работен режим на откриване само на NO;

в)

трябва да се използва газ NO за калибриране на обхвата, който отговаря на спецификациите от точка 9.5.1, в концентрация близка до максималната концентрация, очаквана по време на изпитванията за определяне на емисиите. Може да бъде използвана по-висока концентрация, в съответствие с препоръките на производителя на уреда и добрата техническа преценка, с цел да се извърши точна проверка, ако очакваната концентрация на NO е по-ниска от минималния обхват на проверката, определен от производителя на уреда;

г)

анализаторът с хемилуминесцентен детектор трябва да се нулира и обхватът му да се калибрира. Обхватът на анализатора с хемилуминесцентен детектор трябва да бъде калибриран с газ NO за калибриране на обхвата, посочен в буква в) от настоящата точка, като концентрацията на газа за калибриране на обхвата трябва да се запише като x NOdry и да се използва в изчисленията за проверка на намаляването на показанията, посочени в точка 8.1.11.2.3;

д)

газът NO за калибриране на обхвата трябва да се овлажни чрез барботиране през дестилирана вода в херметично затворен съд. Ако при това изпитване за проверка пробата от овлажнения газ NO за калибриране на обхвата не преминава през изсушител на проби, температурата на съда трябва да се контролира така, че полученото съдържание на H2O да бъде приблизително еднакво с максималната моларна част на H2O, очаквана по време на изпитването за определяне на емисиите. Ако пробата от овлажнения газ NO за калибриране на обхвата не преминава през изсушител на проби, изчисленията за проверка на намаляването на показанията, посочени в точка 8.1.11.2.3, позволяват да се съгласува измереното намаляване на показанията от H2O с най-високата моларна част на H2O, очаквана по време на изпитванията за определяне на емисиите. Ако при това изпитване за проверка пробата от овлажненият газ NO за калибриране на обхвата преминава през изсушител, температурата на съда трябва да се контролира така, че полученото съдържание на H2O да бъде най-малко равно на нивото, изисквано в точка 9.3.2.3.1. В този случай изчисленията за проверка на намаляването на показанията, посочени в точка 8.1.11.2.3, не дават възможност да се оцени измереното намаляване на показанията, дължащо се на H2O;

е)

овлажненият газ за изпитване NO трябва да се въведе в системата за вземане на проби. Газът може да се въвежда преди или след изсушителя на проби, използван по време на изпитванията за определяне на емисиите. В зависимост от мястото на въвеждане се избира съответният метод за изчисляване от буква д). Трябва да се отбележи, че изсушителят на проби трябва да е преминал проверката за изсушители на проби, описана в точка 8.1.8.5.8;

ж)

моларната част на H2O в овлажнения газ NO за калибриране на обхвата трябва да бъде измерена. В случай че се използва изсушител на проби, моларната част на H2O в овлажнения газ NO за калибриране на обхвата — x H2Omeas — трябва да се измерва след изсушителя на проби. Препоръчва се x H2Omeas да се измерва възможно най-близо до входа на анализатора с хемилуминесцентен детектор. x H2Omeas може да се изчисли въз основа на измерените стойности на температурата на оросяване T dew и на абсолютното налягане p total;

з)

трябва да се използва добрата техническа преценка, за да се предотврати кондензацията в преносните тръби, арматурата или клапаните, от точката на измерване на x H2Omeas до анализатора. Препоръчва се системата да се проектира така, че температурите на стената на преносните тръби, арматурата и клапаните от точката, където се измерва x H2Omeas, до анализатора, да са с най-малко 5 K над температурата на оросяване на газа от пробата в тази точка;

и)

концентрацията на овлажнения газ NO за калибриране на обхвата трябва да се измерва с анализатор с хемилуминесцентен детектор. Трябва да се предвиди време за стабилизиране на реакцията на анализатора. Времето за стабилизиране може да включва време за продухване на преносната тръба и за отчитане на реакцията на анализатора. Докато анализаторът измерва концентрацията на пробата, изходните му резултати трябва да се записват в продължение на 30 секунди. Средноаритметичната стойност x NOwet се изчислява въз основа на тези данни. x NOwet трябва да се записва и да се използва в изчисленията за проверка на намаляването на показанията, посочени в точка 8.1.11.2.3.

8.1.11.2.   Изчисления за проверка на намаляването на показанията на хемилуминесцентния детектор

Изчисленията за проверка на намаляването на показанията на хемилуминесцентния детектор трябва да се провеждат, както е описано в настоящата точка.

8.1.11.2.1.   Количество на очакваната по време на изпитванията вода

Необходимо е да се направи предварителна оценка на очакваната максимална моларна част на водата x H2Oexp по време на изпитванията за определяне на емисиите. Оценката трябва да се направи на мястото на въвеждане на овлажнения газ NO за калибриране на обхвата в съответствие с буква е) от точка 8.1.11.1.5. Когато се оценява очакваната максимална моларна част на водата, се вземат под внимание максималното очаквано съдържание на вода във въздуха за поддържане на горенето, продуктите на горенето на горивото и въздуха за разреждане (ако е приложимо). Ако овлажненият газ NO за калибриране на обхвата се въвежда в системата за вземане на проби преди изсушителя на проби по време на изпитването за проверка, не е необходимо да се оценява максималната очаквана моларна част на водата, а x H2Oexp се определя така, че да е равна на x H2Omeas.

8.1.11.2.2.   Количество на CO2, очаквано по време на изпитванията

Необходимо е да се направи предварителна оценка на очакваната концентрация на CO2 — x CO2exp по време на провеждането на изпитванията за определяне на емисиите. Оценката трябва да се направи в точка на системата за вземане на проби, където смесените газове за калибриране на обхвата NO и CO2 се въвеждат в съответствие с буква й) от точка 8.1.11.1.4. Когато се оценява очакваната максимална концентрация на CO2, се вземат под внимание максималното очаквано съдържание на CO2 в продуктите от изгарянето на горивото и въздуха за разреждане.

8.1.11.2.3.   Изчисляване на комбинираното намаляване на показанията от H2O и CO2

Комбинираното намаляване на показанията от H2O и CO2 се изчислява с помощта на уравнение (6-23):

(6-23)

Където:

quench =	стойност на намаляването на показанията на хемилуминесцентния детектор
x NOdry	е измерената концентрация на NO преди съда за барботиране, в съответствие с точка 8.1.11.1.5, буква г)
x NOwet	е измерената концентрация на NO след съда за барботиране, в съответствие с точка 8.1.11.1.5, буква и)
x H2Oexp	е очакваната максимална моларна част на водата по време на провеждане на изпитванията за определяне на емисиите, в съответствие с точка 8.1.11.2.1
x H2Omeas	е измерената моларна част на водата по време на проверката на намаляването на показанията, в съответствие с точка 8.1.11.1.5, буква ж)
x NOmeas	е измерената концентрация на NO, когато газът NO за калибриране на обхвата се смесва с газ CO2 за калибриране на обхвата, в съответствие с точка 8.1.11.1.4, буква й)
x NOact	е действителната концентрация на NO, когато газът NO за калибриране на обхвата се смесва с газ CO2 за калибриране на обхвата, в съответствие с точка 8.1.11.1.4, буква к), изчислена с помощта на уравнение (6-24)
x CO2exp	е очакваната максимална концентрация на CO2 по време на провеждане на изпитванията за определяне на емисиите, в съответствие с точка 8.1.11.2.2
x CO2act	е действителната концентрация на CO2, когато газът NO за калибриране на обхвата се смесва с газ CO2 за калибриране на обхвата, в съответствие с точка 8.1.11.1.4, буква и)

(6-24)

Където:

x NOspan	е концентрацията на газа NO за калибриране на обхвата, подаван във входа на газовия сепаратор, в съответствие с точка 8.1.11.1.4, буква д)
x CO2span	е концентрацията на газа CO2 за калибриране на обхвата, подаван във входа на газовия сепаратор, в съответствие с точка 8.1.11.1.4, буква г)

8.1.11.3.   Проверка за влияние от HC и H2O върху недисперсен ултравиолетов анализатор (NDUV)

8.1.11.3.1.   Обхват и периодичност

Ако NOx се измерват с помощта на недисперсен ултравиолетов анализатор, трябва да се провери степента на влиянието от H2O и въглеводородите след първоначалното монтиране и след основен ремонт.

8.1.11.3.2.   Принципи на измерване

Въглеводородите и H2O могат да повлияят положително на недисперсен ултравиолетов анализатор, като предизвикват реакция, сходна на реакцията спрямо NOx. Ако недисперсен ултравиолетов анализатор използва алгоритми за компенсиране, които за осъществяването на тази проверка за влияние използват измервания на други газове, тези измервания трябва да се извършват едновременно за изпитване на алгоритмите по време на проверката за влияние върху анализатора.

8.1.11.3.3.   Изисквания към системата

Съчетаното влияние от H2O и HC върху недисперсен ултравиолетов анализатор на NOx трябва да бъде в рамките на ± 2 % от средната концентрация на NOx.

8.1.11.3.4.   Процедура

Проверката за влияние се извършва, както следва:

а)	недисперсният ултравиолетов анализатор на NOx се включва, задейства, нулира и калибрира по обхват съгласно инструкциите на производителя на уреда;

б)

за извършването на тази проверка се препоръчва да се извлекат отработилите газове на двигателя. За количествено определяне на NOx в отработилите газове трябва да се използва хемилуминесцентен детектор, който отговаря на спецификациите от точка 9.4. Реакцията на хемилуминесцентния детектор се използва като еталонна стойност. Въглеводородите в отработилите газове също трябва да се измерят с анализатор с пламъчнойонизационен детектор, който отговаря на спецификациите от точка 9.4. Показанието на пламъчнойонизационния детектор се използва като еталонна стойност за въглеводородите;

в)	ако по време на изпитването се използва изсушител на пробата, отработилите газове на двигателя се въвеждат в недисперсния ултравиолетов анализатор преди посочения изсушител;

г)	трябва да се предвиди време за стабилизиране на реакцията на анализатора. Времето за стабилизиране може да включва време за продухване на преносната тръба и за отчитане на реакцията на анализатора;

д)	в момент, когато всички анализатори измерват концентрацията на пробата, се прави 30-секунден запис на данните за пробата и се изчисляват средноаритметичните стойности на показанията от трите анализатора;

е)	средната стойност за хемилуминисцентния детектор се изважда от средната стойност за недисперсния ултравиолетов анализатор;

ж)

тази разлика се умножава по отношението между очакваната средна концентрация на въглеводороди и концентрацията на въглеводороди, измерена по време на проверката. Анализаторът преминава проверката за влияние от настоящата точка, ако полученият резултат е в рамките на ± 2 % от концентрацията на NOx, очаквана според стандарта, както е посочено в уравнение (6-25):

(6-25)

Където:

	е средната концентрация на NOx, измерена от хемилуминесцентния детектор [μmol/mol] или [ppm]
	е средната концентрация на NOx, измерена от недисперсния ултравиолетов анализатор [μmol/mol] или [ppm]
	е измерената средна концентрация на въглеводороди [μmol/mol] или [ppm]
	е средната концентрация на въглеводороди, очаквана според стандарта [μmol/mol] или [ppm]
	е средната концентрация на NOx, очаквана според стандарта [μmol/mol] или [ppm]

8.1.11.4   Проникване на NO2 в изсушителя на пробата

8.1.11.4.1.   Обхват и периодичност

Ако за изсушаване на пробата се използва изсушител на пробата, разположен преди измервателния уред за NOx, но преди него няма преобразувател на NO2 в NO, трябва да се извърши проверка за проникване на NO2 в изсушителя на пробата. Тази проверка се извършва след първоначалното пускане в експлоатация и след основен ремонт.

8.1.11.4.2.   Принципи на измерване

Изсушителят на пробата отстранява водата, която иначе може да окаже влияние при измерването на NOx. Наличието обаче на вода в течна форма в неправилно проектирана охлаждаща баня може да доведе до отстраняването на NO2 от пробата. Ако се използва изсушител на пробата без разположен преди него преобразувател на NO2 в NO, той може да отстрани NO2 от пробата преди измерването на NOx.

8.1.11.4.3.   Изисквания към системата

Изсушителят на пробата трябва да позволява измерването на най-малко 95 % от общите NO2 при очакваната максимална концентрация на NO2.

8.1.11.4.4.   Процедура

За проверка на експлоатационните показатели на изсушителя на пробата трябва да се използва следната процедура:

а)	пускане в експлоатация на уредите. Следват се инструкциите за пускане в действие и ползване на производителите на анализатора и изсушителя на пробата. Трябва да бъдат направени необходимите настройки на анализатора и изсушителя, за да се оптимизират експлоатационните показатели;

б)

инсталиране на оборудването и събиране на данни; i) газоанализаторът(ите) за общите NOx трябва да се нулира(т) и обхватът(ите) му(им) да се калибрира(т), както преди изпитване за определяне на емисиите; ii) трябва да се избере газ за калибриране NO2 (балансиращ газ, състоящ се от сух въздух) с концентрация на NO2, близка до максималната концентрация, очаквана по време на изпитванията. Може да бъде използвана по-висока концентрация, в съответствие с препоръките на производителя на уреда и добрата техническа преценка, с цел да се извърши точна проверка, ако очакваната концентрация на NO2 е по-ниска от минималния обхват на проверката, определен от производителя на уреда; iii) този газ за калибриране трябва да се подава с излишък към сондата на системата за вземане на проби или съединенията за препълване. Трябва да се остави време за стабилизиране на реакцията спрямо общите NOx, като се взема предвид само времето за пренос и времето за реакция на уреда; iv) изчислява се средната стойност за 30 s от записаните данни за общите NOx и тази стойност се записва като x NOxref; v) спира се подаването на газа за калибриране NO2; vi) след това системата за вземане на проби трябва да бъде наситена чрез насочване на излишните газове от изхода на генератора на температура на оросяване, регулиран при температура на оросяване от 323 K (50 oC), към сондата на системата за вземане на проби или към съединенията за препълване. От изхода на генератора на температура на оросяване трябва да бъдат вземани проби с помощта на системата за вземане на проби и изсушителя на проби в продължение на най-малко 10 минути, докато изсушителят на проби не започне да отстранява постоянно количество вода; vii) след това веднага се осъществява преход обратно към подаване с излишък на газ за калибриране NO2, който се използва за установяване на x NOxref. Трябва да се остави време за стабилизиране на реакцията спрямо общите NOx, като се взема предвид само времето за пренос и времето за реакция на уреда. Изчислява се средната стойност за 30 s от записаните данни за общите NOx и тази стойност се записва като x NOxmeas; viii) x NOxmeas се коригира до x NOxdry въз основа на остатъчната водна пара, преминала през изсушителя на проби при температурата и налягането на изхода на изсушителя на проби;

в)	оценка на експлоатационните показатели. Ако x NOxdry е по-нисък от 95 % от x NOxref, изсушителят на проби трябва да се поправи или замени.

8.1.11.5.   Проверка на преобразуването на NO2 в NO от преобразувател

8.1.11.5.1.   Обхват и периодичност

Ако се използва анализатор, който за определяне на NOx измерва само NO, преди анализатора трябва да се използва преобразувател на NO2 в NO. Тази проверка трябва да се извърши след монтирането на преобразувателя, след основен ремонт и в рамките на 35 дни преди изпитване за определяне на емисиите. Тази проверка трябва да се повтаря със същата периодичност, за да се проверява дали каталитичната активност на преобразувателя на NO2 в NO не се е влошила.

8.1.11.5.2.   Принципи на измерване

Преобразувателят на NO2 в NO дава възможност да се определят общите NOx с помощта на анализатор, който измерва само NO, като преобразува NO2 в отработилите газове в NO.

8.1.11.5.3.   Изисквания към системата

Преобразувателят на NO2 в NO трябва да позволява измерване на най-малко 95 % от общите NO2 при максималната очаквана концентрация на NO2.

8.1.11.5.4.   Процедура

Трябва да се използва следната процедура, за да се проверят експлоатационните показатели на преобразувател на NO2 в NO:

а)	за пускането в експлоатация на уреда трябва да се спазват инструкциите за пускане в действие и използване на производителите на анализатора и преобразувателя на NO2 в NO. Трябва да бъдат направени необходимите настройки на преобразувателя, за да се оптимизират експлоатационните показатели;

б)

входът на озонатор трябва да се свърже към източник на нулев въздух или кислород, а изходът му — към единия отвор на Т-образно съединение. Към другия отвор на Т-образното съединение трябва да се свърже източник на газ за калибриране на обхвата NO, а входът на преобразувателя на NO2 в NO трябва да се свърже към последния отвор;

в)

при извършване на проверката се предприемат следните стъпки: i) подаването на въздух към озонатора се прекъсва и озонаторът се изключва, а преобразувателят на NO2 в NO се поставя в режим на деривация (обхождане) (т.е. в режим NO). Дава се възможност за стабилизиране, като се отчита само закъснението от преминаването през тръбите и времето на реакция на уреда; ii) потоците на NO и нулевия газ трябва да се регулират така, че концентрацията на NO при анализатора да бъде близка до пиковата концентрация на общите NOx, очаквана по време на изпитването. Съдържанието на NO2 в газовата смес трябва да бъде по-малко от 5 % от концентрацията на NO. Концентрацията на NO трябва да се регистрира чрез изчисляване на средната стойност за 30 s на данните за пробата от анализатора и тази стойност се записва като x NOref; Може да бъде използвана по-висока концентрация, в съответствие с препоръките на производителя на уреда и добрата техническа преценка, с цел да се извърши точна проверка, ако очакваната концентрация на NO е по-ниска от минималния обхват на проверката, определен от производителя на уреда; iii) включва се източникът на O2 на озонатора и се регулира дебитът на O2 така, че показваната от анализатора стойност на NO да бъде около 10 % по-ниска от x NOref. Концентрацията на NO трябва да се регистрира чрез изчисляване на средната стойност за 30 s на данните за пробата от анализатора и тази стойност се записва като x NO+O2mix; iv) озонаторът трябва да се включи и дебитът на получавания озон да се регулира така, че стойността на измерения от анализатора NO да бъде приблизително равна на 20 % от x NOref, като същевременно остава най-малко 10 % нереагирал NO. Концентрацията на NO се регистрира чрез изчисляване на средната стойност за 30 s на данните за пробата от анализатора и тази стойност се записва като x NOmeas; v) анализаторът за NOx трябва да бъде превключен в режим за измерване на NOx и да се измерват общите NOx. Концентрацията на NOx трябва да се регистрира чрез изчисляване на средната стойност за 30 s на данните за пробата от анализатора и тази стойност се записва като x NOxmeas; vi) озонаторът трябва да се изключи, но подаването на газ през системата трябва да продължи. Анализаторът за NOx ще показва съдържанието на NOx в сместа NO + O2. Концентрацията на NOx трябва да се регистрира чрез изчисляване на средната стойност за 30 s на данните за пробата от анализатора и тази стойност се записва като x NOx+O2mix; vii) изключва се подаването на O2. Анализаторът за NOx ще показва съдържанието на NOx в първоначалната смес NO в N2. Концентрацията на NOx трябва да се регистрира чрез изчисляване на средната стойност за 30 s на данните за пробата от анализатора и тази стойност се записва като x NOxref; Тази стойност не трябва да надвишава с повече от 5 % стойността на x NOref;

г)	оценка на експлоатационните показатели. Ефективността на преобразувателя на NOx трябва да бъде изчислена, като измерените концентрации се заместят в следното уравнение (6-26): (6-26)

д)	ако резултатът е по-нисък от 95 %, преобразувателят на NO2 в NO трябва да се поправи или замени.

8.1.12.   Измерване на прахови частици

8.1.12.1.   Проверка на везните за прахови частици и проверка на процеса на претегляне

8.1.12.1.1.   Обхват и периодичност

В настоящия раздел са описани три проверки:

а)	независима проверка на работата на везните за прахови частици в рамките на 370 дни преди претегляне на какъвто и да е филтър;

б)	нулиране на везните и калибриране на обхвата им в рамките на 12 часа преди претегляне на какъвто и да е филтър;

в)	проверка дали определянето на масата на еталонните филтри преди и след сесия на претегляне на филтри е в рамките на определеното допустимо отклонение.

8.1.12.1.2.   Независима проверка

Производителят на везните (или одобрен от производителя на везните представител) трябва да провери експлоатационните им показатели в рамките на 370 дни преди изпитването, в съответствие с процедурите за вътрешен одит.

8.1.12.1.3.   Нулиране и калибриране на обхвата

Експлоатационните показатели на везните трябва да се проверят чрез тяхното нулиране и калибриране на обхвата с най-малко една тежест за калибриране, като за извършването на проверката всички използвани тежести трябва да отговарят на спецификациите от точка 9.5.2. Трябва да се използва ръчна или автоматизирана процедура:

а)

при ръчната процедура се изисква да се използват везни, които са били нулирани и обхватът им е калибриран с поне една тежест за калибриране. Ако са получени нормални средни стойности чрез повтаряне на процеса на претегляне за подобряване на точността и прецизността на измерването на праховите частици, същият процес трябва да се използва за проверка на експлоатационните показатели на везните;

б)	автоматизираната процедура се извършва с вътрешни тежести за калибриране, използвани автоматично за проверка на експлоатационните показатели на везните. За извършване на проверката тези вътрешни тежести за калибриране трябва да отговарят на спецификациите от точка 9.5.2.

8.1.12.1.4.   Претегляне на еталонна проба

Всички показания за масите, получени при сесия на претегляне, трябва да бъдат проверени чрез претегляне на еталонни среди за вземане на проби от прахови частици (например филтри) преди и след сесията на претегляне. Няма задължителна най-малка продължителност на сесията на претегляне, но тя не може да бъде по-дълга от 80 часа, като в нея може да се включват показанията за масата както преди, така и след изпитването. Последователното определяне на масата на всяка еталонна среда за вземане на проби от прахови частици трябва да дава една и съща стойност в рамките на ± 10 μg или ± 10 % от очакваната обща маса на праховите частици, като се взема по-високата от двете стойности. Ако при последователно претегляне на филтрите за вземане на проби от прахови частици този критерий не бъде изпълнен, всички отделни показания за масата на използваните при изпитването филтри, получени между последователните определяния на масата на еталонните филтри, трябва да се обявят за недействителни. Тези филтри могат да се претеглят повторно в друга сесия на претегляне. Ако след изпитване даден филтър бъде обявен за неотговарящ на критерия, тогава изпитвателният интервал се смята за недействителен. Тази проверка се извършва както следва:

а)

най-малко два образеца от неизползвана среда за вземане на проби от прахови частици трябва да се държат в среда за стабилизиране на прахови частици. Те трябва да се използват като еталон. Трябва да се изберат неизползвани филтри със същия размер, изработени от същия материал, които да бъдат използвани като еталон;

б)

еталоните трябва да се стабилизират в средата за стабилизиране на прахови частици. Еталоните трябва да се смятат за стабилизирани, ако са били в среда за стабилизиране на прахови частици най-малко 30 минути, а средата за стабилизиране на прахови частици е отговаряла на спецификациите, посочени в точка 9.3.4.4, в продължение на най-малко предходните 60 минути;

в)	везните трябва да се изпробват няколко пъти с еталонна проба без записване на стойностите;

г)	везните трябва да се нулират и калибрират по обхват. На везните се поставя и сваля изпитвателна маса (например тежест за калибриране), като се гарантира, че везните се връщат към приемливо показание нула в рамките на нормалното време за стабилизиране;

д)

всяка от еталонните среди (например филтри) се претегля и масата ѝ се записва. Ако обичайно средните стойности се получават чрез повтаряне на процеса на претегляне с цел повишаване на точността и прецизността на измерването на масата на еталонните среди (например филтри), същият процес трябва да се използва за измерване на средните стойности на масата на средите за вземане на проби (например филтри);

е)	трябва да се записват стойностите на температурата на оросяване, на температурата на околната среда и на атмосферното налягане в близост до везните;

ж)	записаните стойности за условията на околната среда трябва да се използват за коригиране на резултатите за архимедовата сила, както е описано в точка 8.1.13.2. Записва се масата, коригирана с оглед на архимедовата сила, на всеки еталон;

з)	всяка от коригираните с оглед на архимедовата сила еталонни маси на еталонната среда (например на филтъра) се изважда от нейната измерена по-рано и записана коригирана с оглед на архимедовата сила маса;

и)

ако наблюдаваната маса на някой от еталонните филтри се измени с повече от допустимото съгласно настоящия раздел, всички резултати от определянето на масата на праховите частици, получени след последното успешно потвърждаване на валидността на масата на еталонната среда (например на филтъра) се обявяват за недействителни. Еталонните филтри за прахови частици могат да се отстранят, ако само една от масите на филтрите се е изменила с повече от допустимата стойност и може да се намери специална причина за изменението на масата именно на конкретния филтър, която не е повлияла на масата на другите използвани филтри. По този начин потвърждаването на валидността може да се смята за успешно. В този случай замърсените еталонни среди не трябва да се използват при определяне на съответствието с буква й) от настоящата точка, но съответният еталонен филтър трябва да се отстрани и замени;

й)

ако някоя от еталонните маси се измени с повече от допустимото съгласно настоящата точка 8.1.13.1.4, всички резултати от определянето на масата на праховите частици, получени между две определяния на масата на еталонната среда, се обявяват за недействителни. Ако еталонна среда за вземане на проби от прахови частици бъде отстранена в съответствие с буква и) от настоящата точка, трябва да е налична поне една разлика между масите на еталонните среди, която отговаря на критериите в точка 8.1.13.1.4. В противен случай всички резултати за праховите частици, определени между две определяния на масите на еталонните среди (например филтри), се обявяват за недействителни.

8.1.12.2.   Корекция за архимедовата сила на филтъра за вземане на проби от прахови частици

8.1.12.2.1.   Общи положения

Извършва се корекция с оглед на архимедовата сила във въздух на филтъра за вземане на проби от прахови частици. Корекцията за архимедовата сила зависи от плътността на средата за вземане на проби, плътността на въздуха и плътността на тежестта за калибриране, използвана за калибриране на везните. Корекцията за архимедовата сила не зависи от архимедовата сила, действаща върху самите прахови частици, тъй като масата им обикновено съставлява само (0,01 — 0,1) % от общото тегло. Корекцията за толкова малка част от масата би била най-много 0,010 %. Коригираните с оглед на архимедовата сила стойности са стойности на масата на тарата на пробите от прахови частици. Коригираните с оглед на архимедовата сила стойности, получени при претегляне на филтъра преди изпитването, след това се изваждат от коригираните с оглед на архимедовата сила стойности, получени при претегляне след изпитването на съответния филтър, за да се определи масата на праховите частици, отделени по време на изпитването.

8.1.12.2.2.   Плътност на филтъра за вземане на проби от прахови частици

Различните филтри за вземане на проби от прахови частици имат различна плътност. Трябва да се използва известната плътност на средата за вземане на проби или да се използва една от стойностите за плътността на някои често срещани среди за вземане на проби, както следва:

а)	при боросиликатно стъкло с покритие от PTFE трябва да се използва стойност за плътността на средата за вземане на проби от 2 300 kg/m3;

б)	при мембранна среда (фолио) от PTFE с общ филтъродържателен пръстен от полиметилпентен, на който се падат 95 % от масата на средата, трябва да се използва плътност на средата за вземане на проби от 920 kg/m3;

в)	при мембранна среда (фолио) от PTFE с общ филтъродържателен пръстен от PTFE, трябва да се използва плътност на средата за вземане на проби от 2 144 kg/m3.

8.1.12.2.3.   Плътност на въздуха

Тъй като средата, в която се намират везните за прахови частици, трябва да се контролира стриктно по отношение на температурата на околната среда, която трябва да бъде равна на 295 ± 1 K (22 ± 1 oC), и на температурата на оросяване, която трябва да е равна на 282,5 ± 1 K (9,5 ± 1 oC), плътността на въздуха е функция предимно от атмосферното налягане. Поради това посочената корекция за архимедовата сила е функция само от атмосферното налягане.

8.1.12.2.4.   Плътност на тежестта за калибриране

Трябва да се използва посочената плътност на материала на металната тежест за калибриране.

8.1.12.2.5.   Изчисляване на корекцията

Филтърът за вземане на проби от прахови частици се коригира с оглед на архимедовата сила, с помощта на уравнение (6-27):

(6-27)

Където:

m cor	е коригираната с оглед на архимедовата сила маса на филтъра за вземане на проби от прахови частици
m uncor	е некоригираната с оглед на архимедовата сила маса на филтъра за вземане на проби от прахови частици
ρ air	е плътността на въздуха в средата, в която се намират везните
ρ weight	е плътността на тежестта за калибриране, използвана за калибриране на обхвата на везните
ρ media	е плътността на филтъра за вземане на проби от прахови частици

като

(6-28)

Където:

p abs	е абсолютното налягане в средата, в която се намират везните
M mix	е моларната маса на въздуха в средата, в която се намират везните
R	е моларната газова константа
T amb	е абсолютната температура на околната среда, в която се намират везните.

8.2.   Потвърждаване на валидността на уреда за изпитването

8.2.1.   Потвърждаване на валидността на контрола на пропорционалния поток за серийно вземане на проби и минимално съотношение на разреждане за серийно вземане на проби от прахови частици

8.2.1.1.   Критерии за пропорционалност на системата с вземане на проби при постоянен обем (CVS)

8.2.1.1.1.   Пропорционални потоци

За всяка двойка дебитомери в статистическите изчисления в допълнение 3 към приложение VII се използват записаният дебит на потока от проби и общият дебит на потока или средните им стойности, записани с честота 1 Hz. Трябва да се определи стандартната грешка на оценката SEE на дебита на пробите по отношение на общия дебит. За всеки изпитвателен интервал трябва да се докаже, че SEE е по-малко или равно на 3,5 % от средната стойност на дебита на пробите.

8.2.1.1.2.   Постоянни потоци

За всяка двойка дебитомери трябва да се използват записаният дебит на потока от проби и общият дебит на потока или средните им стойности, записани с честота 1 Hz, за да се докаже, че всеки дебит е бил постоянен в рамките на ± 2,5 % от съответната му средна или целева стойност. Вместо да се записва съответният дебит за всеки тип дебитомер, могат да се използват следните възможности:

а)

вариант с тръба на Вентури с критична скорост на флуида. За тръби на Вентури с критична скорост на флуида трябва да се използват записаните данни за условията на входа им или средните им стойности, записани с честота 1 Hz. Трябва да се докаже, че плътността на потока на входа на тръбата на Вентури е била постоянна в рамките на ± 2,5 % от средната или целевата плътност за всеки изпитвателен интервал. В случая на тръба на Вентури с критична скорост на флуида от система с вземане на проби при постоянен обем това може да се докаже, като се покаже, че абсолютната температура на входа на тръбата на Вентури е била постоянна в рамките на ± 4 % от средната или целевата абсолютна температура за всеки изпитвателен интервал;

б)

вариант с обемна помпа. Трябва да се използват записаните данни за условията на входа на помпата или средните им стойности, записани с честота 1 Hz. Трябва да се докаже, че плътността на потока на входа на помпата е била постоянна в рамките на ± 2,5 % от средната или целевата плътност за всеки изпитвателен интервал. В случая на помпа от система с вземане на проби при постоянен обем това може да се докаже, като се покаже, че абсолютната температура на входа на помпата е била постоянна в рамките на ± 2 % от средната или целевата абсолютна температура за всеки изпитвателен интервал.

8.2.1.1.3.   Доказване на вземане на пропорционални проби

За всяко средство за серийно вземане на проби, като например торбичка или филтър за прахови частици, трябва да се докаже, че е било поддържано вземане на пропорционални проби с използване на един от следните начини, като трябва да се отбележи, че до 5 % от общия брой точки за данни могат да се изпуснат като излизащи извън обхвата.

Като се използва добрата техническа преценка трябва да се докаже с инженерен анализ, че по своята същност системата за контрол с пропорционален поток осигурява пропорционално вземане на проби при всички обстоятелства, очаквани по време на изпитване. Например тръби на Вентури с критична скорост на флуида могат да се използват за потока на пробата и за общия поток, ако бъде доказано, че те имат винаги еднакви налягания и температури на входа и че винаги работят в условия на критична скорост на флуида.

Трябва да се използват измерени или изчислени потоци и/или концентрации на индикаторния газ (например CO2), за да се определи минималното съотношение на разреждане за серийно вземане на проби от прахови частици по време на изпитвателния интервал.

8.2.1.2.   Потвърждаване на валидността при система с разреждане на част от потока

За контролирането на система с разреждане на част от потока с цел извличане на пропорционална проба от неразредени отработили газове е необходима система с бърза реакция; такава система се разпознава по бързината на системата с разреждане на част от потока. Времето за преобразуване на системата се определя в съответствие с процедурата, посочена в точка 8.1.8.6.3.2. Действителният контрол на системата с разреждане на част от потока трябва да се основава на текущо измерваните условия. Ако комбинираното време за преобразуване при измерването на потока на отработилите газове и системата с разреждане на част от потока е ≤ 0,3 s, трябва да се използва контрол в реално време. Ако времето за преобразуване превишава 0,3 s, трябва да се използва прогнозен контрол въз основа на предварително записана изпитвателна последователност. В този случай времето на нарастване трябва да бъде ≤ 1 s, а комбинираното времезакъснение ≤ 10 s. Общата реакция на системата се проектира така, че да осигури представителна проба от прахови замърсители, qm p,i (проба от потока на отработилите газове в системата с разреждане на част от потока), пропорционална на масовия дебит на отработилите газове. За определяне на пропорционалността се извършва регресионен анализ на qm p,i спрямо qm ew,i (масов дебит на отработилите газове на база влажен газ) при честота на снемане на данни най-малко 5 Hz, като трябва да са изпълнени следните критерии:

а)	корелационният коефициент r 2 на линейната регресия между qm p,i r qm ew,i не трябва да е по-малък от 0,95;

б)	стандартната грешка на оценяването на qm p,i спрямо qm ew,i не трябва да надвишава максимум 5 % от qm p;

в)	пресечната точка на qm p с линията на регресия не трябва да надвишава ± 2 % от максималната стойност на qm p.

Изисква се прогнозен контрол, ако комбинираното време за преобразуване на системата за прахови замърсители t 50,P и времето за преобразуване на сигнала за масовия дебит на отработилите газове t 50,F са > 0,3 s. В този случай трябва да се проведе предварително изпитване и сигналът за масовия дебит на отработилите газове от предварителното изпитване да се използва за контролиране на дебита на пробата в системата за прахови замърсители. Точен контрол на системата за частично разреждане се получава, ако времето за проследяване на qm ew,pre от предварителното изпитване, което контролира qm p, се смени с времето за прогнозен контрол t 50,P + t 50,F.

За установяване на корелацията между qm p,i и qm ew,i се използват данните, снети по време на действителното изпитване, като qm ew,i е изместено във времето с t 50,F спрямо qm p,i (t 50,P не участва в интервала на изместване). Изместването във времето между qm ew и qm p е разликата в техните времена на преобразуване, които са определени в точка 8.1.8.6.3.2.

8.2.2.   Потвърждаване на валидността на обхвата на газоанализатора, потвърждаване и коригиране на дрейфа

8.2.2.1.   Потвърждаване на валидността на обхвата

Ако даден анализатор е работил в диапазон, надхвърлящ 100 % от неговия обхват по което и да е време на изпитването, трябва да се предприемат следните стъпки:

8.2.2.1.1.   Серийно вземане на проби

При серийно вземане на проби пробата трябва да се анализира повторно, като се използва най-ниският обхват на анализатора, при който максималната реакция на уреда е по-ниска от 100 %. Резултатът трябва да се регистрира от най-ниския обхват, в който анализаторът функционира под 100 % от обхвата си по време на цялото изпитване.

8.2.2.1.2.   Непрекъснато вземане на проби

При непрекъснато вземане на проби цялото изпитване трябва да се повтори, като се използва следващият по-висок обхват на анализатора. Ако анализаторът отново работи над границата от 100 % от обхвата си, изпитването трябва да се повтори, като се използва следващият по-висок обхват. Изпитването трябва да продължи да се повтаря, докато анализаторът не започне да функционира под границата от 100 % от обхвата си по време на цялото изпитване.

8.2.2.2.   Потвърждаване на дрейфа и коригиране на дрейфа

Ако дрейфът е в рамките на ± 1 %, данните могат да се приемат без каквато и да е корекция, или да се приемат след корекция. Ако дрейфът е по-голям от ± 1 %, за всеки замърсител с гранична специфична стойност при изпитване на стенд и за CO2 трябва да се изчислят по два набора резултати за специфичните емисии при изпитване на стенд, или изпитването да се анулира. Единият набор се изчислява, като се използват данните преди коригирането на дрейфа, а другият се изчислява след коригиране на всички данни за дрейфа, в съответствие с точка 2.6 от приложение VII и допълнение 1 към приложение VII. Сравнението се прави като процент от некоригираните резултати. Разликата между некоригираните и коригираните стойности на специфичните емисии при изпитване на стенд трябва да бъде в рамките на ± 4 % от некоригираните стойности на специфичните емисии при изпитване на стенд или от граничните стойности на емисиите, като се взема по-високата от двете стойности. В противен случай изпитването се анулира.

8.2.3.   Предварителна подготовка на средата (например филтри) за вземане на проби от прахови частици и претегляне на тарата

Преди провеждане на изпитване за определяне на емисиите трябва да се извърши следната последователност от действия за подготовка на филтърната среда за вземане на проби от прахови частици и на оборудването за измерване на праховите частици:

8.2.3.1.   Периодични проверки

Трябва да се гарантира, че средата, в която се намират везните, и средата за стабилизиране на прахови частици отговарят на изискванията относно периодичните проверки, предвидени в точка 8.1.12. Еталонният филтър трябва да се претегли непосредствено преди претеглянето на филтрите от изпитването, за да се установи подходяща еталонна точка (вж. подробности за процедурата в точка 8.1.12.1). Проверката за стабилността на еталонните филтри трябва да се извърши след периода за стабилизиране след изпитването, непосредствено преди претеглянето след изпитването.

8.2.3.2.   Визуална проверка

Неизползваната филтърна среда за вземане на проби трябва да се провери визуално за дефекти, а дефектните филтри да се отстранят.

8.2.3.3.   Заземяване

В съответствие с точка 9.3.4 за манипулиране с филтрите за прахови частици трябва да се използват електрически заземени пинсети или заземителна лента.

8.2.3.4.   Неизползвани среди за вземане на проби

Неизползваните среди за вземане на проби трябва да се поставят в един или повече контейнери, така че да не са изолирани от средата за стабилизиране на праховите частици. Ако се използват филтри, те могат да бъдат поставени в долната половина на касетата за филтри.

8.2.3.5.   Стабилизиране

Средите за вземане на проби трябва да се стабилизират в средата за стабилизиране на прахови частици. Неизползвана среда за вземане на проби може да смята за стабилизирана, ако е била в среда за стабилизиране на прахови частици в продължение най-малко на 30 минути, като през това време показателите на средата за стабилизиране на прахови частици са били в рамките на спецификациите, предвидени в точка 9.3.4. Ако обаче се очаква маса 400 μg или повече, средите за вземане на проби трябва да се стабилизират в продължение на най-малко 60 минути.

8.2.3.6.   Претегляне

Средите за вземане на проби трябва да се претеглят автоматично или ръчно, както следва:

а)	при автоматично претегляне трябва да се спазват инструкциите за подготвяне на пробите за претегляне на производителя на автоматичната система; това може да включва поставяне на пробите в специален контейнер;

б)	при ръчното претегляне се използва добрата техническа преценка;

в)	като друга възможност е разрешено претегляне чрез заместване (вж. точка 8.2.3.10);

г)	след като даден филтър бъде претеглен, той трябва да се върне в блюдото на Петри и да се покрие.

8.2.3.7.   Корекция за архимедовата сила

Измерените стойности на теглото трябва да се коригират за архимедовата сила, както е описано в точка 8.1.13.2.

8.2.3.8.   Повторение

Измерванията на масата на филтъра може да се повторят за определяне на средната маса на филтъра, като се използва добрата техническа преценка, и да се изключат излизащите от обхвата резултати от пресмятането на средната стойност.

8.2.3.9.   Претегляне на тарата

Неизползваните филтри, чиято тара е била претеглена, трябва да се заредят в чисти касети за филтри, а заредените касети да се сложат в покрит или запечатан контейнер, преди да бъдат отнесени в изпитвателната камера за вземане на проби.

8.2.3.10.   Претегляне чрез заместване

Претеглянето чрез заместване представлява възможност и когато се използва, предполага измерване на еталонна тежест преди и след всяко измерване на средата за вземане на проби от праховите частици (например филтър). Въпреки че претеглянето чрез заместване налага да се извършат повече измервания, с него се коригира дрейфът на нулата на везните и се налага да се разчита на линейността им само в ограничен обхват. Този метод е най-подходящ, когато се определят количествено общи маси на прахови частици, които са по-малки от 0,1 % от масата на средата за вземане на проби. Той обаче може да не е подходящ, когато общите маси на праховите частици надвишават 1 % от масата на средата за вземане на проби. Ако се използва претегляне чрез заместване, то трябва да се използва както за претеглянето преди изпитването, така и за претеглянето след изпитването. Една и съща заместваща тежест трябва да се използва както за претеглянето преди изпитването, така и за претеглянето след изпитването. Масата на заместващата тежест трябва да се коригира за архимедовата сила, ако плътността на заместващата тежест е по-ниска от 2,0 g/cm3. Като пример за претегляне чрез заместване могат да се посочат следните стъпки:

а)	използват се електрически заземени пинсети или заземителна лента, както е описано в точка 9.3.4.6;

б)	използва се неутрализатор на статичното електричество, както е описано в точка 9.3.4.6, за да се сведе до минимум електростатичният заряд на всеки обект, преди той да бъде поставен върху блюдото на везните;

в)

избира се тежест за заместване, която отговаря на спецификациите за тежести за калибриране, посочени в точка 9.5.2. Тежестта за заместване трябва да има същата плътност като тежестта, използвана за калибриране на микровезните, и масата ѝ трябва да е сходна с масата на неизползвана среда за вземане на проби (например филтър). Ако се използват филтри, масата на тежестта следва да бъде около (80 — 100) mg за най-често използваните филтри с диаметър 47 mm;

г)	записва се стабилизираното показание на везните и се отстранява тежестта за калибриране;

д)	претегля се неизползвана среда за вземане на проби (например нов филтър), записва се стабилизираното показание на везните както и температурата на оросяване за околната среда, в която се намират везните, температурата на околната среда и атмосферното налягане;

е)	тежестта за калибриране трябва отново да се претегли и да се запише стабилизираното показание на везните;

ж)

трябва да се изчисли средната аритметична стойност от двете показания за тежестта за калибриране, които са записани непосредствено преди и след претеглянето на неизползваната проба. Тази средна стойност се изважда от показанието за неизползваната проба, след това се добавя действителната маса на тежестта за калибриране, както е посочено в свидетелството за калибриране на тежестта. Резултатът се записва. Той представлява теглото на тарата на неизползваната проба без корекция за архимедовата сила;

з)	посочените стъпки на претеглянето чрез заместване се повтарят за останалите неизползваните среди за вземане на проби;

и)	следват се инструкциите, дадени в точки 8.2.3.7 — 8.2.3.9, след като претеглянето приключи.

8.2.4.   Подготовка и претегляне на филтрите за прахови частици след изпитването

Използваните филтри за вземане на проби от праховите частици се поставят в покрити или запечатани контейнери или филтъродържателите трябва да бъдат затворени с цел филтрите за вземане на проби да се предпазят от замърсяване от околната среда. Предпазени по този начин, филтрите с отложени по тях частици се връщат в камерата или помещението за подготовка на филтри за прахови частици. След това филтрите за вземане на проби от прахови частици съответно се подготвят и претеглят.

8.2.4.1.   Периодична проверка

Трябва да се гарантира, че средата за претегляне и средата за стабилизиране на прахови частици отговарят на изискванията относно периодичните проверки, предвидени в точка 8.1.13.1. След приключване на изпитването филтрите трябва да бъдат върнати в средата за претегляне и в средата за стабилизиране на прахови частици. Средата за претегляне и средата за стабилизиране на прахови частици трябва да отговаря на условията относно околната среда, предвидени в точка 9.3.4.4, като в противен случай филтрите, използвани при изпитването, трябва да се съхраняват в затворен съд, докато не бъдат осигурени необходимите условия.

8.2.4.2.   Изваждане от запечатаните контейнери

В средата за стабилизиране на прахови частици пробите от прахови частици се изваждат от запечатаните контейнери. Филтрите могат да се вадят от касетите им преди или след стабилизирането. Когато даден филтър се извади от касетата, горната половина на касетата трябва да бъде отделена от долната половина, като се използва проектираният за тази цел разделител на касетата.

8.2.4.3.   Електрическо заземяване

За работа с пробите от прахови частици се използват електрически заземени пинсети или заземителна лента, както е описано в точка 9.3.4.5.

8.2.4.4.   Визуална проверка

Събраните проби от прахови частици и свързаните с тях филтърни среди се проверяват визуално. Ако стане ясно, че са нарушени изискванията относно филтъра или събраната проба от прахови частици, или ако праховите частици са влезли в контакт с каквато и да било повърхност, различна от филтъра, пробата не може да се използва при определянето на емисиите на прахови замърсители. В случай на контакт с друга повърхност последната трябва да се почисти преди извършването на други действия.

8.2.4.5.   Стабилизиране на пробите от прахови частици

За стабилизиране на пробите от прахови частици те трябва да се поставят в един или повече контейнери, така че да не са изолирани от средата за стабилизиране на прахови частици, която е описана в точка 9.3.4.3. Проба от прахови частици е стабилизирана, ако е била в среда за стабилизиране на прахови частици в продължение на един от посочените по-долу периоди, през които показателите на средата за стабилизиране са били в рамките на спецификациите, предвидени в точка 9.3.4.3:

а)

ако се очаква, че общата концентрация на прахови частици по повърхността на филтъра ще бъде по-висока от 0,353 μg/mm2, като се приема отлагане на 400 μg прахови частици върху петно с диаметър 38 mm върху филтъра, последният трябва да бъде изложен на средата за стабилизиране за най-малко 60 минути преди претегляне;

б)	ако се очаква, че общата концентрация на прахови частици по повърхността на филтъра ще бъде по-ниска от 0,353 μg/mm2, филтърът трябва да бъде изложен на средата за стабилизиране в продължение на най-малко 30 минути преди претегляне;

в)	ако не е известна общата концентрация на прахови частици по повърхността на филтъра, която може да се очаква по време на изпитването, филтърът трябва да бъде изложен на средата за стабилизиране в продължение на най-малко 60 минути преди претегляне.

8.2.4.6.   Определяне на масата на филтъра след изпитването

Процедурите в точка 8.2.3 трябва да се повторят (точки 8.2.3.6 до 8.2.3.9), за да се определи масата на филтъра след изпитването.

8.2.4.7.   Обща маса

Всяка коригирана с оглед на архимедовата сила маса на тарата на филтъра трябва да бъде извадена от съответната коригирана с оглед на архимедовата сила маса на филтъра след изпитването. Полученият резултат е общата маса m total, която трябва да се използва в изчисленията на емисиите, посочени в приложение VII.

9.   Измервателно оборудване

9.1.   Спецификации на динамометричния стенд на двигателя

9.1.1.   Работа на изходния вал

Използва се динамометричен стенд на двигателя, който разполага с подходящи характеристики за изпълнението на приложимия работен цикъл, включително с капацитет да отговаря на подходящите критерии за валидност на цикъла. Могат да се използват следните динамометри:

а)	динамометри с токове на Фуко или динамометри с хидравлична спирачка;

б)	динамометри с променлив ток или с постоянен ток;

в)	един или повече динамометри.

9.1.2.   Цикли на изпитване с преходни режими (NRTC и LSI-NRTC)

За измерване на въртящия момент могат да се използват динамометричен датчик или монтиран последователно уред за измерване на въртящия момент.

Когато се използва динамометричен датчик, сигналът за въртящия момент се предава на вала на двигателя и трябва да се вземе под внимание инерцията на динамометъра. Действителният въртящ момент на двигателя е сума от регистрирания от динамометричния датчик въртящ момент и спирачния инерционен момент, умножен по ъгловото ускорение. Системата за управление трябва да извършва това изчисление в реално време.

9.1.3.   Принадлежности на двигателя

Работата на принадлежностите на двигателя, необходими за подаване на гориво, смазване, загряване на двигателя, подаване на охлаждащата течност към двигателя или задействане на системите за последваща обработка на отработилите газове, трябва да бъде взета предвид, а тези принадлежности трябва да се монтират в съответствие с точка 6.3.

9.1.4.   Закрепване на двигателя и система с предавателен вал (категория NRSh)

Трябва да се използват указаните от производителя начин на закрепване на двигателя на изпитвателния стенд и система с предавателен вал за свързване към ротационната система на динамометъра, когато това е необходимо за правилното изпитване на двигател от категория NRSh.

9.2.   Процедура на разреждане (ако е приложимо)

9.2.1.   Изисквания по отношение на разреждането и фоновите концентрации

Газообразните компоненти могат да бъдат измервани неразредени или разредени, докато измерването на праховите частици по правило изисква разреждане. Разреждането може да бъде осъществено с помощта на система с разреждане на целия поток или с такава с разреждане на част от потока. Когато се прилага разреждане, отработилите газове могат да се разреждат с околен въздух, синтетичен въздух или азот. За измерване на газообразните емисии разредителят трябва да бъде с температура най-малко 288 K (15 oC). За вземане на проби от прахови частици температурата на разредителя е посочена в точка 9.2.2 за CVS, и в точка 9.2.3 за PFD с променливо съотношение на разреждане. Капацитетът на системата за разреждане трябва да бъде достатъчно голям, за да елиминира напълно кондензацията на вода в системите за разреждане и вземане на проби. При висока влажност на въздуха за разреждане се разрешава той да бъде изсушен преди въвеждането му в системата за разреждане. За предотвратяване на преминаването на съдържащите вода съставки от газообразно към течно агрегатно състояние („водна кондензация“) стените на тръбата за разреждане могат да бъдат нагрявани или изолирани, също както и тръбите за основния поток след тръбата за разреждане.

Преди разредителят да бъде смесен с отработилите газове, той може да се подложи на предварителна подготовка посредством увеличаване или намаляване на неговата температура или влажност. От разредителя могат да бъдат отстранени някои съставки с цел намаляване на техните фонови концентрации. Следните разпоредби се прилагат към отстраняването на съставки или към отчитането на фоновите концентрации:

а)	концентрациите на съставките в разредителя могат да бъдат измерени и компенсирани с оглед на фоновото им въздействие върху резултатите от изпитванията. Вж. приложение VII за изчисления за компенсиране на фоновите концентрации;

б)

позволени са следните промени в изискванията от точки 7.2, 9.3 и 9.4 за измерване на фоновите газообразни или прахови замърсители: i) не се изисква да се използва вземане на пропорционални проби; ii) може да се използват незагрети системи за вземане на проби; iii) може да се използва непрекъснато вземане на проби независимо от използването на серийно вземане на проби за разредените емисии; iv) може да се използва серийно вземане на проби независимо от използването на непрекъснато вземане на проби за разредените емисии;

в)

за отчитане на фоновите прахови частици на разположение са следните възможности: i) за отстраняване на фоновите прахови частици разредителят се филтрира с високоефективни въздушни филтри за прахови частици (HEPA), които имат начална ефективност на задържане най-малко 99,97 % (виж член 2, параграф 19 за процедурите, свързани с ефективността на филтриране с HEPA); ii) за да се направят корекции за отчитане на фоновите прахови частици без филтриране с HEPA, фоновите прахови частици не трябва да допринасят с повече от 50 % за нетното количество прахови частици, задържани върху филтъра; iii) разрешена е без ограничаване на налягането корекцията на нетните фонови прахови частици с филтриране с НЕРА.

9.2.2.   Система с разреждане на целия поток

Разреждане на целия поток; вземане на проби при постоянен обем (CVS). Целият поток на неразредените отработили газове се разрежда в тръба за разреждане. Постоянен поток може да се поддържа чрез поддържане на температурата и налягането при дебитомера в рамките на ограниченията. При поток, който не е постоянен, дебитът се измерва директно, за да се даде възможност за вземане на пропорционални проби. Системата е проектирана, както следва (вж. фигура 6.6):

а)

трябва да се използва тръба с вътрешни повърхности от неръждаема стомана. Всички части на тръбата за разреждане трябва да са електрически заземени. Като алтернатива може да се използват непроводими материали за категориите двигатели, спрямо които не се прилагат гранични стойности нито за праховите частици, нито за техния брой;

б)	противоналягането на отработилите газове не трябва да бъде намалявано изкуствено от системата за захранване с въздух за разреждане. Статичното налягане на мястото, където се въвеждат неразредените отработили газове в тръбата, трябва да се поддържа в границите на атмосферното налягане ± 1,2 kPa;

в)

за да се подпомогне смесването, неразредените отработили газове се въвеждат в тръбата, като се насочват по осевата линия на тръбата към изхода ѝ. Част от въздуха за разреждане може да бъде въведена радиално от вътрешна повърхност на тръбата, за да се сведе до минимум взаимодействието на отработилите газове със стените на тръбата;

г)	разредител. За вземане на проби от прахови частици температурата на разредителя (околен въздух, синтетичен въздух или азот, както е посочено в точка 9.2.1), трябва да се поддържа между 293 и 325 K (20 до 52 oC) в непосредствена близост до входа в тръбата за разреждане;

д)

числото на Рейнолдс Re трябва да бъде най-малко 4 000 за потока разредени отработили газове, където Re се основава на вътрешния диаметър на тръбата за разреждане. Re е определено в приложение VII. Проверка на правилното смесване се извършва чрез прокарване на сонда за вземане на проби по диаметъра на тръбата за разреждане, в хоризонтална и вертикална посока. Ако реакцията на анализатора показва каквото и да било отклонение над ± 2 % от средната измерена концентрация, CVS трябва да се задейства при по-висок дебит или да се монтира пластина за смесване или бленда с цел да се подобри смесването;

е)

предварителна подготовка за измерване на потока. Разредените отработили газове може да бъдат подготвени преди измерването на дебита, при условие че подготовката се извършва след загретите сонди за вземане на проби от въглеводороди или от прахови частици, както следва: i) могат да се използват изправители на потока, гасители на пулсациите, или и двете устройства заедно; ii) може да се използва филтър; iii) може да се използва топлообменник за контрол на температурата преди всеки дебитомер, но трябва да се предприемат мерки за предотвратяване на водната кондензация;

ж)

водна кондензация. Водната кондензация е функция от влажността, налягането, температурата и концентрациите на другите съставки, като например сярна киселина. Тези параметри се изменят в зависимост от влажността на входящия в двигателя въздух, влажността на смесвания с горивото въздух, съотношението въздух-гориво и състава на горивото, в това число количеството водород и сяра в горивото. За да се гарантира, че се измерва поток, който съответства на измерената концентрация, трябва или да не се допуска водна кондензация между местоположението на сондата за вземане на проби и входа на дебитомера в тръбата за разреждане, или да се допусне водна кондензация и да се измери влажността на входа на дебитомера. Стените на тръбата за разреждане или тръбите за основния поток на изхода от тръбата може да се нагряват или изолират за предотвратяване на водната кондензация. Трябва да се предотвратява водната кондензация в тръбата за разреждане. Някои компоненти на отработилите газове могат да бъдат разредени или отстранени при наличието на влага; За вземане на проби от прахови частици, вече пропорционалният поток, идващ от CVS, претърпява вторично разреждане (един или повече пъти), за да се постигне общото съотношение на разреждане, показано на фигура 9.2 и посочено в точка 9.2.3.2;

з)	минималното общо съотношение на разреждане трябва да бъде в обхвата 5:1 — 7:1, като стойността му трябва да бъде най-малко 2:1 за първичното разреждане въз основа на максималния дебит на отработилите газове на двигателя по време на цикъла на изпитване или на изпитвателния интервал;

и)	общото време на пребиваване в системата трябва да бъде между 0,5 и 5 s, измерено от точката на въвеждане на разредителя до филтъродържателя(ите);

й)	общото време на пребиваване в системата за вторично разреждане трябва да бъде най-малко 0,5 s, измерено от точката на въвеждане на разредителя за вторично разреждане до филтъродържателя(ите).

За определянето на масата на праховите замърсители са необходими система за вземане на проби от прахови замърсители, филтър за вземане на проби от прахови замърсители, гравиметрични везни и камера за претегляне с регулиране на температурата и влажността.

Фигура 6.6

Примери на конфигурации за вземане на проби с разреждане на целия поток

9.2.3.   Система с разреждане на част от потока (PFD)

9.2.3.1.   Описание на системата с разреждане на част от потока

Схематично изображение на системата с разреждане на част от потока е представено на фигура 6.7. Показана е обща схема, на която са илюстрирани принципите на вземането на проби, разреждането и вземането на проби от прахови частици. Схемата не е предвидена да указва, че всички показани на фигурата компоненти са необходими за други възможни системи за вземане на проби, които удовлетворяват целта за вземане на проби. Разрешени са и други конфигурации, различни от посочената схема, при условие че те обслужват същата цел — вземане на проби, разреждане и вземане на проби от прахови частици. Те трябва да отговарят на други критерии, като например тези от точка 8.1.8.6 (периодично калибриране) и от точка 8.2.1.2 (потвърждаване на валидността) за променливо разреждане на част от потока, от точка 8.1.4.5 и от таблица 8.2 (проверка за линейност), както и от точка 8.1.8.5.7 (проверка) по отношение на системи с разреждане на част от потока с постоянно съотношение на разреждане.

Както е показано на фигура 6.7, неразредените отработили газове или потокът след първичното разреждане се прехвърлят от изпускателната тръба EP или от CVS съответно към тръбата за разреждане DT през сондата за вземане на проби SP и преносната тръба TL. Общият поток през тръбата се регулира с регулатор на потока и помпата Р за вземане на проби на системата за вземане на проби от прахови замърсители (PSS). При вземане на пропорционални проби от неразредените отработили газове дебитът на въздуха за разреждане се регулира от регулатора на дебит FC1, който може да използва qm ew (масов дебит на отработилите газове на база влажен газ) или qm aw (масов дебит на входящия въздух на база влажен газ) и qm f (масов дебит на горивото) като управляващи сигнали за постигане на желаното разделяне на потока на отработилите газове. Дебитът на пробата през тръбата за разреждане DT представлява разликата между общия дебит и дебита на въздуха за разреждане. Дебитът на въздуха за разреждане се измерва с устройството за измерване на дебит FM1, а общият дебит — с устройството за измерване на дебит от системата за вземане на проби от прахови замърсители. Съотношението на разреждане се изчислява въз основа на тези два дебита. За вземането на проби с постоянно съотношение на разреждане на неразредени или разредени отработили газове и потока на отработилите газове (например вторично разреждане за вземане на проби от прахови частици) дебитът на въздуха за разреждане обикновено е постоянен и се контролира от регулатора на потока FC1 или от помпата за въздуха за разреждане.

Въздухът за разреждане (околен въздух, синтетичен въздух или азот) се филтрира с високоефективен въздушен филтър за прахови частици (HEPA).

Фигура 6.7

Схема на система с разреждане на част от потока (тип с вземане на проби от целия поток)

a	=	отработили газове от двигателя или поток след първично разреждане
b	=	по избор
c	=	вземане на проби от прахови частици

Компоненти на фигура 6.7:

DAF	:	филтър за въздуха за разреждане
DT	:	тръба за разреждане или система за вторично разреждане
EP	:	изпускателна тръба или система за първично разреждане
FC1	:	регулатор на потока
FH	:	филтъродържател
FM1	:	устройство за измерване на дебита на въздуха за разреждане
P	:	помпа за вземане на проби
PSS	:	система за вземане на проби от прахови частици
PTL	:	преносна тръба за прахови частици
SP	:	сонда за вземане на проби от неразредени или разредени отработили газове
TL	:	преносна тръба

Масови дебити, приложими само за вземане на пропорционални проби от неразредени отработили газове при разреждане на част от потока:

qm ew	е масовият дебит на отработилите газове на база влажен газ
qm aw	е масовият дебит на входящия въздух на база влажен газ
qm f	е масовият дебит на горивото

9.2.3.2.   Разреждане

Температурата на разредителите (околен въздух, синтетичен въздух или азот, както е посочено в точка 9.2.1) трябва да се поддържа между 293 и 325 K (20 до 52 oC) в непосредствена близост до входа на тръбата за разреждане.

Разрешава се въздухът за разреждане да бъде изсушен преди въвеждането му в системата за разреждане. Системата с разреждане на част от потока трябва да бъде проектирана така, че да извлича пропорционална проба от потока неразредени отработили газове на двигателя, като по този начин реагира на отклоненията в дебита на отработилите газове, и да въвежда въздух за разреждане в тази проба, за да се постигне при използвания при изпитването филтър температурата, указана в точка 9.3.3.4.3. За тази цел от съществено значение е съотношението на разреждане да се определи така, че да се изпълнят изискванията за точност от точка 8.1.8.6.1.

За да се гарантира, че се измерва поток, който съответства на измерената концентрация, трябва или да не се допуска водна кондензация между местоположението на сондата за вземане на проби и входа на дебитомера в тръбата за разреждане, или да се допусне водна кондензация и да се измери влажността на входа на дебитомера. Системата с разреждане на част от потока може да бъде загрявана или изолирана за предотвратяване на водната кондензация. Трябва да се предотвратява водната кондензация в тръбата за разреждане.

Минималното съотношение на разреждане трябва да бъде в обхвата 5:1 — 7:1 въз основа на максималния дебит на отработилите газове на двигателя по време на цикъла на изпитване или на изпитвателния интервал.

Общото време на пребиваване в системата трябва да бъде между 0,5 и 5 s, измерено от точката на въвеждане на разредителя до филтъродържателя(ите).

За определянето на масата на праховите замърсители са необходими система за вземане на проби от прахови замърсители, филтър за вземане на проби от прахови замърсители, гравиметрични везни и камера за претегляне с регулиране на температурата и влажността.

9.2.3.3.   Приложимост

Системата с разреждане на част от потока може да се използва за извличане на пропорционална проба от неразредените отработили газове от всяка серия проби или за непрекъснато вземане на проби от прахови частици и газообразни замърсители при всеки работен цикъл с преходни режими (NRTC и LSI-NRTC), всеки работен цикъл NRSC с дискретни режими или всеки работен цикъл RMC.

Системата може да се използва и за предварително разредени отработили газове, когато с помощта на постоянно съотношение на разреждане се разрежда вече пропорционален поток (вж. фигура 9.2). По този начин се осъществява вторично разреждане на потока от тръба за вземане на проби при постоянен обем, така че да се постигне необходимото общо съотношение на разреждане за вземане на проби от прахови частици.

9.2.3.4.   Калибриране

Калибрирането на системата с разреждане на част от потока, така че тя да извлича пропорционална проба от неразредените отработили газове, е разгледано в точка 8.1.8.6.

9.3.   Процедури за вземане на проби

9.3.1.   Общи изисквания за вземане на проби

9.3.1.1.   Проектиране и конструкция на сондата

Сондата е първият елемент от системата за вземане на проби. Тя се въвежда в потока неразредени или разредени отработили газове с цел вземане на проба, така че външните и вътрешните ѝ повърхности да са в контакт с отработилите газове. От сондата пробата преминава в преносна тръба.

Вътрешните повърхности на сондите за вземане на проби трябва да се правят от неръждаема стомана или — когато ще се вземат проби от неразредени отработили газове — от нереактивоспособен материал, способен да издържа на температурата на неразредените отработили газове. Сондите за вземане на проби трябва да се разполагат на места, където съставките се смесват, като така създават средната си концентрация в пробата и където смущенията от други сонди са сведени до минимум. Препоръчва се всички сонди да се предпазват от влиянието на гранични слоеве, зони на разреждане или завихряне — особено близо до изхода на тръбата на дебитомер за неразредени отработили газове, където може да възникне нежелано разреждане. Прочистването или противотоковото продухване на сондата не трябва да оказва влияние върху друга сонда по време на изпитването. Може да се използва една и съща сонда за вземане на проби за повече от една съставка, при условие че сондата отговаря на всички спецификации по отношение на всяка съставка.

9.3.1.1.1.   Смесителна камера (категория NRSh)

При изпитване на двигатели от категория NRSh може да се използва смесителна камера, когато това е разрешено от производителя. Смесителната камера е незадължителен компонент от система за вземане на проби от неразредените газове и е разположена в изпускателната уредба между шумозаглушителя и сондата за вземане на проби. Формата и размерите на смесителната камера и тръбите преди и след нея трябва да бъдат такива, че да осигуряват добре смесена и хомогенна проба в мястото на сондата за вземане на проби и да не позволяват наличието на силни пулсации или резонанс на камерата да оказва влияние върху резултатите по отношение на емисиите.

9.3.1.2.   Преносни тръби

Дължината на преносните тръби, през които взетата проба достига от сонда до анализатор, среда за съхранение или система за разреждане, трябва да бъде сведена до минимум чрез разполагане на анализаторите, средите за съхранение и системите за разреждане възможно най-близо до сондите. Броят на извивките на преносните тръби трябва да се сведе до минимум, а радиусът на всяка неизбежна извивка трябва е възможно най-голям.

9.3.1.3.   Методи на вземане на проби

По отношение на непрекъснатото и серийното вземане на проби, споменати в точка 7.2, се прилагат следните условия:

а)	когато се взема проба при постоянен дебит, тя трябва да преминава през тръбите също при постоянен дебит;

б)	когато се взема проба при променлив дебит, дебитът на пробата се изменя пропорционално на изменящия се дебит на потока;

в)	валидността на вземането на пропорционални проби се потвърждава, както е описано в точка 8.2.1.

9.3.2.   Вземане на проби от газове

9.3.2.1.   Сонди за вземане на проби

За вземане на проби от газообразните емисии се използва сонда с един или няколко отвора. Сондите могат да бъдат ориентирани във всяка посока по отношение на потока на неразредените или разредените отработили газове. При някои сонди температурата на пробата трябва да се контролира, както следва:

а)	при сонди, които извличат NOx от разредените отработили газове, температура на стената на сондата трябва да се контролира с цел предотвратяване на водната кондензация;

б)	при сонди, които извличат въглеводороди от разредените отработили газове, се препоръчва температурата на стената на сондата да се поддържа около 191 oC с цел намаляване до минимум на замърсяването.

9.3.2.1.1.   Смесителна камера (категория NRSh)

Когато се използва в съответствие с точка 9.3.1.1.1, вътрешният обем на смесителната камера не трябва да бъде по-малък от десетократния работен обем на двигателя, подложен на изпитване. Смесителната камера трябва да бъде свързана възможно най-близо до шумозаглушителя на двигателя и минималната температура на вътрешната ѝ повърхност трябва да е 452 K (179 oC). Производителят може да определи конструкцията на смесителната камера.

9.3.2.2.   Преносни тръби

Трябва да се използват преносни тръби, чиито вътрешни повърхности са от неръждаема стомана, PTFE, VitonTM или какъвто и да е друг материал, който има по-подходящи свойства за вземане на проби от емисиите. Трябва да се използва нереактивоспособен материал, способен да издържа на температурата на отработилите газове. Могат да се използват последователно свързани филтри, ако филтърът и неговият кожух отговарят на същите изисквания по отношение на температурата, както и преносните тръби, както следва:

а)	за преносни тръби за NOx, разположени преди преобразувател на NO2 в NO, който отговаря на спецификациите от точка 8.1.11.5, или преди охладител, който отговаря на спецификациите от точка 8.1.11.4, трябва да се поддържа температура на пробата, която предотвратява водната кондензация;

б)

за преносни тръби за общи въглеводороди трябва да се спазва допустимо отклонение по отношение на температурата на стената на тръбата по цялата ѝ дължина от (191 ± 11) oC. Ако се вземат проби от неразредени отработили газове, незагрята, изолирана преносна тръба може да бъде пряко свързана към сонда. Дължината и изолацията на преносна тръба трябва да са така проектирани, че най-високата очаквана температура на неразредените отработили газове да се понижава до не по-малко от 191 oC, измерени на изхода на преносната тръба. За вземане на проби от разредените отработили газове се разрешава преходна зона между сондата и преносната тръба с дължина до 0,92 m, за да се осъществи преход до температура на стената от (191 ± 11) oC.

9.3.2.3.   Компоненти за подготовка на пробата

9.3.2.3.1.   Изсушители на пробата

9.3.2.3.1.1.   Изисквания

Може да се използват изсушители на пробата за отстраняване на влагата от пробата, с цел да се намали въздействието на водата върху измерването на газообразните емисии. Изсушителите на пробата трябва да отговарят на изискванията, посочени в точка 9.3.2.3.1.1 и в точка 9.3.2.3.1.2. В уравнение (7-13) се използва съдържание на влага от 0,8 обемни %.

За най-високата очаквана концентрация на водна пара H m, техниката за отстраняване на водата трябва да поддържа влажността на равнище ≤ 5 g вода/kg сух въздух (или около 0,8 обемни % H2O), което отговаря на 100 % относителна влажност при 277,1 K (3,9 oC) и 101,3 kPa. Тази спецификация на влажността е еквивалентна на около 25 % относителна влажност при 298 K (25 oC) и 101,3 kPa. Това може да се докаже чрез

а)	измерване на температурата на изхода от изсушителя на пробата;

б)	измерване на влажността в точка непосредствено преди хемилуминесцентния детектор;

като се извърши процедурата за проверка от точка 8.1.8.5.8.

9.3.2.3.1.2.   Разрешени типове изсушители на проби и процедура за определяне на съдържанието на влага след изсушителя

Може да се използва всеки от двата типа изсушители на проби, описани в настоящия точка.

а)

ако се използва изсушител с осмотична мембрана, разположен преди всякакъв газоанализатор или среда за съхранение, той трябва да отговаря на спецификациите за температурата, посочени в точка 9.3.2.2. Трябва да се следят температурата на оросяване T dew и абсолютното налягане p total след изсушителя с осмотична мембрана. Количеството вода се изчислява, както е описано в приложение VII, като се използват непрекъснато записвани стойности на T dew и p total или техните максимални стойности, наблюдавани по време на изпитването, или зададените им гранични стойности. При липса на пряко измерени стойности, номиналната стойност на p total се определя от най-ниското абсолютно налягане в изсушителя, очаквано по време на изпитването;

б)

не може да се използва топлинен охладител преди система за измерване на общи въглеводороди за двигатели със самовъзпламеняване. Ако се използва топлинен охладител преди преобразувател на NO2 в NO или в система за вземане на проби без преобразувател на NO2 в NO, охладителят трябва да отговаря на изискванията на проверката за намаляване на ефективността по отношение на NO2, посочена в точка 8.1.11.4. Трябва да се следят температурата на оросяване T dew и абсолютното налягане p total след топлинния охладител. Количеството вода се изчислява, както е описано в приложение VII, като се използват непрекъснато записвани стойности на T dew и p total или техните максимални стойности, наблюдавани по време на изпитването, или зададените им гранични стойности. При липса на пряко измерени стойности, номиналната стойност на p total се определя от най-ниското абсолютно налягане в топлинния охладител, очаквано по време на изпитването. Ако може с основание да се предположи степента на насищане T dew в топлинния охладител въз основа на известната ефективност на охладителя и на непрекъснатото следене на температура му, може да се изчисли T chiller. Ако стойностите на T chiller не се записват непрекъснато, максималната му стойност, наблюдавана по време на изпитването, или зададената му гранична стойност могат да се използват като постоянна стойност, за да се определи постоянно количество вода в съответствие с приложение VII. Ако може с основание да се предположи, че температурата T chiller е равна на T dew, T chiller може да се използва вместо T dew в съответствие с приложение VII. Ако може с основание да се предположи, че има постоянна разлика в температурата между T chiller и T dew, която се дължи на известно и определено загряване на пробата между изхода на охладителя и мястото на измерване на температурата, тази предполагаема разлика в температурите може да се взема предвид като фактор при изчисляването на емисиите. Валидността на всички предположения, разрешени с настоящата точка, трябва да бъде показана с помощта на инженерен анализ или данни.

9.3.2.3.2.   Помпи за вземане на проби

Трябва да се използват помпи за вземане на проби, които са разположени преди анализатор или среда за съхранение на какъвто и да било газ. Трябва да се използват помпи за вземане на проби, чиито вътрешни повърхности са от неръждаема стомана, PTFE или какъвто и да е друг материал, който има по-подходящи свойства за вземане на проби от емисиите. При някои помпи за вземане на проби температурата трябва да се контролира, както следва:

а)	ако се използва помпа за вземане на проби от NOx, разположена преди преобразувател на NO2 в NO, отговарящ на изискванията от точка 8.1.11.5, или охладител, отговарящ на изискванията от точка 8.1.11.4, тя трябва да се нагрява за предотвратяване на водната кондензация;

б)	ако се използва помпа за вземане на проби от общи въглеводороди, разположена преди анализатор на общи въглеводороди или среда за съхранение, вътрешните ѝ повърхности трябва да се нагряват до температура 464 ± 11 K (191 ± 11) oC.

9.3.2.3.3.   Скрубери за улавяне на амоняк

Може да се използват скрубери за улавяне на амоняк за всяка или за всички системи за вземане на газови проби, за да се предотврати влиянието от NH3, отравянето на преобразувателя на NO2 в NO и появата на отлагания в системата за вземане на проби или в анализаторите. При монтирането на скрубер за улавяне на амоняк трябва да се спазват препоръките на производителя.

9.3.2.4.   Среди за съхранение на проби

В случай на събиране на проби в торбичка, обемите газ се съхраняват в достатъчно чисти контейнери, които само в минимална степен позволяват изтичане или просмукване на газове. Трябва да се използва добрата техническа преценка за определяне на приемливите прагове по отношение на чистотата и просмукването на средите за съхранение. За почистване на контейнера той може многократно да се продухва и обезвъздушава и може да се нагрява. Трябва да се използва гъвкав контейнер (например торбичка) в среда с регулируема температура, или твърд контейнер, чиято температура се регулира, който първоначално се обезвъздушава, или има обем, който може да се измества, в резултат например на движението на бутало в цилиндър. Трябва да се използват контейнери, отговарящи на спецификациите от таблица 6.6 по-долу.

Таблица 6.6

Материали за контейнери за серийно взети газови проби

CO, CO2, O2, CH4, C2H6, C3H8, NO, NO2  (2)	Поливинил флуорид (PVF) (3), например TedlarTM, поливинилиден флуорид (3), например KynarTM, политетрафлуороетилен (4), например TeflonTM, или неръждаема стомана (4)
HC	Политетрафлуороетилен (5) или неръждаема стомана (5)

9.3.3.   Вземане на проби от прахови частици

9.3.3.1.   Сонди за вземане на проби

Трябва да се използват сонди за прахови частици с един отвор, намиращ се на края на сондата. Сондите за прахови частици трябва да бъдат насочени срещу посоката на потока.

Сондата за прахови частици може да бъде защитена с капаче, съответстващо на изискванията от фигура 6.8. В този случай не се използва първичният сепаратор, описан в точка 9.3.3.3.

Фигура 6.8

Схема на сонда за вземане на проби с конусен първичен сепаратор

9.3.3.2.   Преносни тръби

Препоръчва се да се използват изолирани или нагряти преносни тръби или нагрята обвивка с цел намаляване до минимум на температурните разлики между преносните тръби съставките на отработилите газове. Трябва да се използват преносни тръби, които са инертни по отношение на праховите частици и чиито вътрешни повърхности са електропроводими. Препоръчва се използваните преносни тръби за прахови частици да са изработени от неръждаема стомана; всеки материал, различен от неръждаема стомана, трябва да има същите характеристики по отношение на вземането на проби, както неръждаемата стомана. Вътрешната повърхност на преносните тръби за прахови частици трябва да бъде електрически заземена.

9.3.3.3.   Първичен сепаратор

Разрешено е използването на предназначен за отстраняване на частиците с голям диаметър първичен сепаратор за частици, монтиран в системата за разреждане непосредствено преди филтъродържателя. Разрешава се използването на само един първичен сепаратор. Ако се използва сонда с конусен накрайник (вж. фигура 6.8), използването на първичен сепаратор е забранено.

Първичният сепаратор на прахови частици може да бъде инерционен импактор или вихров сепаратор. Той трябва да е изработен от неръждаема стомана. Първичният сепаратор трябва да бъдат проектиран да отстранява най-малко 50 % от праховите частици с аеродинамичен диаметър 10 μm и не повече от 1 % от праховите частици с аеродинамичен диаметър 1 μm в обхвата на дебити, за които се използва. Изходът на първичния сепаратор трябва да се конфигурира с помощта на устройство, позволяващо обхождане на всеки филтър за вземане на проби от прахови частици, така че потокът през първичния сепаратор да може да бъде стабилизиран преди началото на изпитването. Филтърът за вземане на проби от прахови частици трябва да се намира в границите на 75 cm след изхода на първичния сепаратор.

9.3.3.4.   Филтър за вземане на проби

По време на последователността на изпитването се вземат проби от разредените отработили газове с помощта на филтър, който отговаря на изискванията от точки 9.3.3.4.1 — 9.3.3.4.4.

9.3.3.4.1.   Спецификация на филтрите

Всички типове филтри трябва да притежават ефективност на улавяне от най-малко 99,7 %. Измерванията на производителите, направени на техните филтри за вземане на проби и отразени в продуктовите спецификации, могат да бъдат използвани за доказване на изпълнението на това изискване. Филтърът трябва да е изработен от:

а)	стъкловлакно с флуоровъглеродно (политетрафлуороетиленово — PTFE) покритие; или

б)	флуоровъглеродна (политетрафлуороетиленова — PTFE) мембрана.

Ако очакваната нетна маса на праховите частици върху филтъра надвишава 400 μg, може да се използва филтър с начална минимална ефективност на улавяне от 98 %.

9.3.3.4.2.   Размер на филтрите

Номиналният диаметър на филтъра е 46,50 mm ± 0,6 mm (най-малко 37 mm диаметър на зоната на задържане). Могат да се използват филтри с по-голям диаметър с предварителното съгласие на органа по одобряването. Препоръчително е да има пропорционалност между филтъра и зоната на задържане.

9.3.3.4.3.   Разреждане и контрол на температурата на пробите от прахови частици

Пробите от прахови частици се разреждат поне веднъж преди преносните тръби в случай на система с CVS и след тях в случай на система с разреждане на част от потока (вж. точка 9.3.3.2 относно преносните тръби). Температурата на пробите трябва да се контролира да бъде в границите на 320 ± 5 K (47 ± 5 oC), измерена в която и да е точка в границите на 200 mm преди или 200 mm след средата за съхраняване на прахови частици. Предвижда се пробата от прахови частици да се загрява или изстудява основно благодарение на условията на разреждане, както е посочено в буква а) от точка 9.2.1.

9.3.3.4.4.   Скорост на преминаване през сечението на филтъра

Скоростта на преминаване през сечението на филтъра трябва да бъде между 0,90 и 1,00 m/s, като по-малко от 5 % от записаните стойности на потока са извън този обхват. Ако общата маса на праховите частици върху филтъра надвишава 400 μg, скоростта на преминаване през сечението на филтъра може да бъде намалена. Тази скорост се измерва, като обемният дебит на пробата при стойността на налягането преди филтъра и температурата на повърхността на филтъра се разделя на зоната на експозиция на филтъра. Ако спадът на налягането върху устройството за вземане на проби от прахови частици преди филтъра е по-малко от 2 kPa, като стойност на налягането преди филтъра трябва да се използва налягането в изпускателната уредба или в тръбата за вземане на проби при постоянен обем.

9.3.3.4.5.   Филтъродържател

За да се сведе до минимум турбулентното отлагане на прахови частици и да се осигури равномерното им отлагане върху филтъра, трябва да се използва конус с ъгъл на разширение 12,5o (от центъра), с който се осигурява преход от вътрешния диаметър на преносната тръба към изложената лицева страна на диаметъра на филтъра. Този преходник трябва да се изработи от неръждаема стомана.

9.3.4.   Стабилизиране на праховите частици и среда за претегляне за гравиметричен анализ

9.3.4.1.   Среда за гравиметричен анализ

В настоящия раздел се описват двата вида среда, необходими за стабилизиране и претегляне на праховите частици с цел извършване на гравиметричен анализ: среда за стабилизиране на праховите частици, в която се съхраняват филтрите преди претеглянето им; и среда за претегляне, в която са разположени везните. Двете среди могат да споделят общо пространство.

Нито в средата за стабилизиране, нито в тази за претегляне трябва да има каквито и да било замърсители, като например прах, аерозоли или полулетливи частици, които биха могли да замърсят пробите от прахови частици.

9.3.4.2.   Чистота

Трябва да бъде проверена чистотата на средата за стабилизиране на праховите частици, като се използват еталонни филтри, както е описано в точка 8.1.12.1.4.

9.3.4.3.   Температура на камерата

Температурата на камерата (или помещението), в която(което) филтрите за прахови частици се подготвят и претеглят, трябва да се поддържа равна на 295 ± 1 K (22 oC ± 1 oC) през цялата продължителност на процеса на подготовка и претегляне. Влажността трябва да бъде поддържана при температура на оросяване 282,5 ± 1 K (9,5 oC ± 1 oC) и относителна влажност 45 % ± 8 %. Ако средата за стабилизиране е отделена от средата за претегляне, средата за стабилизиране трябва да се поддържа с допустимо отклонение 295 ± 3 K (22 oC ± 3 oC).

9.3.4.4.   Проверка на условията на околната среда

Когато се използват измервателни уреди, които отговарят на спецификациите от точка 9.4, трябва да бъдат проверени следните условия на околната среда:

а)

трябва да се записват стойностите на температурата на оросяване и на температурата на околната температура. Тези стойности трябва да се използват, за да се определи дали средата за стабилизиране и средата за претегляне са останали в границите на допустимото отклонение, посочени в точка 9.3.4.3, за най-малко 60 минути преди претеглянето на филтрите;

б)

в средата за претегляне атмосферното налягане се записва непрекъснато. Друго приемливо решение е да се използва барометър, с който се измерва атмосферното налягане извън средата за претегляне, стига да може да се гарантира, че атмосферното налягане в мястото на везните винаги е в границите на ± 100 Ра от общото атмосферно налягане. Трябва да се осигури средство за записване на най-последната стойност на атмосферното налягане при претеглянето на всяка проба прахови частици. Тази стойност трябва да се използва за изчисляване на корекцията за архимедовата сила по отношение на праховите частици, описана в точка 8.1.12.2.

9.3.4.5.   Монтиране на везните

Везните се монтират, както следва:

а)	на виброизолационна платформа, която да ги изолира от външен шум и вибрации;

б)	да са екранирани от въздействието на конвективни въздушни потоци посредством разсейващ статичното електричество екран, който да е заземен.

9.3.4.6.   Електростатичен заряд

Електростатичният заряд трябва да бъде сведен до минимум в средата, където се намират везните, както следва:

а)	везните се заземяват;

б)	ако пробите от прахови частици се обработват ръчно, се използват пинсети от неръждаема стомана;

в)	пинсетите трябва да бъдат заземени със заземителна лента или трябва да бъде предвидена заземителна лента за оператора, така че заземителният потенциал за лентата и везните да бъде един и същ;

г)	трябва да се осигури наличието на неутрализатор на електростатичния заряд, който има общо заземяване с везните, с цел отстраняване на електростатичния заряд от пробите от прахови частици.

9.4.   Измервателни уреди

9.4.1.   Въведение

9.4.1.1.   Обхват

В настоящата точка се разглеждат измервателни уреди и свързаните с тях системни изисквания относно изпитванията за определяне на емисиите. Това включва лабораторни уреди за измерване на параметрите на двигателя, условията на околната среда, параметрите на потока и концентрациите на емисиите (неразредени или разредени).

9.4.1.2.   Видове уреди

Всеки уред, посочен в настоящия регламент, трябва да се използва както е описано в регламента (вж. таблица 6.5 за измерваните количества, осигурявани от тези уреди). Когато уред, посочени в настоящия регламент, се използва по начин, който не е посочен, или вместо него се използва друг уред, се прилагат изискванията на разпоредбите за равностойност, както е посочено в точка 5.1.1. Когато за конкретно измерване е посочен повече от един уред, един от тях при подаване на заявление се определя като еталонен от органа по одобряването на типа или органа по сертифицирането, за да служи като доказателство, че дадена алтернативна процедура е еквивалентна на определената процедура.

9.4.1.3.   Резервни системи

С предварителното одобрение на органа по одобряването на типа или на органа по сертифицирането при всички измервателни уреди, посочени в настоящата точка, за изчисляване на резултатите от едно изпитване могат да се използват данни от множество уреди. Резултатите от всички измервания се записват и необработените данни се съхраняват. Това изискване се прилага независимо от това дали измерванията действително са използвани при изчисленията.

9.4.2.   Записване и контрол на данните

Системата за изпитване трябва да е в състояние да актуализира данните, да ги записва и да контролира системите, свързани със заданието от оператора, динамометъра, оборудването за вземане на проби и измервателните уреди. Трябва да се използва такъв вид снемане на данни и такива системи за контрол, които могат да записват при определените минимални честоти, посочени в таблица 6.7 (тази таблица не се прилага към изпитването с цикъл NRSC с дискретни режими).

Таблица 6.7

Минимална честота на записване и контрол на данните

Приложим раздел от изпитвателния протокол	Измервани стойности	Минимална честота за управление и контрол	Минимална честота на записване
7.6.	Честота на въртене и въртящ момент по време на поетапно съставяне на графичната характеристика на двигателя	1 Hz	1 средна стойност на етап
7.6.	Честота на въртене и въртящ момент по време на съставяне на графичната характеристика на двигателя при развъртането му	5 Hz	1 Hz средно
7.8.3.	Еталонни и измерени честоти на въртене и въртящи моменти при работен цикъл с преходни режими (NRTC и LSI-NRTC)	5 Hz	1 Hz средно
7.8.2.	Еталонни и измерени честоти на въртене и въртящи моменти при работен цикъл NRSC с дискретни режими и при работен цикъл RMC	1 Hz	1 Hz
7.3.	Концентрации, непрекъснато измервани от анализаторите в неразредените отработили газове	Не е приложимо	1 Hz
7.3.	Концентрации, непрекъснато измервани от анализаторите в разредените отработили газове	Не е приложимо	1 Hz
7.3.	Концентрации при серийно вземане на проби, измервани от анализаторите в неразредените или разредените отработили газове	Не е приложимо	1 средна стойност на изпитвателен интервал
7.6. 8.2.1.	Дебит на разредените отработили газове при вземане на проби при постоянен обем с топлообменник, разположен преди уреда за измерване на дебита	Не е приложимо	1 Hz
7.6. 8.2.1.	Дебит на разредените отработили газове при вземане на проби при постоянен обем без топлообменник, разположен преди уреда за измерване на дебита	5 Hz	1 Hz средно
7.6. 8.2.1.	Дебит на входящия въздух или дебит на отработилите газове (за измерване на неразредени отработили газове при преходни режими)	Не е приложимо	1 Hz средно
7.6. 8.2.1.	Въздух за разреждане, ако се контролира активно	5 Hz	1 Hz средно
7.6. 8.2.1.	Поток на пробите при вземане на проби при постоянен обем и наличие на топлообменник	1 Hz	1 Hz
7.6. 8.2.1.	Поток на пробите при вземане на проби при постоянен обем и липса на топлообменник	5 Hz	1 Hz средно

9.4.3.   Спецификации на показателите на измервателните уреди

9.4.3.1.   Общи сведения

Системата за изпитване като цяло трябва да отговаря на всички приложими критерии за калибриране, проверки и потвърждаване на валидността на изпитването, посочени в точка 8.1, включително на изискванията на проверка на линейността, посочени в точки 8.1.4 и 8.2. Уредите трябва да отговарят на спецификациите, посочени в таблица 6.7 за всички обхвати, които трябва да се използват при изпитванията. Освен това трябва да се съхранява всяка документация, получена от производителите на уредите, която доказва, че уредите отговарят на спецификациите от таблица 6.7.

9.4.3.2.   Изисквания към компонентите

В таблица 6.8 са показани спецификациите на датчиците за въртящ момент, честота на въртене, налягане, температура на оросяване, както и тези на други уреди. Цялостната система за измерване на посочените физични и/или химични количества трябва да отговаря на изискванията на проверката за линейност, посочени в точка 8.1.4. За измерването на газообразните емисии могат да се използват анализатори, снабдени с алгоритми за компенсиране, които са функция от други измерени газообразни компоненти, както и от свойствата на горивото за конкретното изпитване на двигателя. Всеки алгоритъм за компенсиране трябва да осигурява единствено компенсиране на отместването, без да засяга усилването (т.е. без изкривявания).

Таблица 6.8

Препоръчителни спецификации на показателите на измервателните уреди

Измервателен уред	Символ на измерваното количество	Време на нарастване на цялата система	Честота на опресняване на записването	Точност (3)	Повторяемост (3)
Датчик за честота на въртене на двигателя	n	1 s	1 Hz средно	2,0 % от pt. или 0,5 % от max.	1,0 % от pt. или 0,25 % от max.
Датчик за въртящия момент на двигателя	T	1 s	1 Hz средно	2,0 % от pt. или 1,0 % от max.	1,0 % от pt. или 0,5 % от max.
Дебитомер за горивото (сумиращо устройство за горивото)		5 s (не е приложимо)	1 Hz (не е приложимо)	2,0 % от pt. или 1,5 % от max.	1,0 % от pt. или 0,75 % от max.
Дебитомер за общия поток на разредените отработили газове (CVS) (с топлообменник преди дебитомера)		1 s (5 s)	1 Hz средно (1 Hz)	2,0 % от pt. или 1,5 % от max.	1,0 % от pt. или 0,75 % от max.
Дебитомери за въздуха за разреждане, входящия въздух, отработилите газове и пробите		1 s	1 Hz средно при проби, вземани с честота 5 Hz	2,5 % от pt. или 1,5 % от max.	1,25 % от pt. или 0,75 % от max.
Непрекъснато действащ анализатор на неразредените отработили газове	x	5 s	2 Hz	2,0 % от pt. или 2,0 % от meas.	1,0 % от pt. или 1,0 % от meas.
Непрекъснато действащ анализатор на разредените отработили газове	x	5 s	1 Hz	2,0 % от pt. или 2,0 % от meas.	1,0 % от pt. или 1,0 % от meas.
Непрекъснато действащ газоанализатор	x	5 s	1 Hz	2,0 % от pt. или 2,0 % от meas.	1,0 % от pt. или 1,0 % от meas.
Газоанализатор за серийно вземани проби	x	Не е приложимо	Не е приложимо	2,0 % от pt. или 2,0 % от meas.	1,0 % от pt. или 1,0 % от meas.
Гравиметрични везни за праховите частици	m PM	Не е приложимо	Не е приложимо	Вж. 9.4.11.	0,5 μg
Инерциални везни за праховите частици	m PM	5 s	1 Hz	2,0 % от pt. или 2,0 % от meas.	1,0 % от pt. или 1,0 % от meas.

9.4.4.   Измерване на параметрите на двигателя и на условията на околната среда

9.4.4.1.   Датчици за честота на въртене и въртящия момент

9.4.4.1.1.   Приложение

Уредите за измерване на вложените ресурси и получената работа по време на функционирането на двигателя трябва да отговарят на спецификациите в настоящата точка. Препоръчва се използването на датчици и уреди за отчитане на консумацията, отговарящи на спецификациите от таблица 6.8. Цялостните системи за измерване на вложените ресурси и получената работа трябва да отговарят на изискванията за проверките за линейност от точка 8.1.4.

9.4.4.1.2.   Работа на изходния вал

Работата и мощността се изчисляват въз основа на изходните данни, предоставяни от датчиците за честота на въртене и въртящия момент в съответствие с точка 9.4.4.1. Цялостните системи за измерване на честотата на въртене и въртящия момент трябва да отговарят на изискванията по отношение на калибрирането и проверките, посочени в точки 8.1.7 и 8.1.4.

Въртящият момент, дължащ се на инерцията на ускоряване и забавяне на компоненти, свързани към маховика, като например кардановия вал и роторът на динамометъра, трябва да се компенсира, ако е необходимо, въз основа на добрата техническа преценка.

9.4.4.2.   Датчици за налягането, температурата и температурата на оросяване

Цялостните системи за измерване на налягането, температурата и температурата на оросяване трябва да отговарят на изискванията за калибриране от точка 8.1.7.

Датчиците за налягане трябва да се поставят в среда с контролирана температура, в противен случай трябва да се компенсират температурните промени в очаквания им работен обхват. Материалите, от които са изработени датчиците, трябва да са съвместими с измервания флуид.

9.4.5.   Измервания, свързани с дебита

За всеки тип дебитомер (за гориво, входящ въздух, неразредени отработили газове, разредени отработили газове, проби) потокът трябва да бъде подготвен според необходимостта, за да се предотвратят зони на разреждане или завихряне, кръгови потоци или пулсации на потока, които влияят върху точността или повторяемостта на показанията. За някои измервателни уреди това може да се постигне чрез използване на прави тръби с достатъчна дължина (например такива, чиято дължина е равна на най-малко 10 пъти диаметъра им) или чрез използване на специално изготвени колена на тръбите, изправящи пластини, бленди (или гасители на пневматични пулсации на дебитомера за горивото), за да се определи стабилен и предвидим профил на скорост преди измервателния уред.

9.4.5.1.   Дебитомер за горивото

Цялостната система за измерване на дебита на горивото трябва да отговаря на условията за калибриране от точка 8.1.8.1. При всяко измерване на дебита на горивото трябва да се взема под внимание горивото, което обхожда двигателя или се връща от двигателя в резервоара за гориво.

9.4.5.2.   Дебитомер за входящия въздух

Цялостната система за измерване на дебита на входящия въздух трябва да отговаря на условията за калибриране от точка 8.1.8.2.

9.4.5.3.   Дебитомер за неразредените отработили газове

9.4.5.3.1.   Изисквания към компонентите

Цялостната система за измерване на дебита на неразредените отработили газове трябва да отговаря на изискванията за линейност, посочени в точка 8.1.4. Всеки дебитомер за неразредени отработили газове трябва да бъде проектиран така, че да компенсира по подходящ начин промените в термодинамичните и реологичните свойства на неразредените отработили газове, както и промените в техния състав.

9.4.5.3.2.   Време за реакция на дебитомера

За целите на контрола на система с разреждане на част от потока, така че тя да извлича пропорционална проба от неразредени отработили газове, се изисква дебитомер, чието време за реакция е по-малко от посоченото в таблица 9.3. В системи с разреждане на част от потока с управление в реално време дебитомерът трябва да има време за реакция, което отговаря на спецификациите от точка 8.2.1.2.

9.4.5.3.3.   Охлаждане на отработилите газове

Тази точка не се прилага за охлаждането на отработилите газове, дължащо се на конструкцията на двигателя, включително, но не само, за охлаждани с вода изпускателни колектори или за турбокомпресори.

Охлаждането на отработилите газове преди дебитомера е разрешено със следните ограничения:

а)	не трябва да се вземат проби от прахови частици след устройството за охлаждане;

б)	ако охлаждането понижава температурата на отработилите газове от над 475 K (202 oC) до под 453 K (180 oC), не трябва да се вземат проби за въглеводороди след устройството за охлаждане;

в)	ако охлаждането води до водна кондензация, не трябва да се вземат проби за NOx след устройството за охлаждане, освен ако то не отговаря на изискванията на проверката на показателите, посочени в точка 8.1.11.4;

г)	ако охлаждането води до водна кондензация преди потокът да достигне до дебитомера, температурата на оросяване T dew и налягането p total трябва да се измерват на входа на дебитомера. Тези стойности трябва да бъдат използвани в изчисленията на емисиите, в съответствие с приложение VII.

9.4.5.4.   Дебитомери за въздуха за разреждане и разредените отработили газове

9.4.5.4.1.   Приложение

Моментните стойности на дебита на разредените отработили газове или общият дебит на разредените отработили газове за даден изпитвателен интервал се определят посредством използване на дебитомер за разредените отработили газове. Дебитът на неразредените отработили газове или общият дебит на неразредените отработили газове за даден изпитвателен интервал може да се изчисли въз основа на разликата в показанията на дебитомер за разредените отработили газове и на дебитомер за въздуха за разреждане.

9.4.5.4.2.   Изисквания към компонентите

Цялостната система за измерване на потока на разредените отработили газове трябва да отговаря на изискванията по отношение на калибрирането и проверките, посочени в точки 8.1.8.4 и 8.1.8.5. Могат да се използват следните измервателни уреди:

а)

за вземане на проби при постоянен обем (CVS) от общия поток на разредените отработили газове може да се използва тръба на Вентури с критична скорост на флуида (CFV) или няколко успоредно свързани тръби на Вентури с критична скорост на флуида, обемна помпа (PDP), тръба на Вентури с дозвукова скорост на флуида (SSV) или ултразвуков дебитомер (UFM). В комбинация с топлообменник, разположен преди уреда, система с PDP или CFV също ще функционира и като пасивен регулатор на потока чрез поддържане на постоянна температура на разредените отработили газове в система с CVS;

б)

за система с разреждане на част от потока (PFD) може да се използва комбинация от всякакъв дебитомер с всякаква активна система за контрол за поддържане на вземане на пропорционални проби от съставките на отработилите газове. За да се поддържа вземането на пропорционални проби, може да се контролира общият дебит на разредените отработили газове или този на един или няколко потока проби, или да се използва комбинация от тези видове контрол на потоците.

За всяка друга система за разреждане може да се използва елемент с ламинарен поток, ултразвуков разходомер, тръба на Вентури с дозвукова скорост на флуида, тръба на Вентури с критична скорост на флуида или набор от такива тръби, свързани успоредно, обемен дебитомер, топлинен масов дебитомер, усредняваща тръба на Пито или анемометър с нажежаема жичка.

9.4.5.4.3.   Охлаждане на отработилите газове

Разредените отработили газове могат се охлаждат преди дебитомера за разредените отработили газове, при условие че са спазени всички следващи разпоредби:

а)	не трябва да се вземат проби от прахови частици след устройството за охлаждане;

б)	ако охлаждането понижава температурата на отработилите газове от над 475 K (202 oC) до под 453 K (180 oC), не трябва да се вземат проби за въглеводороди след устройството за охлаждане;

в)	ако охлаждането води до водна кондензация, не трябва да се вземат проби за NOx след устройството за охлаждане, освен ако то не отговаря на изискванията на проверката на показателите, посочени в точка 8.1.11.4;

г)	ако охлаждането води до водна кондензация преди потокът да достигне до дебитомера, температурата на оросяване T dew и налягането p total трябва да се измерват на входа на дебитомера. Тези стойности трябва да бъдат използвани в изчисленията на емисиите, в съответствие с приложение VII.

9.4.5.5.   Дебитомер за пробите при серийно вземане на проби

Трябва да се използва дебитомер за пробите, за да се определи дебитът на потока проби или този на общия поток, от който се вземат проби с помощта на системата за серийно вземане на проби за даден изпитвателен интервал. Разликата между резултатите, получени с два дебитомера, може да бъде използвана за изчисляване на потока проби, който навлиза в тръбата за разреждане, например за измерване на праховите частици при разреждане на част от потока и за измерване на праховите частици при вторично разреждане на потока. Спецификациите за диференциално измерване на дебита с цел извличане на пропорционални проби от неразредените отработили газове са посочени в точка 8.1.8.6.1, а тези за калибриране на диференциалното измерване на дебита — в точка 8.1.8.6.2.

Цялостната система за измерване на дебита на пробите трябва да отговаря на изискванията за калибриране от точка 8.1.8.

9.4.5.6.   Газов сепаратор

За смесването на газовете за калибриране може да се използва газов сепаратор.

Трябва да се използва газов сепаратор, който смесва газове съгласно спецификациите от точка 9.5.1 в концентрациите, очаквани по време на изпитване. Могат да бъдат използвани газови сепаратори с критична скорост на потока, газови сепаратори с капилярна тръбичка или газови сепаратори с масов топломер. При необходимост трябва да се прилагат корекции с оглед на вискозитета (ако не се предлагат от софтуера на газовия сепаратор) за подходящо осигуряване на правилно разделяне на газовете. Системата на газовия сепаратор трябва да отговаря на изискванията на проверката за линейност, посочени в точка 8.1.4.5. По избор смесващото устройство може да се провери с уред, който е линеен по същество, например с използване на газ NO с хемилуминесцентен детектор. Стойността на измервателния уред за газа за калибриране на обхвата трябва да се коригира с газ за калибриране на обхвата, който се подава директно към уреда. Газовият сепаратор се проверява при използваните настройки и номиналната стойност се сравнява с отчитаната от уреда концентрация.

9.4.6.   Измерване на CO и CO2

За измерване на концентрацията на CO и CO2 в неразредените или в разредените отработили газове при серийно или при непрекъснато вземане на проби трябва да се използва недисперсен инфрачервен анализатор (NDIR).

Системата с недисперсен инфрачервен анализатор трябва да отговаря на изискванията по отношение на калибрирането и проверките, посочени в точка 8.1.8.1.

9.4.7.   Измерване на въглеводороди

9.4.7.1.   Пламъчнойонизационен детектор

9.4.7.1.1.   Приложение

За измерване на концентрациите на въглеводороди в неразредените или в разредените отработили газове при серийно или при непрекъснато вземане на проби трябва да се използва анализатор с пламъчнойонизационен детектор с подгряване (HFID). Определянето на концентрацията на въглеводороди трябва да се извършва въз основа на въглеродно число единица (C1). Всички изложени на въздействието на емисиите повърхности на анализаторите с пламъчнойонизационен детектор с подгряване трябва да се поддържат при температура 464 ± 11 K (191 ± 11 oC). По избор за двигатели, използващи за гориво ПГ и ВНГ, и за двигатели с искрово запалване, анализаторът на въглеводородите може да е от тип с пламъчнойонизационен детектор (FID) без подгряване.

9.4.7.1.2.   Изисквания към компонентите

Всяка система с пламъчнойонизационен детектор за измерване на THC трябва да отговаря на изискванията за всички проверки по отношение на измерването на въглеводороди от точка 8.1.10.

9.4.7.1.3.   Гориво и въздух за горелката на пламъчнойонизационния детектор

Горивото и въздухът за горелката на пламъчнойонизационния детектор трябва да отговарят на спецификациите от точка 9.5.1. Горивото и въздухът за горелката на пламъчнойонизационния детектор не трябва да се смесват преди постъпването им в анализатора с пламъчнойонизационен детектор, за да се гарантира, че анализаторът с пламъчнойонизационен детектор функционира с дифузионен пламък, а не с пламък, образуван при изгарянето на предварително получена смес.

9.4.7.1.4.   Запазено

9.4.7.1.5.   Запазено

9.4.7.2.   Запазено

9.4.8.   Измерване на NOx

За измерването на NOx са посочени два измервателни уреда, като всеки от тях може да бъде използван, при условие че отговаря на критериите, посочени съответно в точка 9.4.8.1 или 9.4.8.2. Използването на хемилуминесцентен детектор трябва да се възприеме като еталонна процедура, когато се прави сравнение с всякаква друга предлагана процедура за измерване съгласно точка 5.1.1.

9.4.8.1.   Хемилуминесцентен детектор

9.4.8.1.1.   Приложение

Хемилуминесцентен детектор (CLD), съчетан с преобразувател на NO2 в NO, се използва за измерване на концентрацията на NOx в неразредените или в разредените отработили газове при серийно или при непрекъснато вземане на проби.

9.4.8.1.2.   Изисквания към компонентите

Системата, изградена на базата на хемилуминесцентен детектор, трябва да отговаря на изискванията по отношение на проверката на намаляването на показанията, посочени в точка 8.1.11.1. Може да се използват хемилуминесцентни детектори със или без подгряване, както и такива, които функционират при атмосферно налягане или във вакуум.

9.4.8.1.3.   Преобразувател на NO2 в NO

Вътрешен или външен преобразувател на NO2 в NO, който преминава проверката от точка 8.1.11.5, трябва да се разположи преди хемилуминесцентния детектор, а преобразувателят трябва да се конфигурира с обходен канал за улесняване на проверката.

9.4.8.1.4.   Влияние на влагата

Трябва да се поддържат всички температури на хемилуминесцентния детектор с цел предотвратяване на водната кондензация. За отстраняване на влагата от пробата преди хемилуминесцентния детектор трябва да се използва една от следните конфигурации:

а)	хемилуминесцентен детектор, свързан след всеки изсушител или охладител, разположен след преобразувател на NO2 в NO, който отговаря на условията на проверката, посочена в точка 8.1.11.5;

б)	хемилуминесцентен детектор, свързан след всеки изсушител или топлинен охладител, който отговаря на условията на проверката, посочена в точка 8.1.11.4.

9.4.8.1.5.   Време за реакция

За подобряване на времето за реакция на хемилуминесцентия детектор може да се използва подгряване.

9.4.8.2.   Недисперсен анализатор с поглъщане в ултравиолетовия спектър

9.4.8.2.1.   Приложение

За измерване на концентрацията на NOx в неразредените или в разредените отработили газове при серийно или при непрекъснато вземане на проби се използва недисперсен ултравиолетов анализатор (NDUV).

9.4.8.2.2.   Изисквания към компонентите

Системата, изградена на базата на недисперсен ултравиолетов анализатор, трябва да отговаря на изискванията по отношение на проверките, посочени в точка 8.1.11.3.

9.4.8.2.3.   Преобразувател на NO2 в NO

Ако недисперсен ултравиолетов анализатор служи за измерване само на NO, преди него трябва да се постави вътрешен или външен преобразувател на NO2 в NO, който отговаря на изискванията по отношение на проверката, посочени в точка 8.1.11.5. Преобразувателят се конфигурира с обходен канал, за да се улесни тази проверка.

9.4.8.2.4.   Влияние на влагата

Температурата на недисперсния ултравиолетов анализатор трябва да се поддържа с цел предотвратяване на водната кондензация, освен ако не се използва една от следните конфигурации:

а)	недисперсен ултравиолетов анализатор, свързан след всеки изсушител или охладител, разположен след преобразувател на NO2 в NO, който отговаря на условията на проверката от точка 8.1.11.5;

б)	недисперсен ултравиолетов анализатор, свързан след всеки изсушител или топлинен охладител, който отговаря на условията на проверката от точка 8.1.11.4.

9.4.9.   Измерване на O2

За измерване на концентрацията на O2 в неразредените или в разредените отработили газове при серийно или при непрекъснато вземане на проби трябва да се използва анализатор с парамагнитен (PMD) или магнитопневматичен (MPD) детектор.

9.4.10.   Измервания на съотношението въздух-гориво

За измерване на съотношението въздух-гориво в неразредените отработили газове при непрекъснато вземане на проби може да се използва анализатор с датчик от циркониев тип (ZrO2). Измерването на O2 във входящия въздух или измерванията на дебита на горивото може да се използват за изчисляване на дебита на отработилите газове в съответствие с приложение VII.

9.4.11.   Измерване на праховите частици с гравиметрични везни

За определяне на нетното тегло на праховите частици, събрани върху филтърната среда за вземане на проби, трябва да се използват везни.

Изисква се минимална разделителна способност на везните, равна или по-ниска от тази на повторяемостта от 0,5 микрограм, препоръчана в таблица 6.8. Ако везните използват вътрешни тежести за калибриране за рутинни проверки на калибрирането и линейността, тези тежести трябва да отговарят на спецификациите от точка 9.5.2.

Везните трябва да бъдат конфигурирани за оптимално време за установяване и стабилност на местоположението си.

9.4.12.   Измервания на амоняка (NH3)

Може да се използват инфрачервен анализатор с преобразувание на Фурие (FTIR), недисперсен ултравиолетов анализатор (NDUV) или лазерен инфрачервен анализатор в съответствие с инструкциите на доставчика на уреда.

9.5.   Газове за анализ и стандарти за масата

9.5.1.   Газове за анализ

Газовете за анализ трябва да отговарят на спецификациите за точност и чистота от настоящия раздел.

9.5.1.1.   Спецификации на газовете

Трябва да се спазват следните спецификации по отношение на газовете:

а)

трябва да се използват пречистени газове за смесване с газовете за калибриране и за настройване на измервателните уреди, за да се получи нулева реакция при калибриращ еталон със стойност нула. Трябва да се използват газове със замърсяване в газовата бутилка или на изхода на генератора на нулев газ, не по-високо от най-високата от следните стойности: i) 2 % замърсяване, измерено спрямо средна концентрация, която се очаква според стандарта. Например ако се очаква концентрация на СО от 100,0 μmol/mol, разрешено е да се използва нулев газ със замърсяване от CO, по-малко или равно на 2 000 μmol/mol; ii) замърсяване съгласно посоченото в таблица 6.9 е приложимо за измервания на неразредени или разредени отработили газове; iii) замърсяване съгласно посоченото в таблица 6.10 е приложимо за измервания на неразредени отработили газове. Таблица 6.9 Прагове на замърсяване, приложими за измерване на неразредени или разредени отработили газове [μmol/mol = ppm] Съставка Пречистен синтетичен въздух (4) Пречистен N2  (4) Общи въглеводороди (THC) (еквивалент на C1) ≤ 0,05 μmol/mol ≤ 0,05 μmol/mol CO ≤ 1 μmol/mol ≤ 1 μmol/mol CO2 ≤ 1 μmol/mol ≤ 10 μmol/mol O2 0,205 до 0,215 mol/mol ≤ 2 μmol/mol NOx ≤ 0,02 μmol/mol ≤ 0,02 μmol/mol Таблица 6.10 Прагове на замърсяване, приложими за измерване на неразредени отработили газове [μmol/mol = ppm] Съставка Пречистен синтетичен въздух (5) Пречистен N2  (5) Общи въглеводороди (THC) (еквивалент на C1) ≤ 1 μmol/mol ≤ 1 μmol/mol CO ≤ 1 μmol/mol` ≤ 1 μmol/mol CO2 ≤ 400 μmol/mol ≤ 400 μmol/mol O2 0,18 до 0,21 mol/mol - NOx ≤ 0,1 μmol/mol ≤ 0,1 μmol/mol

б)

за анализатор с пламъчнойонизационен детектор се използват следните газове: i) горивото за анализатора с пламъчнойонизационен детектор трябва да бъде с концентрация на H2 от (0,39 до 0,41) mol/mol, допълнено с He или N2. Сместа не трябва да съдържа повече от 0,05 μmol/mol THC; ii) въздухът, който се използва за горелката на пламъчнойонизационния детектор, трябва да отговаря на спецификациите за пречистен въздух от буква а) от настоящата точка; iii) нулев газ за пламъчнойонизационния детектор. Пламъчнойонизационните детектори се нулират с пречистен газ, който отговаря на спецификациите от буква а) от настоящата точка, с изключение на това, че концентрацията на пречистения O2 може да има всякаква стойност; iv) газ пропан за калибриране на обхвата на пламъчнойонизационния детектор. Обхватът на пламъчнойонизационния детектор за THC и самият уред се калибрират с пропан C3H8 в концентрации за калибриране на обхвата. Калибрирането на уреда се извършва въз основа на въглеродно число единица (C1); v) запазено;

в)

трябва да бъдат използвани следните смеси от газове, чиито съставки са проследими с точност до ± 1,0 % от действителната стойност до признати международни и/или национални стандарти или до други утвърдени стандарти за газове: i) запазено; ii) запазено; iii) C3H8, допълнен с пречистен синтетичен въздух и/или N2 (когато е приложимо); iv) CO, допълнен с пречистен N2; v) CO2, допълнен с пречистен N2; vi) NO, допълнен с пречистен N2; vii) NO2, допълнен с пречистен синтетичен въздух; viii) O2, допълнен с пречистен N2; ix) C3H8, CO, CO2, NO, допълнен с пречистен N2; x) C3H8, CH4, CO, CO2, NO, допълнен с пречистен N2.

г)

могат да бъдат използвани газове, различни от видовете, посочени в буква в) от настоящата точка (като метанол във въздуха, който може да се използва за определяне на коефициентите на реакция), стига те да са проследими с точност до ± 3,0 % от действителната стойност до признати международни и/или национални стандарти и да отговарят на изискванията за стабилност от точка 9.5.1.2;

д)

за разреждане на газовете с пречистен N2 или с пречистен синтетичен въздух може да се генерират собствени газове за калибриране с помощта на прецизно смесващо устройство, например газов сепаратор. Ако газовите сепаратори отговарят на спецификациите от точка 9.4.5.6, и газовете, които се смесват, отговарят на изискванията от букви а) и в) от настоящата точка, се смята, че получените смеси отговарят на изискванията от настоящата точка 9.5.1.1.

9.5.1.2.   Концентрация и дата на изтичане на срока на годност

Трябва да се записва концентрацията на всеки стандартен газ за калибриране и датата на изтичане на срока му на годност, посочени от доставчика на газа.

а)	никой стандартен газ за калибриране не трябва да се използва след датата на изтичане на срока му на годност, освен при условията, предвидени в буква б) от настоящата точка;

б)	газовете за калибриране може да бъдат преетикетирани и използвани след датата на изтичане на срока им на годност, ако това е одобрено предварително от органа по одобряването на типа или от органа по сертифицирането.

9.5.1.3.   Пренос на газовете

Газовете трябва да се прехвърлят от източника си до анализаторите с използване на компоненти, които са предназначени за контрол и прехвърляне само на тези газове.

Трябва да се спазва срокът на годност на всички газове за калибриране. Записва се датата на изтичане на срока на годност на газовете за калибриране, посочена от производителя.

9.5.2.   Стандарти за маса

За везните за праховите частици трябва да се използват тежести за калибриране, които са сертифицирани спрямо стойности, проследими до международно и/или национално признати стандарти, и с грешка в рамките на 0,1 %. Тежестите за калибриране може да се сертифицират от всяка лаборатория за калибриране, която прилага международно и/или национално признати стандарти. Трябва да е сигурно, че най-малката тежест за калибриране е не по-голяма от десет пъти масата на една неизползвана среда за вземане на проби от прахови частици. В доклада за калибрирането се посочва и плътността на тежестите.

---

(1)  Калибрирането и проверките трябва да се изпълняват по-често, в съответствие с инструкциите на производителя на системата за измерване и добрата техническа преценка.

(2)  Не се изисква проверка на устройството за вземане на проби при постоянен обем (CVS) за системи, които съответстват на изискването за ± 2 %, изчислени въз основа на химическия баланс на въглерода или кислорода във входящия въздух, горивото и разредените отработили газове.

(1)  Моларният дебит може да се използва вместо стандартен обемен дебит като термин за „количество“. В този случай максималният моларен дебит може да се използва вместо максималния стандартен обемен дебит в съответните критерии за линейност.

(2)  При условие че се предотврати водната кондензация в контейнера за съхранение.

(3)  До 313 K (40 °C).

(4)  До 475 K (202 °C).

(5)  При 464 ± 11 K (191 ± 11 °C).

(3)  Точността и повторяемостта се определят с едни и същи събрани данни, както е описано в точка 9.4.3, и се основават на абсолютни стойности. „pt.“ означава общата средна стойност, очаквана при граничните стойности на емисиите; „max.“ означава максималната стойност, очаквана при граничните стойности на емисиите по време на работния цикъл, а не максималната стойност на обхвата на уреда; „meas.“ означава действителната измерена средна стойност за целия работен цикъл.

(4)  Не се изисква тези нива на чистота да бъдат проследими до международно и/или национално признати стандарти.

(5)  Не се изисква тези нива на чистота да бъдат проследими до международно и/или национално признати стандарти.